СВАСТИКА ПО СТЕНИТЕ НА УЧИЛИЩАТА ПРИНЦИПИ НА ЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА СИМВОЛИТЕ, Сдружение
СВАСТИКА ПО СТЕНИТЕ НА УЧИЛИЩАТА: ПРИНЦИПИ НА ЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА СИМВОЛИТЕ
Сборник с материали на конференцията "Език и право: Актуални проблеми на взаимодействието", 2015 г.
ВорошиловаМария Борисовна, Канд. филол. Доктор, доцент в катедрата по реторика и междукултурна комуникация, Уралски държавен педагогически университет (Екатеринбург, България)
СВАСТИКА ПО СТЕНИТЕ НА УЧИЛИЩАТА: ПРИНЦИПИ НА ЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА СИМВОЛИТЕ
Статията е подготвена с подкрепата на Руската хуманитарна фондация: „Разрушението и отчуждението са водещите стратегии на екстремисткия дискурс“ (№ 15-34-01293)
Днес все по-често по стените на училища и къщи, по оградите виждаме не само лексиката, която отдавна е станала традиционна за тези места, но и различни символи, често символиката на различни субкултури, включително субкултури, които проповядват идеите на нацизма: до известната трибуквена дума се появи не по-малко известен символ - свастика, „въртящ се“ кръст с краища, огънати под прав ъгъл.
На първо място, правоприлагащите органи обърнаха внимание на този символ - агенции, участващи в превенцията на екстремизма, които видяха нацисткия символ в тази снимка. Наистина, „в масовото съзнание на хората знакът и думата „свастика“ са фиксирани главно като „фашистки кръст“ и се свързват изключително с името на Адолф Хитлер, нацистка Германия през 1933-1945 г. и Втората световна война“ (Барбашов, 2014, с. 132). И използването на всякакви нацистки символи и, разбира се, неговият основен символ - свастиката - в съвременната световна правна практика е обект на строго регулиране. Бихме искали да подчертаем, че съществуващата правна практика в съвременна Българиярегламентирането на използването на свастиката като централен и най-разпознаваем нацистки символ, за съжаление, е двусмислено.
От една страна, използването на нацистки символи е забранено, което е отразено във федералните закони на България № 114 „За противодействие на екстремистката дейност“ и № 80 „За увековечаване на Победата на съветския народ във Великата Отечествена война 1941-1945 г.“.
От друга страна, трябва да признаем, че тези закони отчасти си противоречат: ако първият забранява само „пропагандата и публичното демонстриране на нацистки символи или атрибути или символи, до объркване сходни с нацистки атрибути или символи, или публично демонстриране на атрибути или символи на екстремистки организации“ (FZ 114, чл. 2), то вторият забранява „използването им под всякаква форма“ (FZ 8 0, чл. 6).
В научните и правни дискурси вече многократно е повдиган въпросът, че само използването на свастика или друг нацистки символ с цел пропагандиране на идеите на нацизма трябва да се признае за престъпление. Наистина, никой от нас не предлага премахване на раздела, посветен на Втората световна война, от училищните учебници или забрана на показването на филми за войната, „дейността на историци, членове на военноисторически клубове не може да се счита за пропаганда на нацистки символи и идеи на нацизма“ (Зеленина, 2009). Ние и най-вече нашите деца трябва да знаем и помним, че нацизмът е съществувал: по-добре е да познаваш врага по очите.
И тук вероятно би било справедливо да се обърнем към опита на съвременна Германия, чието законодателство, от една страна, установява наказателна отговорност за разпространение на нацистки символи с цел насърчаване на идеите на нацизма, от друга страна, е разрешено използването му „за целите на гражданското образование, превенциятапостигане на противоконституционни цели, напредък в изкуствата или науките, изследвания или преподаване, информиране на хода на историята и други цели” (Zusman, URL).
И свастиката, разбира се, е основният елемент на нацистките символи. Но съвременният научен дискурс (Зеленина, 2009; Павлов, 2012; Барбашов, 2014 и др.) показва, че националсоциалистите не са използвали свастиката, а подобен по дизайн символ на Хакенкройц – „Хакенкройц“, което буквално означава „кръст с форма на кука“. Според Р. В. Багдасаров само черна свастика, стояща на ръба под ъгъл от 45 °, с краища, насочени към дясната страна, може да отговаря на определението за „нацистки“ символи. Именно този знак е бил върху държавното знаме на националсоциалистическа Германия от 1933 до 1945 г., както и върху емблемите на гражданските и военни служби (Багдасаров, 2001, с. 20).
Всъщност не трябва да забравяме, че свастиката е един от най-древните и широко разпространени графични символи, който е изобразяван и все още се изобразява от много народи по света върху ежедневни предмети, дрехи, монети, вази, оръжия, знамена и гербове, при украса на църкви и къщи (виж например: Багдасаров, 2001; История на свастиката ..., 2008). Но в интерес на истината трябва да отбележим, че в момента само специалисти, онези малцина, които имат специални познания в областта на културологията, религиозните изследвания или хората, които се интересуват от тези отрасли на знанието, могат недвусмислено и уверено да разграничат нацисткия „Хакенкройц“ от древната свастика, за огромното мнозинство всяка свастика е нацистки символ. Многократно сме отбелязвали, че дори в съвременната практика на младежките националистически организации, обърнатото, „бягащо“свастика и индуистка свастика, което само още веднъж потвърждава горното.
Ето защо съвременното българско законодателство забранява използването не само на същинските нацистки символи (дефинирани преди всичко от историческа и политическа принадлежност), но и на възприеманите нацистки в масовото съзнание, което е обозначено в закона като „степен на объркване“. В този случай специалистът трябва да определи не степента на объркване, а фигуративния, семантичен компонент на символа, който се чете в определен контекст.
По този начин най-важните за анализа на символизма и класифицирането му като нацистки / екстремистки / националистически са два фактора: целта (намерението) и контекстът, който ви позволява точно да определите фигуративния компонент.
Така в анализирания текст образът на свастиката се е превърнал в инструмент за негативна оценка, критика или сатира: основният му оценъчен потенциал е негативен и е малко вероятно в този прочит този символ да служи като инструмент за популяризиране на идеите на нацизма.
Наистина, всеки нацистки символ, включително свастиката като ключов символ на нацизма, често се възприема в нашата култура като обиден; Неслучайно лексемата "фашист" в съвременния български език се използва като инвектива. В хода на нашето психолингвистично изследване респондентите многократно посочваха „грубостта“ на метафоричния образ, неговата прекомерна „твърдост“ и обиден характер.
Съвременните тийнейджъри все повече използват свастиката като символ на протест - протест срещу живота на възрастните, срещу строгите правила, срещу нарушителите. Учителят подценил ученика - свастика на стената на училището, пребита от хулигани - и ето свастика на най-близката ограда. През втората половина на миналия век психолозите многократно описват символа на „победения враг“като символ на протест и, разбира се, в тази ситуация не можем да говорим за нацистка пропаганда.
Вторият значим елемент за методологията на анализа на символизма е контекстът. При провеждане на изпит е важно да се анализират изчерпателно всички представени материали, включително последователен анализ на контекста, за да се характеризира даденото „семантично поле“ (използваме този лингвистичен термин в широк смисъл, разбирайки го като семантично ядро, семантичен вектор на четене, възприятие). В широк смисъл използваме и понятието „контекст“, под което разбираме средата като комбинация от различни фактори, дадени за функционирането (създадени и интерпретирани) на определен символ.
Най-значимите контекстуални фактори, от наша гледна точка, са вербални, визуални и слухови, както и ситуационни и културни (вече субкултурни) фактори. В рамките на лингвистичните изследвания първите три фактора са задължителни.
Вземете например карикатура, в центъра на която има свастика, а в долната част на страницата е текстът: „Премахнете 4 кибрита, така че вашият приятел евреин да се страхува от кибрита в ръцете ви“. Този текст индиректно насочва към класическия символ на нацизма - свастиката чрез апел към образа на геноцида, създаден върху съотношението на вербалното (еврейско) и визуално (свастика) нива на креолизирания текст на карикатурата.
Често в изследваните материали свастиката се използва в редица други символи, а именно:
а) символи, объркващо подобни на нацистки атрибути и символи, под които имаме предвид, както вече беше споменато по-горе, банери, значки, униформени атрибути, други отличителни знаци, поздрави и поздравителни жестове, използвани от организации, признати от Международния трибунал в Нюрнбергпрестъпник;
б) символи на екстремистки организации, тоест наблюдаваме „официално регистрирани символи на организация, по отношение на която има влязло в сила съдебно решение за нейната ликвидация или забрана на дейността й във връзка с извършването на екстремистка дейност“;
в) националистически символизъм, дефиниран от нас като функциониращ в националистическия дискурс, свързан с национализма, с идеология, която предава идеите за национално превъзходство и противопоставяне на собствената нация на другите, подчинявайки общочовешките интереси и ценности на националните интереси (виж други: Ворошилова, 2014).
Всички горепосочени символи съдържат един компонент в своето значение. Многобройни психолингвистични експерименти показват, че в съзнанието на съвременните младежи тези символи имат едно асоциативно поле (агресия, ксенофобия, нацизъм, фашизъм и др.) и често се свързват с понятието национализъм / нацизъм.
Военните маршове на Третия райх са най-честият слухов контекст за свастиката като основен символ на нацизма.
Така на интернет страницата „vk.com/gorodirbit“ твърдение беше представено под формата на креолизиран текст, т.е. текст, състоящ се от единици от различни знакови системи (Ворошилова, 2013, с. 194). Този креолизиран текст се състои от вербални, визуални и слухови елементи. Важно е тези елементи да бъдат разгледани в един контекст.
Вербалният елемент на този текст е представен от следното твърдение: Имам чувството, че живея на територията, окупирана от войските на Третия райх. / Половината заводи ги няма. Гражданите работят само срещу сметки за храна и комунални услуги. Дори немските военнопленници са строили по-добре от братята от Обединена България.
визуален елементпредставен от изображение, подобно на платното на държавния флаг на Руската федерация, и изображение на кръст с извити краища вдясно и точки във всеки сектор на кръста.
Слуховият елемент е представен от запис, озаглавен „Германски маршове – химн на SS дивизията Хей Хитлер“.
Обединяващият мотив и за трите елемента на анализирания текст е обръщението към исторически образи, свързани в съзнанието на съвременните говорещи български език с нацистка Германия. Вербално ниво: "територията, окупирана от войските на Третия райх", "германски военнопленници". Аудиторно ниво: „Германски маршове – химнът на SS дивизията Висш хитлер“. И в този контекст се чете символът, изобразен на фона на знамето на Руската федерация.