Сватба - Некрасов Николай Алексеевич
Влизам в църквата по здрач. Няма многолюдно, Светилниците тъжно и оскъдно светят, Тъмни са ъглите на просторния храм; Дълги прозорци, после пълни с мрак, След това осветени от мимолетно трептене, Тихо трептящи с плахо тракане. Такъв мрак виси в купола, Какво да погледнеш там, ще те накара да потръпнеш!
От каменните плочи и от полутъмните стени Влага вее: по грамадните панти Сякаш тежка врата плаче... Няма поклонници, сега няма служба - Сватба. Простите хора се женят. Ето, млади хора стоят на нишата: Майсторът прилича на лиман, Червен от лицето и обръснат отзад на главата - Вижда се: буйно дете! Булката е наблизо: такава тъга В бледото й лице е трудно да се гледа... Горката жена! Какво те доведе?
Виждам, че вашият лагер е малко по-пълен, Каквото и да е ... Разбирам! Изчервявайки се срамежливо И навеждайки се, дългия си шал Дръпнала си го ... Отнесена, Явно гуляй с дар и ласка, С песен, китара и честна маска? Ти му даде сърцето си... Колко нощи не си спал след това! Колко много си плакал. Той не си тръгна, Доброволно, не, той поправи въпроса - Бог не е без милост - ти си спасен ... Защо си толкова безнадеждно тъжен?
Очакват те много жестоки упреци, Трудови дни, самотни вечери: Ще люлееш болно дете, Чакай насилствен съпруг у дома, Плачи, работи - но помисли тъжно, Какво ти обеща младият живот, Какво даде, какво ще даде напред ... Горки! по-добре не гледай напред!