Сватбен цикъл (Сергей Демиденко 4)
Българо - сицилианска сватба.
Пресечна точка на съдбите на две Две души земно привличане Към теб, мила моя, движението на ръцете Нежният пух на моята прегръдка
Kiezy стават, святи лица Свещи разтопени сълза И сицилиански очи И мечове кръстосани върхове
Вълна на море, вълна на чувства Поздравителни викове на приятели Език - могъщ и велик Приятели - българска стена
Подредена маса, морски ястия Постлан с цветя килим Булчински воал като шатра Семейства на щастливо пространство
Моряшка униформа Тържествена спретнатост Сълзи от радост, купуващи влага Мургава ръка върху меча
Защитата е само защита Тези първи ценности, които изведнъж Родиха кръг от събития ... ... Молитвата на двама беше чута.
Каки Матури. Зряла райска ябълка.
Какво maturi, какво maturi Слънчева страна В купола на прекрасни нюанси на лазур Вижда се сладост в клоните
Каква матура, каква матура Все пак те намерих Кръглото щастие върна минутите Часът на сватбата удари
Какво maturi, райската ябълка вече е узряла Момичето - лятото е тук В роклята на булката е облачно - бяло Като капитанска чест
Отец е сериозен, kiez кръстен преди 700 години Първото момче, което е силно За да направи приятелите си щастливи
И от врагове, за да защити тази земя Майка защитена и сестри Така че той приема любовта като въздух, Ръце протегнати към булката
Мечовете затворени, да живее щастието! Само с целувка да се разделим Техният звън е кристален.Така Учителят ни помирява, В желание да сътвори свят.
Здравей, Нунцио, приятелю, Позволи ми да те прегърна! Няма да намериш по-силно приятелство Поне ще трябва да търсиш сто години.
Нищо, че речта е натоварена Не е на гладък език Ти си сицилианец, аз съм българин Мислите са претъпкани със светлина
Пеем дует "Соло мио", за любовта, Онази "Катюша" в същото време Сицилианецът пак топли
Нека бъде малко объркано Текстът на оригиналните песни на тези Nero di avolo от прага Да пием за бъдещ успех
Делата на замисления съвместен Всеки от нас е готов за тях Сплавта на частите, полезни в тях Нашите страни и градове
Нека народите ги признаят Тринакрия се гордее с какво, Рус - от край до край - Какво винаги е изкушаващо
Е, нашите деца са все още Макар и от различни брегове, Толкова сходни по душевност, Че надеждата движи кръвта
По техния общ път в лошо време Иска ми се Dio(*) да се вслуша в думите на Нашите песни. Над щастието Не искам нито теб, нито мен!