Свети Георги Хозевит - Ден на паметта
Монахът Георги Хозевите роден на остров Кипър в благочестиво християнско семейство. По-големият брат на св. Георги, Ираклий, се оттеглил в Палестина и приел постриг в Коломанова лавра. Свети Георги живял в дома на родителите си до смъртта им. Останал сирак, Свети Георги напуснал родината си и отплавал на кораб за Палестина. В Йерусалим той се поклони на светите места от земния живот на Спасителя, след което дойде в Коломанова лавра при по-големия си брат Ираклий. Той го изпратил в манастира Хузив (или Хозева), основан през V век в чест на Пресвета Богородица. В този манастир (между Йерусалим и Йерихон) св. Георги се замонашил и поел по пътя на подвижничеството (оттук и прозвището му Хозевит). Подвизавайки се в смирение и пълно послушание, младият монах успял толкова много в монашеските подвизи, че предизвикал удивлението на всички братя. Избягвайки славата, той отиде в Лаврата при брат си. И двамата подвижници се подвизавали заедно няколко години. Свети Георги е ръкоположен за дякон. Още по това време св. Георги бил достигнал такова духовно съвършенство, че придобил дара на чудотворството. Веднъж с молитвата си към Господа той поиска да даде плод на безплодна палма. По молитвата на св. Георги Господ възкресил мъртвото бебе. След смъртта на своя брат, навършил седемдесет години, свети Георги се завърнал в Хозевицкия манастир и продължил суровите си подвизи там. Той ядеше най-оскъдната храна след 2-3 дни, никога не носеше нови дрехи, правеше си сам дрехите от стари парцали. Дълги години работеше в пекарната без смяна, затова братята го наричаха железен. Светецът се отнасял с любов към всички братя и назидавал всички, които идвали при него, с кротост и смирение.
Смъртта на св. Георги е описана от неговия ученик Антоний. Легнал на смъртния си одър, монах Георги изпратил при него един от братята да се сбогува с него. По това време Антоний беше зает с послушанието да приема непознати и беше много тъжен, че няма да има време да се сбогува със своя авва. Но монах Георги, научавайки за това от духа, съобщи чрез пратеници, че Антоний трябва да изпълни послушанието си, като обеща да чака. И наистина, когато около полунощ Антоний побързал при умиращия старец, той все още бил жив. Монах Георги с любов благословил ученика, простил се с него, след което, като се обърнал на изток, три пъти казал: „Иди си, душа моя, сега в Господа, иди си“ и починал мирно.
Кондак на преподобния Георги Хозевит, глас 4.
Яви се ти, светлият, Георги, / озаряващ с божествени зари, вярно зовящ към теб: / моли се за нас, Господи Христе, / явяващ се в потоците / и просветляващ земното.