Свети Валентин Като в стар филм
Но за сметка на това нощите напълно изкупваха забързаните дни. Веднъж в леглото с Майкъл, Мери забрави за всичко на света. Вихърът на страстта, обхванал и двамата, ставаше все по-страшен всяка вечер.
Мери обаче пак не се отказа. Те си легнаха в различни спални. След това, рано или късно, единият от тях мълчаливо се появи в стаята на другия. Понякога спяха в нейното легло, понякога в неговото. Но за радост на Майкъл тя винаги се събуждаше в ръцете му.
Погледна часовника си, остави бормашината на масата и излезе навън. Мери беше там, където беше преди половин час, в малката предна градина между тротоара и къщата. Майкъл слезе от верандата и клекна до нея.
Какво искате да засадите? — попита Майкъл, гледайки надолу към потната й шия. Искаше му се да притисне устни към този врат, да вдиша миризмата на косата и отново да усети голото женско тяло в ръцете си.
— Тези хризантеми — каза тя и взе керамичната саксия. Искам да украся малко предната градина за Деня на благодарността.
Майкъл взе гърнето от нея, когато пръстите им се докоснаха. В съзнанието му изплуваха спомени за тези пръсти, които се сключиха върху члена му, докараха го до лудост и след това се изплъзнаха... Той се прокашля и прогони греховните мисли от себе си.
Това ли е подходящият момент за засаждане на цветя?
Мери поклати глава.
— Хризантемите са упорити цветя. Малка слана не им пречи. И прогнозата за следващата седмица е благоприятна. Тя почисти пръстта около последното цвете и свали градинските си ръкавици. - Е какво казваш?
— Много хубава — промърмори той, имайки предвид розовите й бузи и ликуващата й усмивка. Нито едно цвете в света не може да се сравни с нейната красота. Той взе хартиена торба от тротоара. - И какво е това?
Майкъл взе лука и го обърна в ръцете си.
Мери засади пролетни цветя, въпреки че не беше сигурна, че ще живее с него дотогава. Това беше добър знак, но Майкъл вече знаеше, че чувствата й се променят с всеки изгрев и залез.
— Става хладно — каза той и потри раменете си. — Запалих огъня. Може би можем да обядваме заедно? Той стана и помогна на Мери да стане.
Бризът размърда тъмната й коса. Майкъл погали Мери по бузата.
- Уморен си. Съжалявам за безпокойството. Винаги мога да се обадя и да кажа, че сме решили да напуснем града за празниците.
„Имаме още четири дни“, отвърна Мери, отърсвайки пръстта от ръкавиците си. — Освен това майка ми няма да преживее това. Такова късно отмяна на поканата е грубо нарушение на етикета. И тя наистина иска да се запознае със семейството ви. Мери събра инструментите, но Майкъл веднага ги взе. Трябва да отида за чаши, да отида до магазина и да поръчам пуйка. Събрах много рецепти, така че трябва да направя списък за пазаруване и...
Майкъл изпъшка, прегърна я и я целуна, карайки я да млъкне. Когато най-накрая се дръпна, той забеляза, че Мери го гледа с широко отворени очи. Целувката сякаш я изненада.
- Защо го правиш? - попита той.
- Не. Подготвям се за Деня на благодарността.
„Искам да отпразнувам празника по-добре“, отговори тя. Знаете ли коя е любимата поговорка на майка ми? „Хванах влекача - не казвайте, че не е тежък.“ Тя се усмихна тъжно. „О, Боже мой, превръщам се в собствената си майка!“
Майкъл затвори очи и долепи устни до челото й.
Не се превръщаш в никого. И не е нужно да ми доказваш нищо. Разбирам те. Ако не бяха гостите, щеше да си починеш другаде. Той я погали по косата. Помниш ли вечерите, които ми дадехранени някога? Хареса ми да идвам при теб.
„Защото имаше поне търкаляща се топка в хладилника ти“, пошегува се Мери. „Ако не те нахраних, отдавна щеше да умреш от глад.
„Не дойдох само за храната. Винаги си бил топъл и удобен. Чувствах се комфортно там. Той я хвана за ръка. Храната беше вкусна, но през повечето време идвах, защото исках да бъда с теб.
- Сериозно? — попита Мери с прекъснат глас.
Майкъл доближи ръката й до устните си и започна да целува пръстите й един по един.
- Добре си сготвила. Но приятелят беше още по-добър. Само тогава не разбрах колко е важно.
Мери се взря смутено в пръстите си.
— Да отидем в къщата — промърмори тя. „Наистина става страхотно.
За момент на Майкъл й се стори, че вижда блясък на желание в очите й. Но то веднага изчезна, заменено от престорено безразличие. От какво се страхува? Защо не може да се предаде напълно и напълно?
— Добре — кимна той. „Особено след като сготвих вечерята. Мисля, че трябва да науча нови ястия. Например черен дроб с лук.
Мери се изкиска. Усмивката й стопли душата, като слънцето, внезапно изникнало иззад облак.
„Трябва да призная, че моят план за добра съпруга се провали. Поне кактус ти дай, пак ще искаш добавки. Влязоха в къщата, стигнаха до кухнята и Мери взе бутилка вода от хладилника. „Ако не ти харесваше моето готвене, защо мълчаше?“
Майкъл я прегърна през кръста и я притисна с гръб към бюфета.
„Седях срещу теб, така че нямаше от какво да се оплаквам.
„Спри да говориш такива неща“, каза Мери и се изтръгна от прегръдката. Иначе може да се влюбя в теб.
- Наистина ли е толкова зле? Освен това казвам истината. Мери, обичам да си наоколо. че живееш в мояу дома, готвя в кухнята си, копая в предния двор и гледам телевизия.
Бузите на Мери поруменяха, но Майкъл подозираше, че тя не му вярва. Той вярваше, че знае пътя към женското сърце, но с Мери беше различно. Тя сякаш го виждаше през него и знаеше какво се крие зад чаровните му усмивки и учтиви думи.