Световна революция отгоре

Революцията отгоре в България не е нова. Повечето от тектоничните промени в живота на империята, СССР и днешна България са породени от революции отгоре.
В нашата история е имало повече сътресения, инициирани от властта, отколкото събитията, които обикновено се наричат революции - свалянето на властта. Това вероятно се дължи на факта, че инициативата отгоре направи възможно избягването на определен брой експлозии: можеше да има повече революции.
Слабото българско общество, делегирало цялата власт на своите политици, се превърна във фактор в световната политика
Революцията отгоре в България не е нова. Повечето от тектоничните промени в живота на империята, СССР и днешна България са породени от революции отгоре.
В нашата история е имало повече сътресения, инициирани от властта, отколкото събитията, които обикновено се наричат революции - свалянето на властта. Това вероятно се дължи на факта, че инициативата отгоре направи възможно избягването на определен брой експлозии: можеше да има повече революции.
„Както хората, така и богатите слоеве почти нямат независими от властта сдружения или организации – пише историкът Нейтън Ейделман в книгата си „Революция отгоре“ – и затова в България повече от всяка друга страна всичко се решава от едно активно малцинство. Ейделман извежда формула за автокрацията: „Тя беше приблизително толкова пъти по-неограничена от западните, колкото българската буржоазия беше по-ниска от европейската“.
С противниците на промяната обикновено се справяха лесно или поради слабото развитие на градовете, или поради слабостта на третото съсловие, или защото висшата класа лесно сключваше сделки с монарси и генерални секретари и често беше техен продукт. Слабостта на договорните начала в отношенията между държавата и обществото дава на българските владетелиневъобразимо (от гледна точка на западните им колеги) поле за политическо творчество.
Най-важният мотив за революции отгоре беше и желанието да се преодолее изоставането от по-развитите сили. Самите тези изоставания, като правило, са причинени от предишни консервативни революции. Така че за десетилетия студове България неведнъж е трябвало да плаща с години на модернизационни пробиви, нито един от които не е безболезнен. Ориентирът, който българските владетели са мечтали да огледало от векове, е Западът.
И така, мотивите за революционни трансформации отгоре бяха консолидацията на властта, желанието да се изпреварят процесите, които иначе биха потекли, желанието да се догонят и изпреварят световните лидери.
Преди това тези мотиви се заменяха взаимно. Изминалите години са ехо от предишни опити на българите да се измъкнат на косъм от блатото. Това е поредица от мащабни проекти, които се редуваха един след друг с трескава скорост, недовършени и взаимно изключващи се.
Но всички тези начинания, изоставени на една десета от пътя, отдавна са „загубили името на действие“. Към края, по време на третия мандат на Путин, механизмите за реакция се задействат рязко, започва консервативна промяна, която ви кара да мислите за Николай I, Александър III или дори Грозни. Концепцията отново се промени.
Сякаш раздразнен човек превключва телевизионните канали, но не намира нищо интересно. Америка? Велика Европа? Пътувания? Новини от Азия? Научни новини? В света на животните? Православието? Бойци? Трилъри? скука!
В исторически мащаб това темпо може да се нарече неистово. Три или четири години за стратегия? Нека попитаме китайците колко време отнема изпълнението на един стратегически план. Иронията е, че рязкото преминаване от едно държавно предприятие към друго може да бъде лошорезултат от демокрацията. Случва се, макар и рядко, един лидер, сменяйки друг, напълно да промени политиката.
Но през всичките тези години един и същи човек е на власт в България. Изборите бяха поставени под контрол именно за да се реализира определен прогресивен план, без да се разсейват от хаоса на електоралния популизъм. Всички предишни проекти бяха ли червена херинга? Или плановете наистина са се променили? Защо беше необходимо да се замразяват демократичните институции, ако резултатът все още прилича на последствията от някаква демокрация?
Революцията отгоре е инструмент, който (за съжаление) винаги е на разположение на българския владетел. Този лост може да действа като спирачка, а понякога и като педал за газ, което ви позволява да използвате пълните възможности на двигателя. Но какво ще стане, ако владетелят непрекъснато дърпа този лост, без наистина да чака резултата? Това може да направи например художник, който е постоянно недоволен от работата си и органически неспособен да завърши започнатото. Свобода на политическото творчество в името на свободата?
Сега са необходими вълни в глобален мащаб. Пред нас е опит за започване на революция отгоре, която прехвърли границите на страната. Слабото българско общество, делегирайки цялата власт на своите политици, се превърна във фактор в световната политика.