Светът на град Калинов и Обломов Обломов Гончаров И
Островски се появява в пиесите си преди всичко като първокласен художник реалист. Познавайки отлично българския бит, особено този на търговците, той изнася българския бит на сцената в цялата му естественост. Семейният живот на търговците с неговия деспотизъм, грубост и невежество в обществения и домашния живот, безсилната позиция на жените, ритуалната страна на живота, народният диалект - всичко това се отразява в ежедневните пиеси на Островски.
Гончаров се проявява в творбите си като познавач на човешката душа. Неслучайно създаденият от него събирателен образ на българския господин е толкова известен и многолик, че и до днес не дава спокойствие на критици и литературоведи. Само истински майстор на словото може да опише така красиво българската душа. Но също така е интересно, че в творбите си Гончаров се показва и като отличен художник на ежедневието. В това той много прилича на Островски.
В романа "Обломов" и в пиесата "Гръмотевична буря" талантът на тези писатели беше най-ярко изразен. Гончаров показа приказния, полузаспал свят на село Обломовка, а Островски предаде усещането за мрачния град Калинов. Защо "прехвърлен"? Защото пиесата няма същите възможности като прозата. Драмата е екшън жанр. И все пак драматургът успя да пресъздаде света на Калинов пред читателите чрез образите на неговите обитатели.
И така, в пиесата играят две групи жители на град Калинов. Един от тях олицетворява потисническата сила на "тъмното царство". Това са Дикой и Глиган, врагове на всичко ново. Другата включва Катерина, Кулигин, Тихон, Борис, Кудряш и Варвара. Това са жертвите на "тъмното царство", потиснатите, еднакво усещащи притискащата ги груба сила. Те различно, но все пак изразяват своя протест срещу тази сила.
Първата група съставлява гръбнака на града, върху който се крепитрадиция и древност. Този свят се олицетворява от къщата на Кабаних, която побира толкова много представители на околния свят (от потиснати слуги и молещи се жени до свежи сили - снаха Катерина). Религиозността тук е много силна, поради което образът на Кабанихи е толкова подобен на старите опушени православни икони. Ето я и антитезата - Кабаниха не е светица, а точно обратното, но живее по всички правила на своя традиционен свят.
Гончаров също има съответствие с този свят, с единствената разлика, че той е описан по съвсем различен начин. Дори езикът, на който е написана главата "Сънят на Обломов", създава усещане за стар, селски живот. Във всеки ред се чува народен диалект, тъжна песен и изобщо всичко, което се случва, е като в приказка. Тук всичко е одухотворено: „Небето там, напротив, се притиска към земята, но не за да хвърля по-силни стрели, а само за да я прегърне по-здраво, с любов.“ Там всичко изглежда като приказка, дори колибите: „Не всеки ще може да влезе в колибата при Онисим; освен ако посетителят не я помоли да застане с гръб към гората и пред него. Верандата висеше над дерето. В света на Обломовка всичко е подчинено на традицията, но акцентът тук не е върху страха и сервилността, тоест върху властта, а върху любовта и доволството. Всичко, което не се отнасяше до обичайния начин на живот, беше изхвърлено от режима „ядене и сън“, уплаши обломовците: „Грижата за храната беше първата и основна грижа за живота в Обломовка.“
Гончаров също има природа. В света на Обломовка тя също се противопоставя на традицията. Но то просто не носи онова светло начало, не е идеал, към който човек трябва да се стреми. Гончаров като че ли заема мястото на самия герой, вдъхва спомените му, напълно се слива с него: „И защо е това диво и грандиозно? Море например? Носи само тъга на човек ... Създават се планини и пропастисъщо не е за човешко забавление. Те са грозни, страшни“.
Обломовка няма край, тя е непоклатима във вярата си. И Калинов, изглежда, също. Но той се удари. И въпреки че протестът на Катерина и Кулигин е обречен на провал, смъртната рана на "тъмното царство" вече е нанесена. И въпреки че Обломов се върна към мързела си, не послуша Щолц, Обломовка загуби предишната си приказност и безвредност. „Старите дни са към края си“, заявява мрачно Кабаника. Така че в драмата "Гръмотевична буря" Островски произнесе присъда за остарялото минало. Но Гончаров не дава недвусмислено определение на Обломовка. Той не може да не съзнава нейната малоценност, но не може да отрече и привлекателната й простота.
/ Произведения / Гончаров И.А. / Обломов / Светът на град Калинов и Обломовка
Вижте също работата на Обломов:
Ние ще напишем отлично есе по Ваша поръчка само за 24 часа. Уникат в единствен екземпляр.