Ремизов А
Тя стана прототип на много трагични женски образи в неговите творби. От детството си се проявяват талантите на Ремизов за калиграфия, рисуване и литература. Ремизов пише първия си разказ на 7-годишна възраст.
Бащата на Ремизов умира през 1883 г. През 1884 г. Ремизов, заедно с брат си Виктор, започва да учи в 4-та московска гимназия, но поради лошо здраве на Виктор Ремизов е преместен с него в Александровското търговско училище.
През 1895 г. влиза Ремизовкато доброволец в естествения отдел на Математическия факултет на Московския университет, посещава лекции в историко-филологическия и юридическия факултет. По политическите си възгледи е близък до социалдемократите. Изпратен е в изгнание за участие в бунтове и марксистки кръгове.
В основата на ранните творби на Ремизов са впечатленията от детството, младостта и годините на изгнание. Автобиографизмът остава неразделна част от творчеството на Ремизов до края на живота му. Според Ремизов основната тема на неговите произведения е: „Главният въпрос е за съдбата, за човека и за света: за човека към човека и за човека към света. Какво е човек за човека? - Човек е дънер за човек, стена. Човекът е негодник за човека. Човекът е утешителен дух за човека. От българските писатели класици Ремизов нарича свои основни литературни учители Ф. Достоевски, Н. Лесков, Н. Гогол. Творчеството на Ремизов е повлияно от философските и естетически концепции на европейския модернизъм. Ремизов изпитва идейното влияние на древните гностически учения и концепции. Значителен духовен извор на творчеството на Ремизов е и българската народна култура.
Повестта „Езерото“ (1905) е първото значимо произведение на Ремизов. Сюжетът се основава на съдбата на Николай Огорелишев, потомък на търговско семейство. Използвайки отделни факти от своята биография (разказ на майка му, епизоди от детството му, препратки), Ремизов създава произведение за безнадеждната трагедия на живота, невинно човешко страдание, дължащо се на волята на Рок. Сюжетният разказ се редува с лирични "песни" и "завършеци" на глави, сякаш сглобяващи мозаечни фрагменти. А. Бели нарече романа "претенциозно объркване", където всички глави са "твърда лирика". Подобно тълкуване на причините за човешките бедствия и господството на злото в човешките душиразкрити в ранните разкази на Ремизов "На сцената" (1903), "Сребърни лъжици" (1906), "Крепост" (1906), в разказа "Часове" (1908).
За Ремизов народният мироглед е най-близо до разбирането на светлите основни принципи на битието. През 1907 г. Ремизов създава своята най-радостна и любима книга - сборник с приказки "Осоляване", в който се обръща към обработката на фолклорни текстове. Задачата на писателя е да възстанови скрития под по-късните пластове мит, олицетворяващ народната представа за света. Сезоните се заменят с „осоляване” (по посока на слънцето). Всеки от тях отговаря на древни ритуали, запазени в приказки, гатанки, броилки, игри. Приключенията на приказни герои (Плашила-Чумичели, Зайчета, Кота-Котофеич и др.) се разгръщат на фона на поетични описания на живота на природата. Приказките на Ремизов бяха високо оценени както в художествените среди (А. Блок, М. Волошин, Вяч. Иванов, А. Бели и др.), така и в научната общност (акад. А. А. Шахматов номинира книгата на Ремизов за Пушкинската награда на Академията на науките).
Светът на светлината и радостта беше свързан за Ремизов със света на мечтите. Той го открива в едно приказно далече, в миналото на Древна Рус и в измисленото от него митологично пространство на Великата и свободна стая на маймуната (Обезвелволпал) - комично "тайно" общество, игра за деца и възрастни. Неговите фантастични основатели - маймуните - са същества, близки до конете - guingngms на Дж. Суифт. Те презираха човешката общност, основана на личен интерес, перчене и зло, и приемаха в редиците си само мили, талантливи и весели хора. Обществото се оглавяваше от царя на маймуните Асика Първата голяма маймуна, който никога не беше виждан и непознат за никого. Ремизов, постоянният офис на Обезвелволпал, управляваше всички дела вместо него. Ремизов отвори похвални писма от името и подписани от цар Асикахора, които са заслужили честта да бъдат приети за членове на Ордена. Първите маймунски "знаци" са издадени през 1908 г., последните - през 50-те години.
Разказът на Ремизов "Кръстосаните сестри" (1910) се превръща в знаково произведение, което поставя писателя в челните редици на литературния елит от онези години. Тя продължи традициите на петербургската тема на Пушкин, Гогол, Достоевски и по нов начин разкри концепцията на Ремизов за рока, гравитираща над съдбата на героите. „Бурковата къща“, където е живял главният герой – пенсионираният чиновник Маракулин, е концептуализирана като символ на целия Санкт Петербург и в по-широк план е построена от имп. Петър на българската държава, където много страдат. Дълбочината на темата съответства на изтънчеността на формата и музикалността на езика.
Събраните съчинения на Ремизов, издадени през 1910-1912 г., показват целостта на художествения свят на Ремизов, който парадоксално съчетава шегаджия и разказвач и изобретател на кошмара и ужаса на ежедневната реалност. Комбинацията от двете страни на живота беше фундаментална за Ремизов, който пише за централната тема на своето творчество: „Страданието на света, нещастието на човешкия живот - колко трудно е да живееш в света! Хората със средства и тези, които са обречени на бедност, те са еднакво обременени от живота. Другата страна е смешна." През 1912 г. Ремизов написва разказа „Петата чума“, посветен на изследването на същността на националния характер през цялата българска история от най-дълбока древност до наши дни. Главният герой на историята, „петата чума“ на малък град, следователят Бобров, е трагично отделен от своя народ, който смята за право да съди и осъжда. Концепцията на разказа е засегната от засилването на ролята на християнския идеал в светогледа на Ремизов. Критиците отбелязаха естетическото и социалното значение на творчеството на Ремизов. В писмо до Ремизов А. Бели отбелязва, че за него "Петата чума", подобно на цикъла от стихове на Блок "Куликово поле", -„пророчески дела“.
На 2 етаж. На 10 Ремизов издава сборник с приказки и преработки на древни български легенди („Докука и шегаджия“, 1914; „Пролетен прах“, 1915; „За свята Рус“, 1915; „Укрепена“, 1916) и работи върху повестта „Лъвов ров“ (Ров, 1914-19).
Потапянето в света на легендите, приказките и древните български предания става за Ремизов още един мисловен път към българската земя. Издава сборник с преработки на приказки и църковни легенди „Три сърпа” (кн. 1 и 2, 1927), „Образът на Николай Чудотворец” (1931), „Гълъбовата книга” (1946) и др. ина”, „Бова Королевич”, „Тристан и Изолда”, „Приказката за два звяра: Стефанит и Ихнелат”, „За Петър и Фе”. Врония Муромска”, „За Григорий и Ксения Тверски” и др.). Техните герои са книжници и мечтатели, преживели фантастични приключения и голяма любов, почти винаги завършващи трагично.