Свободна зона - памет - Голямата енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 1
Свободна площ - памет
Свободната област на паметта е област, състояща се от последователни байтове памет, нито един от които не е ограден с рамка. Обемът на разпределената памет и вътрешното представяне на данните ще съответстват точно на изпълнението на компилатора PL / 1 в EU OS. [1]
Ако обемът на свободната област на паметта е недостатъчен за фоновата задача, тогава тя се предоставя допълнително с паметта, заета от интерактивния монитор. Ако дори тази увеличена област на паметта се окаже недостатъчна, тогава фоновата задача може да заеме и паметта, в която се намира програмата за обслужване на потребителя, при условие че потребителят не е декларирал тази програма като резидентна чрез специална команда за наблюдение. [2]
За да се определи началото на свободна област на паметта извън BASICA, за да работи операторът BLOAD, трябва да се сумират следните стойности. [3]
Връща цяло число, равно на размера в байтове на свободната памет на диска. [5]
Следователно други програми могат да бъдат свързани към тази програма, ако има свободно място в паметта. [7]
В допълнение към тях се използва и функцията MEMORY, която предоставя на потребителя достъп до свободна област от паметта. [8]
Фонова задача, стартирана от потребителя със съответната команда за монитор, се поставя в свободна област на паметта. [10]
По-конкретно, на система OS/VS2 междинният планировчик SRM се изпълнява всеки път, когато броят на свободните области на паметта падне под зададено ограничение. В такива случаи SRM спира изпълнението на някои програми, като ги премахва от опашката на диспечера и освобождава съответните области на паметта. Спрените програми се поставят в специална опашка (OUT-queue), от коятопо-късно от същия SRM те могат отново да бъдат прехвърлени към опашката на диспечера. Наличието на междинна опашка позволява, въз основа на определени критерии, динамично да се променя броят на задачите в многопрограмна смес, без да се изхвърлят съкратени програми, а само временно да се поставят в неработещо състояние. По-късно могат да се изпълняват минимизирани програми, докато в по-ранните версии на системата OS / MVT единственият начин за справяне с претоварването на паметта беше да се принудят определени задачи да приключат след команди на оператора. Естествено, изпълнението на така изпълнените задачи трябваше да започне наново. [13]
Съдейки по информацията, изведена от програмата на екрана, потребителят за първи път е избрал обект от класа Dog, който е създаден в свободната област на паметта от 43-ия ред на програмата. След това обектът от клас Dog се предава на трите функции чрез указател, чрез препратка и като стойност. [15]