Съвременни характеристики на епидемиологията, клиниката и лечението на микроспория, №01
Сред дерматофитозата микроспорията е най-често срещаната и силно заразна микотична инфекция, с изключение на микозата на краката. Мониторинг на епидемиологичната ситуация по отношение на заболеваемостта от микроспория, както и анализ на историите на пациентите
Сред дерматофитозата микроспорията е най-често срещаната и силно заразна микотична инфекция, с изключение на микозата на краката.
Мониторингът на епидемиологичната ситуация на заболеваемостта от микроспория, както и анализът на историята на случаите на пациенти, хоспитализирани в дерматовенерологичните институции на Уралския регион, показват актуалността на този проблем.
През 2002 и 2003г в България са регистрирани съответно до 72 541 и 69 816 нови случая на микроспория, от които по-голямата част (приблизително 79%) от всички случаи на заболеваемост са в детската популация. През последните години обаче зачестиха случаите на микроспория сред възрастните, главно при жените.
Има съобщения за случаи на групова заболеваемост от микроспория сред възрастни в отделни професионални групи [15].
Средната заболеваемост от микроспория в България през 2002 и 2003г варира съответно на ниво от 50,8 и 49,0 случая на 100 хиляди от населението, докато заболеваемостта сред децата е 4,8 пъти по-висока (243,4 и 237,1 на 100 хиляди от детското население).
Заболеваемостта от микроспория в различните федерални окръзи (ФО) на България варира от около 40–42 случая на 100 000 души население в Уралския федерален окръг, където заболеваемостта е минимална, до 74,5–103,4 случая на 100 000 души население в Далекоизточния федерален окръг (максимални нива в сравнение сдруги области на Руската федерация).
Честотата на микроспория във Федерална област България е показана наФигура.
В Свердловска област през 1999-2003 г. от 1718 до 2181 пациенти с микроспория са регистрирани годишно, повечето от тях са деца (повече от 78%). Общата честота на микроспория варира от 38,4 (1999 г.) до 49,6 (2001 г.) и през 2003 г. възлиза на 44,9 случая на 100 000 души от населението.
По този начин се наблюдава значително увеличение на честотата на микроспория и разпространението на тежки форми на заболяването сред населението, живеещо в зони на радионуклидно замърсяване при условия на продължително излагане на ниски дози радиация [11]. Значително повишена (в сравнение с предходните 20 години) честотата на дълбоките и дисеминирани мултифокални форми на микроспория [13].
Чести са и случаите на микроспория при новородени - по-често с увреждане на гладката кожа на лицето, както и на тялото и крайниците. Тези форми обикновено не се диагностицират, тъй като протичат атипично, често под "маската" на стрептодермия [12]. Описани са случаи на лезии на ноктите (онихомикоза), причинени от пухкав микроспорум [14].
Етиологичният агент на микроспорията в повечето случаи (91,0%) е Microsporum canis (M. canis) [16].
Съвременните клинични характеристики на протичането на микроспория, както и увеличаването на броя на случаите, резистентни на терапия, принуждават клиницистите да разработват нови методи за лечение на пациенти, включително не само използването на системни антимикотици в комбинация с традиционната външна терапия, но и лекарства, които влияят на имунните и метаболитни механизми при взаимодействието на тялото с патогена. Така литературата описва опита от ефективното лечение на резистентни случаи на микроспория при деца със системни противогъбични лекарства вв комбинация с пробиотика споробактерин, който има антимикотична и антибактериална активност, както и имуномодулиращи и ензимни свойства [9].
През последните години в широката клинична практика дерматовенеролозите започнаха да изпитват определени трудности при лечението на пациенти с микроспория, дължащи се не само на появата на случаи на заболяване, устойчиви на терапия, но и на липсата на гризеофулвин, противогъбичен антибиотик, традиционно и ефективно използван по-рано за лечение на микроспория.
В тази връзка е необходимо да се оцени клиничната ефикасност на алтернативните лекарства, използвани за лечение на микроспория, принадлежащи към групата на синтетичните антимикотици от ново поколение системно действие.
Във връзка с неотложността на проблема с лечението на пациенти с микроспория поради горните фактори, през 2005 г. UrNIIDViI тества клиничната ефикасност и поносимостта на системния антимикотичен екзифин при лечението на микроспория при деца.
Exifin (тербинафин хидрохлорид) е синтетично противогъбично лекарство от групата на алиламините. Предлага се в две лекарствени форми: за системно действие (таблетки от 250 mg) и за външна употреба (1% крем).
Exifin има фунгистатично и фунгицидно действие. Механизмът на противогъбичното действие на exifin е да потиска синтеза на ергостерол, който изгражда гъбичната мембрана, чрез въздействие върху ензима сквален епоксидаза, който контролира образуването на един от прекурсорите на ергостерол. В резултат на това се инхибира образуването на гъбична мембрана, което създава фунгистатичен ефект. Натрупването на големи количества сквален води до разрушаване на гъбичната мембрана, което причинява фунгицидния ефект на екзифина.Изразената липофилност на тербинафин създава условия за неговото отлагане в липидните структури на кожата, неговите производни и бавно отстраняване от тях. Кератофилността причинява дългосрочното му натрупване в концентрации, достатъчни за потискане на растежа на гъбичките.
Групата за наблюдение включва 56 деца с микроспория на възраст от 4 до 13 години, включително 24 момичета и 32 момчета, 14 деца са имали мултифокална лезия на гладка кожа, 24 са имали изолирана лезия на скалпа; 18 пациенти са имали комбинирана лезия на гладка кожа и скалп.
Критерии за включване: соматично здрави деца, лезии на скалпа, множествени лезии на гладка кожа (три или повече огнища), лезии на вежди и мигли, засягане на велусни косми, патоген M. canis, нормални параметри на биохимичната хепатограма.
Критерии за изключване: деца под 2-годишна възраст, съпътстваща хелминто-протозойна инвазия, ендокринна патология, наличие на огнища на хронична инфекция (хроничен тонзилит, хроничен пиелонефрит и др.), Деца, които са болни дълго време и често.
Във всички случаи M. canis е идентифициран като етиологичен агент.
Терапевтичната програма за лечение на тази група деца с микроспория включваше системна терапия, външно лечение и традиционна грижа за кожата в лезиите.
Системната терапия с екзифин се провежда в стандартни дневни дози (с телесно тегло до 20 kg - 62,5 mg, 20-40 kg - 125 mg, повече от 40 kg - 250 mg). Начин на приложение - еднократна дневна доза сутрин след закуска. Необходимо условие беше контролът от страна на медицинския персонал върху приема на лекарството от пациентите.
Външната терапия се състои в смазване на огнищата с 2% йодна тинктура ежедневно сутрин, прилагане на 1% крем.exifin дневно вечер и апликации с 2% салицилова маз 2 пъти седмично (2 часа преди измиване с шампоан). Хигиенните грижи за кожата включват измиване на главата със сапун 2 пъти седмично, бръснене на косата всяка седмица и ръчно епилиране на засегнатата коса с пинсети.
Критерии за излекуване: клинично възстановяване, липса на флуоресцентно сияние и отрицателен резултат от три контролни микроскопски и бактериологични изследвания. Контролът на етиологичното излекуване (срокове и честота) се извършва съгласно Методически указания на МЗ № 200/180 от 2001 г. [2].
Периодът на наблюдение на пациентите след завършване на курса на лечение с екзифин: с гладки кожни лезии без участието на велусни косми - 1 месец; с увреждане на велусната коса, скалпа, веждите, миглите - 2,5 месеца. Резултатите от лечението са представени вТаблица.
По този начин лечението с ексифин, системно противогъбично лекарство, в комбинация с външна терапия на соматично здрави деца с типични клинични форми на микроспория на гладка кожа и скалп в стандартни дози осигурява клинично и етиологично излекуване в 92,9% от случаите; лекарството има добра клинична поносимост.
За въпроси относно литературата, моля, свържете се с редактора.
N. П. Малишевская,доктор на медицинските науки, професорС. Н. НестеровУралски научно-изследователски институт по дерматовенерология и имунопатология, Екатеринбург