Свръхзвуков бомбардировач Ту-160 "Бял лебед"
След това бомбардировачът с едно презареждане във въздуха може да се върне обратно на „домашното“ летище. В същото време полетът за екипажа ще се проведе в най-удобните условия: на борда има тоалетна, кухня с шкаф за затопляне на храна и сгъваемо легло за почивка.
Вижте инфографиката на AiF.ru, какъв е легендарният бомбардировач.
Дете на надпреварата във въоръжаването
През 60-те години СССР активно разработва стратегически ракетни оръжия. Страната се сдоби с най-модерната система за противоракетно ядрено възпиране, а в областта на стратегическата авиация в резултат на това "изкривяване" се появи сериозна криза. По това време дозвуковите бомбардировачи Ту-95 и М-4 вече не бяха подходящи за пробиване на противовъздушната отбрана на САЩ. В резултат на това съветското правителство през 1967 г. издава директива за възможно най-скорошно създаване на фундаментално нов стратегически самолет, който да може да се конкурира със свръхзвуковия B-1 Lancer, разработен от американците.
Битки под прикритие
В авиацията има следния виц: "Бял лебед" Никой не е развивал, той някак си се е излюпил. Всъщност, разбира се, най-добрите съветски инженери са работили по проекта Ту-160, но този уникален самолет е създаден наистина само при много странни обстоятелства.
Факт е, че само специалисти от Конструкторското бюро на Сухой и Конструкторското бюро Мясищев първоначално бяха назначени да работят по проекта за свръхзвуков бомбардировач и по някаква причина такъв гигант на дизайнерската мисъл като Конструкторското бюро на Туполев остана встрани. Някои обясняват този избор с високата натовареност на това бюро по това време, други твърдят, че съветското ръководство просто немного обичашеАндрей Туполев, който винаги беше готов много твърдо да защити собственото си мнение.
До началото на 70-те години разработчиците, участващи в конкурса, представиха своите проекти. Сухой представи Т-4МС, който като цяло отговаряше на обявените характеристики, но беше твърде скъп проект - корпусът на бомбардировача трябваше да бъде изработен от титан. Мясищев представи и по-бюджетен М-18.
В конкурса тогава, изглежда, спечели М-18, но конструкторското бюро Мясищев не беше допуснато да реализира проекта си. Съветското правителство, неочаквано за цялата авиационна индустрия, решава напълно да отстрани това бюро от участие в създаването на свръхзвуков самолет. Причините за този обрат все още се обсъждат. Официално беше съобщено само, че конструкторското бюро Myasishchev по това време не разполагаше с достатъчно ресурси за изпълнение на такъв мащабен проект.
Изглежда, че сега разработването на свръхзвуков бомбардировач определено трябваше да отиде в дизайнерското бюро на Sukhoi, но не. По някаква причина, която също не е най-очевидната, властите решиха конструкторското бюро на Туполев да построи новия самолет и специалистите от Сухой бяха посъветвани да посветят всичките си усилия на създаването на многоцелевия изтребител Су-27.
Предимство на стрелката
Крилото на Ту-160 е с променлива стреловидност. Самолетът излита и каца с разперени крила. По-голямата част от полета обикновено се извършва със скорост 900 км / ч с почти прави крила, а бомбардировачът влиза в „свръхзвуков“ режим, след като вече ги е сгънал. Това решение ви позволява да минимизирате аеродинамичното съпротивление и да постигнете най-висока скорост.
Елцин противно на
Преди разпадането на СССР са създадени 34 свръхзвукови бомбардировача, след разпадането на територията на новосъздадена България остават само шест Ту-160. Повечето колив размер на 19 единици се озоваха в Украйна.
Далечната стратегическа авиация абсолютно не се вписваше в отбранителната неядрена доктрина на Украйна. Затова младата република започна да унищожава бомбардировачи, които бяха скъпи за поддръжка. Ликвидацията е станала със средствата, отпуснати от американците по програмата Нан-Лугар*.
Тогава и в България към Ту-160 не се отнасяха много по-добре. ПрезидентътБорис Елцин нареди спиране на серийното производство на свръхзвукови бомбардировачи. Тогава Елцин говори в духа, че след разпадането на организацията на Варшавския договор стратегическата авиация вече не е необходима на никого.
Ситуацията за Ту-160 започна да се променя към по-добро едва в края на 90-те години. По това време Украйна, след като усвои около 2,5 милиона долара, унищожи само два бомбардировача. Други 9 автомобила са станали неизползваеми. През 1999 г. Украйна, нарушавайки сключените с американците споразумения, спира произволно процеса на ликвидация на самолетите и прехвърля на България 8 годни Ту-160 като част от дълга за газ.
При събирането на Ту-160 във всички страни от бившия СССР на въоръжение в българските ВВС са били 16 Ту-160. И тези машини от средата на 2000-те вече не ръждясват по летища, а извършват редовни полети. Така през 2006 г. бившият командир на Далечната авиация на българските ВВСИгор Хворов съобщи, че по време на ученията група Ту-160 е навлязла за известно време във въздушното пространство на САЩ и е останала незабелязана.
Първо бойно кръщение
През 2015 г. Ту-160, който никога досега не е участвал във военни конфликти, получи първото си бойно използване. Бомбардировачи от акваторията на Средиземно море и Каспийско море започнаха да нанасят удари с крилати ракети Х-555 и Х-101 по най-важните цели на терористите от "Ислямска държава"** в Сирия.
В резултат на масирана бомбардировъчна атака беше възможно да се унищожат командните пунктове на незаконните въоръжени групировки в провинциите Идлиб и Алепо. Освен това ударите с крилати ракети взривиха складове за боеприпаси, тренировъчни лагери на бойци и логистични пунктове, участващи в нелегалния износ на петрол за страните от Близкия изток.
** Терористичната групировка "Ислямска държава" е забранена на територията на България.