Та кой е в българския далечен изток да живеят добре българите или китайците
ЕДНА РЕЧ, НО ОГЪН
Провинциалният служител честно каза, че ситуацията в региона е просто ужасна и имаме все по-малко възможности да се състезаваме с китайците. И техните заеми са няколко пъти по-евтини, и безплатен ток - това е, което завладя целия селскостопански пазар. Местните жители няма къде да отидат дори за гъби и горски плодове - цялата земя е наета от китайците.
До селското селище Чкаловски (включва няколко села наведнъж), откъдето Всеволод Ию дойде в Москва, карайте от Владивосток за около четири часа. Пътят се оказа изненадващо доста приличен - въпреки че ме увериха, че там "има само посоки".
Всеволод след своите цигани с изхода, разбира се, беше малко кошмар. Прокуратурата дори искаше да образува дело за клевета, но не намери за какво да се оплаква.
- И сега се сблъсквам с местни енергетици - казва Всеволод. - Нашият клуб в Чкаловски беше изключен от отоплението, защото е нерентабилно да поддържаме отоплителните системи. Сега имате нужда от повече електричество, за да го загреете с въздушни пистолети. Но енергийната компания упорито отказва да увеличи мощността!
Селските селища почти нямат възможност по някакъв начин да повлияят на живота им. За самоуправство слушаме само по телевизията. Ключовите решения, включително разпределението на бюджета, се вземат на нивото по-горе. Ако решат да затворят Дома на културата или клуба, и да съборят сградата, ще я затворят и ще я съборят. Всичко върви към това, тъй като се намаляват и социалните разходи.
Преди две години Всеволод беше посочен като едър фермер в района. Той отглежда ориз и соя на своите 800 хектара. Плюс крави и прасета.
Но бизнесът вървеше бавно и в крайна сметка се разпадна.
- Имах нужда от заем. Отидох в Rosselkhozbank. НаПомолиха ме да осигуря заем за имот, който всъщност струва един път и половина повече от самия дълг. Освен това ми беше поставено условието да зареждам и ремонтирам оборудване само в онези компании, които банката ще ми посочи. Като се вземат предвид всички "но" и "ако", се оказа, че заемът ще струва 30% годишно. И това е разруха.
В крайна сметка Всеволод трябваше да продаде оризовите ниви. Сега китайците работят по тях.
СЕЛО ПОД ОБСАДА
Като цяло много далекоизточни села попаднаха в истинска китайска земна обсада. Включително местната Василковка.
Това село е типичен пример за това как властите успешно унищожиха и ограбиха всичко през 90-те години. Някога тук работеше колхоз милионер, имаше нова техника, големи стада крави. Тогава всички трактори-комбайни бяха мистериозно продадени, добитъкът избит. А нивите с горите взеха под наем от китайците. Местните жители от секцията на пая, разбира се, не отчупиха нищо. Чиновниците, вместо да подкрепят фермерите, ги оставиха на произвола на съдбата за собствена изгода.
„Когато колхозът се разпадна, на всички ни беше дадена част от обща земя“, ми каза Людмила Бабенко, жителка на Василковка. - Ние самите не можехме да обработваме парцелите без техника и пари. Затова ги продадоха евтино.
Сега населението на селото притежава само къщи и градини. И всички земи наоколо бяха частна собственост.
- Земеделският производител пренаема нивите на китайците за отглеждане на соя, - казва селянинът Валери Попенко. - Сега кравите трябва да пасат направо в селото. Вече не е възможно да ги изгоните от покрайнините. Дори до най-близкия водоем, където е можел да пие добитъкът, пътят е затворен. Страхувам се, че след пет години ще сме тук в пустинята. Китайците изсипват толкова много тор върху нивите, че бързо спират дорирастат плевели. Властите отдадоха горите под аренда за 50 години за изсичане. Сега всички дървета ще бъдат изсечени и няма да има нищо.
Сега нивите са покрити с половин метров слой сняг. През пролетта ще се върнат сеячите от Средното царство. Това се случва всяка година. Въпреки това, както и различни форуми, където се говори за подпомагане на фермерите.
Китай. Само 20 км делят две селища, възникнали в края на 80-те години. Но ако човек се е превърнал почти в мегаполис.
БЕЗ ОРИЗОВ РАЙ
В село Зеленодолское хората са живели добре - това веднага си личи. Зад покрайнините има висок тухлен комин на котелно помещение. На хълма има чисто нова водна кула. И да, голямо е селото. Но най-добрите му години явно са отминали.
- Живеем в най-новото село в областта, хората бяха докарани в края на 80-те години - искаха да направят тук голям център за отглеждане на ориз - без гордост каза Николай Синицин, ръководител на местния клуб. - Преди имахме парно, топла вода и канализация. Съветските власти направиха всичко по най-висок стандарт. През гладните 90-те все някак се държаха. А през последните 10 години, когато изглеждаше, че има много пари в бюджета, местните служители развалиха всичко.
Първо, енергетиците демонтираха котелната централа - оказа се нерентабилно да се отоплява селото. Жителите трябваше да строят тухлени пещи в къщите си.
- Тогава районният шеф прецени, че и канализацията е скъпа. Сега дори нямаме нормални тоалетни - всички са поставили къщи в дворовете - оплаква се Синицин.
И това не е всичко. Подпочвените води тук са негодни за пиене, съдържат твърде много сол и желязо. Местните разчитат на старинния камион ЗИЛ, който носи вода два пъти седмично. Когато колата се повреди, хората спират да се къпят и да мият чинии - пестят пари.
Съхранява се само в Зеленодолсккънтри Клуб. На стената на клуба виси странно предупреждение: "Внимание, подовете са измити - 2 етаж." Оказа се, че само няколко стаи на приземния етаж се отопляват вътре. А на втория водата замръзна и стана хлъзгаво отгоре.
Междувременно местните започват да се стичат до клуба.
- В Москва казват, че трябва да се състезаваме с Поднебесната империя - започвам разговор с жителите на Зеленодолск.
Гледат ме учудено. Аз продължавам:
- Смятате ли, че имате шанс по някакъв начин да се конкурирате с китайските фермери и индустриалци?
И тогава всички заговориха едновременно:
- Какво състезание?
– При тях всичко расте и се развива, но при нас – умира!
- Направиха ни водонапорна кула, но тя не работи от много години. По документи проблемът с водата е решен, но реално - не!
- И ние още искаме да мерим сили с китайците?!
И ме посъветваха да отида в Китай. Точно сега. За щастие той е близо.
. тогава второто останало село. Приморски край.
НИЕ СМЕ С ВАС ДВАМАТА
Границата с Китай е на 20 километра. А зад хълма - 300 хилядна Суйфенхе (по китайските стандарти - малък град). Селището е младо, още в края на 80-те години се е смятало за село. Като цяло, на същата възраст като Зеленодолски.
Счупени грундове водят към граничния пункт от наша страна. По тях стотици камиони возят трупи от България за Китай. В обратната посока нашите совалки дърпат автобуси, влачещи огромни торби с дрехи.
От китайската страна започва отличен бетонен автобан. Всички пътници минават под гигантска арка, висока колкото 10-етажна сграда, любувайки се на кулите, стилизирани като ориенталски пагоди. А граничният пункт в Средното кралство може да се конкурира с размера на терминала на средно летище.
ГРАДFAIRY БЕЗПЛАТНО БЕЗПЛАТНО
Суйфенхе забрави за селското си минало. Докато "ефективните" управници в България трошеха канали и продаваха колхозна техника, китайците строяха.
Градът наподобява средностатистическата ни областна столица. Тук по принцип не се строят къщи под 6-7 етажа. Всички улици са асфалтирани и бетонирани. Suifenhe живее, като търгува с нас! Всички китайски продавачи, таксиметрови шофьори, полицаи говорят отлично български. Рублите се приемат свободно в магазините. Ценници и табели - на български език.
Отивам до първото заведение, което намеря. И не мога да повярвам на очите си. За 200 рубли ми предлагат бюфет - море от храна и неограничено (!) количество алкохол. 15-литров патладжан с водка се извисява гордо в центъра на заведението (виж снимката). Пийте колкото искате.
Въпреки девалвацията на рублата цените на храните и алкохола в Китай все още са в пъти по-ниски. Тоест там икономиката се развива по-бързо и животът е по-евтин.
Ако вземем за мярка за успех външния вид (къщи, коли по улиците) и цената на храната, то Китай е далеч пред България. Е, ако не завинаги. За това пих.
ВМЕСТО ИЗХОД
Може би раздаването на безплатни хектари ще помогне?
Разбира се, попитах всички жители на Приморие, с които имах възможност да говоря за далекоизточния хектар. Независимо дали имат нужда или не, ще помогне ли на местните да излязат от финансовата дупка?
- Нямаме полза от хектари - казаха ми жителите на Василковка. - Останаха ни само пенсионери. Няма да има достатъчно сили за обработка на земята без оборудване. Всички младежи си тръгнаха.
Обиколих няколко истински далекоизточни хектара, които вече имат собственици. Обикновената партида е просто парче поле, на което все още няма нищо. На някои места все още има пътища, което не може да се каже за друга инфраструктура.Явно ще я подведат, когато на дадено място се появят повече жители.
Да, разпределението на далекоизточните хектари е преди всичко стимул за развитието на региона. И, съдейки по броя на желаещите, хората (включително и тези от Москва и Санкт Петербург) са готови да отидат в Далечния изток (за повече подробности вижте "Между другото"). Но ще ни помогне ли да настигнем Китай? Същият небесен Суйфенхе, захранван от закупен български ток, свети нощем не по-зле от коледна елха. И нашите енергетици не могат да осигурят допълнителна мощност за отопление на Дома на културата. И дори разбирам отлично нашите ефективни собственици. Тук Всеволод Ию се опита сам да се занимава със селско стопанство. Почти фалира и продаде земята. Затова не напразно други собственици отдават хектарите си на китайци и не вярват на обещанията за подкрепа на фермерите, които се чуват от далечна Москва.
Възможно е сега, заради програмата за безплатни хектари, федералните власти да следят по-внимателно какво се случва в Далечния изток. И ще се окаже, както правителството иска отдавна, да го превърне в територия с приоритетно развитие. Така че китайците вече са изненадани от бързия растеж на небостъргачите от другата страна на границата, а не обратното.
НЕОФИЦИАЛНО
Особености на националната борба с корупцията
- Нашата област е бедна и живее със субсидии от областния бюджет - казаха те. - Преди беше по-добре - на наша територия има голям циментов завод на бившия кмет на Владивосток Игор Пушкарев. Компанията беше залята от поръчки. Тогава срещу собственика е образувано наказателно дело. И заводът остана без поръчки - сега всички купуват евтин цимент от Китай.
Дори борбата с корупцията у нас води до странни резултати.
ВЪПРОС - РЕБРО
Какво ни прави по-лошисъседи?
Две причини, поради които китайският бизнес винаги има преднина.
В Приморския край много полета са преотдадени на китайци. Фермери от Средното царство успешно отглеждат у нас ориз, соя и зеленчуци. Но защо те успяват на една и съща земя, а българският селянин не? Същото е и с индустрията. От другата страна на границата има низ от заводи, а от нашата - голи ниви и къщи без прозорци и врати.
1. Евтини заеми
„Всичко зависи от парите“, обяснява Владимир Тичина, фермер от Далечния изток. - Банката поставя такива условия, че при някакви затруднения просто ще загубя всичко. Фермата ще отиде като обезпечение по кредита.
Защо мислиш, че ще загубиш?
- Трябва да плащате заема всеки месец. И наистина получавам големи доходи веднъж годишно, когато пускам добитък за месо.
- И китайците се измъкват някак.
- Разбира се, излез! Първо, техните кредити са в пъти по-евтини от нашите. Второ, те използват някаква силна химия. Техните прасенца растат толкова бързо, че в природата това е просто невъзможно. В резултат на това азиатските фермери наводниха пазарите и аз не мога да намеря пазар за продуктите си.
- Кредитите в България се дават на 15 - 20%, в Китай - на 6 - 7%. Само потребителската инфлация в Китай е около 3%, - обясни за КП Андрей Островски, заместник-директор на Института за Далечния изток на Руската академия на науките. - Освен това сконтовият процент е по-нисък от този в България и това се отразява на лихвата. Властите на Поднебесната империя също подкрепят своите предприемачи - те получават преференциални заеми в държавните банки. Тоест страната за сметка на бюджета предоставя на населението достъпни заеми.
2. Евтина електроенергия
Освен това, ако китайците идват при нас, за да се занимават със селско стопанство, тогава за тях е по-удобно и изгодно да организират промишлено производство в родината си.
- Това е забавна история с цените на електроенергията - продължава Островски. - В Далечния изток цената на киловат варира от 3,34 до 9,2 рубли. Ние продаваме електричество на Китай за 2,4 рубли на kW. Така се оказва, че електричеството е по-скъпо за жителите на Приморски край, отколкото за съседите.
Между другото, светлината в Далечния изток е най-скъпата в страната. Според сенатор Анатолий Широков това се е случило поради факта, че хората, тоест потребителите на енергия, са малко, има много мощности, но те са скъпи за поддръжка и обслужване.
Сега федералното правителство прие план, според който до 2 години цената на електроенергията в Далечния изток ще падне до средното за България ниво.