Такава бедност в България не е имало, през погледа на един офицер
Българите излизат от новогодишния зимен сън, отърсвайки се като слана от леката нотка мързел. Отваряйки си очите, мнозина още не са осъзнали напълно какво се е случило със страната им през тези две седмици. И като осъзнаваме, че България се превръща в друга държава, с нови политически възгледи и икономически цели, бихме искали отново да ги затворим. Като в детството: затворих очи и вече не е толкова страшно.
Докато Европа се тресеше и трескаше от последиците от антибългарските санкции и терористичните атаки във Франция, българите междувременно празнуваха Нова година, после Коледа, честитиха безкрайно „за идването“ и „за миналото“, периодично правейки набези до най-близките хранителни магазини. И колкото по-близо до края на новогодишните празници, толкова по-трудно ставаше да напуснат уютните си убежища в света. И докато нашият брат следеше с крайчеца на окото си медийното развитие около Charlie Hebdo, похапвайки традиционните силни напитки на Оливие, нещо се случи в страната му. Но малко хора разбраха за това, защото е малко вероятно да говорят за това по 1-ви и 2-ри централни телевизионни канали. Пишат за това във вестниците. Но някой чете ли ги днес?
Какво да очакваме българите през новата година?
Съкращения има в редица български предприятия и организации. Както ми каза представител на компанията, която е част от агропромишления холдинг Miratorg, в тяхното предприятие близо до Курск съкращаването вече е в разгара си и засегна почти значителна част от административния персонал. В същото време свободните работни места не се намаляват, те остават отворени, а функциите на съкратените работници са принудени да се изпълняват от останалите служители, освен това за предишното ниво на заплащане. Стига се до факта, че един служител затваря 3-4 работни места! Приблизителносъщата ситуация се развива поне през последната година в Държавния космически изследователски и производствен център на името на M.V. Хруничев в Москва. Има и други примери, които се потвърждават от хора, които познавам.
Българите днес са притеснени от друго - сумата на касовите бележки в хранителните магазини внезапно е нараснала с 20-30%. И въпреки че търговците по-рано съобщаваха за възможно увеличение на цените, това едва ли ще утеши някого днес, когато празничната еуфория приключи. Освен това новинарските емисии на моменти се заблуждаваха с размера на процентите на предстоящите увеличения. В статията „Прогноза на Министерството на икономическото развитие: сухи крекери, цените се покачват!“ Предупредих за подобен обрат на събитията и повярвайте ми, това не е границата! Познат бизнесмен от региона, който продава авточасти в града си, съветва купувачите: „Забравете за старите цени! Сега всичко ще бъде различно.” Според него някои изкупни цени на някои видове стоки от доставчици са се увеличили с до 50%!
Франция с нейните терористични атаки, политика и митинги не представлява интерес за българския жител в пустошта и продължителността на престоя на Навални под домашен арест едва ли ще го притеснява. Но много по-важна е хуманитарната помощ, която минава през неговия град към Донбас. И ми се струва, че на фона на общото увеличение на цените и разходите за услуги, както и изявленията за увеличение на данъците, звучащи в коридорите на Министерството на финансите, неспособно да планира бюджет и да реши "проблеми с публичните финанси", хората скоро ще започнат да задават въпроси, които нашето правителство не харесва. Например, защо да инвестирате милиарди рубли в неразбираемия Донбас и в същото време да обявявате недостиг на пари в бюджета?
Общо - 40% допълнителни разходи при същото ниво на доходите. Кой трябва да говори пръв за липсата на пари - хората или държавата? Добавете тукочакваната инфлация през 2015 г., рисковете от съкращения на работни места, заплати и безработица, а до края на годината ще достигнем ниво на бедност, невиждано в съвременна България!
Казано не е направено
Очаквано от българските медии кризата, предизвикана от обезценяването на рублата и заиграването с петрола чрез политически и икономически санкции, удари средната класа. Тези от гражданите, които имат достатъчно пари, за да не ги броят, едва ли ще разберат за разликата в цената между Brunswick и соевите колбаси - домашните слуги ще правят покупки за тях. Но средният ни българин сега е принуден да пести пари с разлика в цената от 50 рубли. Във веригите магазини промоции като "Три на цената на две" стават толкова популярни, че клиентите почти се бият за такъв продукт. Подобна картина се наблюдава вчера и в един от магазините на Дикси.
Ето само граждани, доведени до отчаяние, способни на много. Това е нашият манталитет: със стискане на зъби можем да минем през войната със сандали и да защитим независимостта на страната, но когато без видима причина семействата ни започнат да гладуват, народът няма да млъкне. И няма да може да обясни, че трябва да има търпение само шест месеца и тогава далаверата на САЩ с шистовия петрол ще се разпадне, а Европа ще се изяде със санкциите си. Българският народ не знае кой е в Държавната дума, не е виждал чиновниците от правителството, но е твърдо убеден, че президентът е виновен за всички беди.
Прекарах новогодишните празници с родителите си, в моята малка родина в Елец. Тук хората са далеч от политиката, а в нощта срещу Коледа деца и тийнейджъри се обличат като приказни герои и коледуват, рецитират стихове и пеят песни. Не заради парите, а защото ценностите и традициите на местните са различни. Те не могат да обяснятзаради които започва Студената война, те живеят в името на близките си и в името на бъдещето на децата си.
През всичките тези дни исках да усетя празника, да уловя новогодишното настроение и като загърбя тревогите, как да затворя очи в детството, за да не е страшно.