Тактика лице в лице - Студопедия

Очната ставка е особен вид разпит, който представлява едновременен разпит в присъствието едно на друго на две лица, предварително разпитани по същия факт, в чиито показания има съществени противоречия.

Същността на очната ставка е, че следователят последователно задава въпроси на две предварително разпитани лица за едни и същи обстоятелства (факти, явления), анализира и сравнява показанията на разпитаните и установява истината по спорни обстоятелства.

Конфронтацията е вид разпит, тъй като представлява комплекс от познавателни и проверяващи операции, извършвани с цел получаване и консолидиране на доказателства за обстоятелствата, които са важни за правилното разрешаване на наказателно дело. В същото време очната ставка е самостоятелно следствено действие, което има свои цели, основания и условия на производство. От психологическа гледна точка конфронтацията е по-ефективно средство за установяване на истината от разпита, тъй като не следователят, а разпитаните лица цитират аргументите в подкрепа на тази или онази позиция.

Внимателно подготвената и правилно организирана конфронтация е не само начин за отстраняване на значителни противоречия в показанията, но и средство за разкриване на фалшиво алиби, инсцениране на престъпление, самообвинение и клевета на едно лице, разпитвано от друго. Освен това по време на очната ставка могат да се получат нови фактически данни, пряко или косвено свързани с въпросното събитие.

Могат да се правят залагания лице в лице:

1) само между две лица едновременно (свидетели, жертви, заподозрени и обвиняеми във всяка комбинация);

2) само между лица, предварително разпитани насъщите обстоятелства;

3) само ако има съществени противоречия в свидетелските показания.

Тъй като задължително условие за произвеждане на очна ставка е наличието на съществени противоречия в показанията, при липса на такава очна ставка не може да се проведе.

Под значителни противоречия, като основа за провеждане на конфронтация между предварително разпитани лица, трябва да се разбира наличието в техните показания на взаимно изключваща се информация за едни и същи обстоятелства (събития, факти, явления), които са важни за правилното решаване на наказателното дело.

Въпросът дали противоречията в показанията са съществени се решава от следователя въз основа на обстоятелствата по делото и влиянието на тези противоречия върху решенията, взети по делото. Във всеки случай противоречията по отношение на обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани по наказателното дело, както и тези, които допринасят за правилната оценка на наличните по делото доказателства (например по отношение на връзката на свидетел с жертвата и обвиняемия, жертвата и обвиняемият и т.н.), трябва да се считат за съществени.

По своята същност очната ставка е сложно следствено действие, което изисква от следователя да извърши набор от следните организационни мерки:

1. Вземане на решение за производство на конфронтация. Откриването на съществени противоречия в показанията на разпитани лица по същите причини не означава задължително провеждане на очна ставка. Следователят трябва да има предвид, че съгласно чл.192 от Наказателно-процесуалния кодекс на България очната ставка е негово право, а не задължение.

2. Определяне на участниците в конфронтацията.

3. Психологическа подготовка на конфронтацията.

За да може конфронтацията да постигне целта си, е необходимо преди всичко да разберете дали участникът е готов,които дават правдиви показания, да потвърдят в тяхно присъствие лицето, което тези показания уличават.

Ако, въпреки извършената психологическа подготовка, участникът, който е дал правдиви показания, откаже да участва в очната ставка или заяви, че няма да може да повтори показанията на очната ставка, няма смисъл да се провежда.

4. Изготвяне на план за конфронтацията.

Когато изготвяте план, трябва:

- да формулира въпросите, които да бъдат зададени на участниците в конфронтацията;

- определя последователността на разпит на участниците;

- направете прогноза от възможно поведение;

- очертайте тактики, които могат да бъдат приемливи по време на конфронтацията

Преди да започне очната ставка, следователят трябва да обясни на разпитания и другите участници същността на предстоящите действия, смисъла и реда за тяхното изпълнение, както и да обясни правата и задълженията на всеки участник.

Когато започва разпит на очна ставка, следователят пита лицата, между които се провежда, дали се познават и в какви отношения са помежду си. Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за оценката на показанията, получени при очна ставка, и до известна степен влияе върху избора на тактика за тяхното производство.

Пряката очна ставка започва с факта, че следователят кани разпитания да даде показания на свой ред за обстоятелствата, за чието изясняване се провежда. Препоръчително е да се дават показания на лицето, което според следователя дава по-правдиви показания.

Тогава вторият участник в конфронтацията установява дали потвърждава показанията на първия участник. Може и да му се даде възможностИзложете вашето свидетелство по отношение на съществуващите противоречия. При необходимост следователят има право да задава въпроси и на двамата участници в очната ставка и да представя веществени доказателства и други документи. След това първият участник разбира дали настоява за показанията си.

Тогава лицата, между които се провежда очната ставка, могат с разрешение на следователя да си задават въпроси, за което се прави бележка в протокола. Освен това се установява дали желаят да допълнят показанията си.

Тактиката на конфронтацията зависи от естеството на разследвания случай, от процесуалния статус и моралните и психологическите свойства на разпитания, от взаимоотношенията и други фактори. От решаващо значение обаче е причината за възникване на противоречия в показанията на разпитаните лица.

Ако съществени противоречия в показанията са възникнали във връзка със съзнателната заблуда на един от участниците в очната ставка и тези противоречия не могат да бъдат установени чрез повторен разпит и други следствени действия, тогава очната ставка се основава на използването на тактика, насочена към подпомагане на разпитаното лице да преодолее погрешната представа за обстоятелствата, за които са възникнали противоречията. За да направите това, е много важно да се установи такъв психологически контакт с разпитания, който да стимулира неговия интерес към установяване на истината.

Ако такъв контакт може да бъде установен, тогава участникът в очната ставка, чиито показания са недостоверни, възприема показанията на втория разпитан не като опит за дискредитиране на неговите показания без причина, а като желание да си припомни как всъщност се е случило събитието.

Ако следователят има основание да смята, че разпитваното лице греши добросъвестно, тогавапреди началото на очната ставка той трябва спокойно да обясни на разпитания, че не е заподозрян в даване на умишлено неверни показания, но дадените от него показания противоречат на доказателствата по делото и това не позволява правилното решаване на делото.

В същото време не трябва да забравяме, че в този случай може да има непроизволна корекция на показанията поради повишената чувствителност на разпитаното лице към внушение. Следователно, ако разпитваното лице промени показанията си, следователят е длъжен да му зададе контролни въпроси и да провери дали причината за промяната в показанията е споменът или е резултат от вдъхновяващото влияние на ситуацията, развила се по време на очната ставка.

По този начин създаването на спокойна, безконфликтна среда по време на конфронтацията е изключително важна задача. При такива условия основният метод за премахване на значителни противоречия ще бъде да се зададат на разпитания въпроси, предназначени да съживят асоциативните връзки в паметта му и да си припомнят определени обстоятелства от разпитания, което често позволява да се открие грешка в неговите показания.

Ефективността на очните ставки зависи от способността на следователя да ги съчетае с производството на други следствени действия. Провеждането на очни ставки в съчетание с разпити, предявяване за разпознаване и следствен експеримент, като правило, има психологически ефект върху участника, който е дал лъжливи показания.

Сюжет:

Мисия:

1. Определете характера на следствената ситуация, какви тактики могат да се използват в настоящата ситуация и последователността на разпитите и очните ставки.

2. Разпит по обстоятелствата по делото

- жертва Нефедов А.И.;

- свидетел Иваницки А.А.;

- свидетелят Ищенков А.И.;

-заподозрян Тишченко М.Т.

3. За да елиминирате значителни противоречия, изправете се срещу Тищенко М.Т. със свидетели и жертви.

След кратка анкета по контролни въпроси по темата, учителят въвежда учениците в сюжета на практическата задача, след което се създава група от учениците за извършване на следствено действие, разпределят се ролите („следовател“, „жертва“, „заподозрян“). След това учениците провеждат разпит според предложения сюжет.

Учителят назначава един от учениците за следовател и го кани, в съответствие със сюжета, да определи кръга от участници в разпита.

Следователят определя кръга от лица, участващи в следственото действие на лицата (жертва, свидетел, заподозрян, защитник) и избира тези лица измежду учениците, обяснява причината и обстоятелствата, послужили като основа за избора.

Учителят отново разпитва накратко следователя за действията му по подготовката за разпита, след което кани учениците да продължат към тренировъчната площадка.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Наказателно-процесуален кодекс на България (официален текст). - Новосибирск, 2012. - 256 с.

2. Баев О.Я. Следствена тактика. 2-ро изд. Воронеж. 1995 г.

3. Бахин В., Когамов М., Карпов Н. Разпит на предварителното следствие. Алмати. 1999 г.

4. Биховски I.E. Допустимост на тактиката при разпит. Урок. Волгоград. 1989 г.

5. Василиев А.Н., Карнеева Л.М. Тактика на разпита. М., 1970.

6. Гаврилов А.К., Закатов А.А. Конфронтация. Волгоград. 1978 г.

7. Лившиц Ю.Д. Разпит на свидетели и пострадали в хода на дознанието. Конфронтация. М., 1962.

8. Криминалистика: учебник. / изд. А.Г. Филипов. - М. : Искра, 2005. - 750 с.

10.Криминалистична тактика. Организация на разкриване и разследване на престъпления. Криминалистични версии: Курс от лекции. – Барнаул: Барнаулски юридически институт на МВР на България, 2005. – 143 с.

11. Порубов Н.И. Научни основи на разпита в предварителното следствие. Минск. СРЕЩУ. 1978 г.

12. Усманов У.А. Тактика на разпита на предварителното следствие. Справочник. М., 2001.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:

Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо