Татко - талисманът на АлександърАнюкова
Братя Анюкови много си приличат
Кафенето в Самара "Тригон" в нощта от събота срещу неделя беше препълнено до краен предел. Дават ни най-добрата маса, след като разберем кой е дошъл да гледа мача.
- Брат на Саша Анюков? Няма проблем, ще организираме маса на най-доброто място, - казва администраторът. И ето ни с Леша и приятелката му Жана, гледайки исторически мач. На екрана нашият самарски човек Саша Анюков се бие с високи холандци. Премествам поглед към Леша. Колко си приличат, мисля си. И двете са къси, здрави, истински волжки ядки. Жестове, мимики - всичко съвпада. Само Леша изглежда по-стара и нищо чудно. Той всъщност е с пет години по-голям от известния си брат.
- Родителите вероятно са "болни" по телевизията, в края на краищата е късно - казвам аз.
- Мама е „болна“ по телевизията в дачата, а баща е в Санкт Петербург, току-що се върна от Австрия от Европейското първенство. Визата му изтече и затова той гледаше всички мачове с участието на националния отбор на живо, - каза Алексей за КП. - Саша взема баща ни със себе си на най-важните турнири. Баща му е талисман за него! Където е татко, винаги има победа. Веднага щом дойде на стадиона в Петровски, Зенит веднага печели. А татко също гледаше финала за Купата на УЕФА от подиума.
Не очаквахме такова излитане от Саша
- Вярно ли е, че баща ви Генадий Валентинович ви е запалил и двамата по футбола? продължавам да питам.
- Вярно ли е. Самият баща ми играеше футбол в квартал Похвистневски и ни вкара и двамата сина в играта, постоянно ни водеше на фитнес. Първо аз, после Саша. Спомням си, бях само на седем години, брат на година и половина вече присъстваше на обучението. След това отиде да гледа мачовете ми. И той започна да практикува.
- Те вярваха, че Саша има такава блестяща кариераще работи ли?
- Не. Говорите с треньорите, те казват, че не са очаквали такъв обрат. Мислеха, че аз ще играя, а не Саша. Защо казват така? Не знам, сигурно отвън се вижда повече. Аз самият играя футбол от 22 години, играя на позиции халф, краен нападател. Първо играе за отбор от Похвистнево, завършва кариерата си в Звено.
- Оказва се, че брат ти тихо, тихо е направил кариера в спорта, - пошегувах се аз.
- Да, вероятно, но той наистина е добър - усмихна се в отговор Анюков, по-възрастният. - когато Саша започна да играе в основата на Крилата, разбрах, че брат ми успя да пробие в големия футбол.
- Брат ти звъни ли ти в навечерието на мача?
- Да, обадих се днес - казва Леша. - Разговорът ни е кратък: „Отидох“, казва Саша. Отговорих му: "Успех!"
- Първите 15 минути са наши - обобщава Анюков-старши. - Ех, Саенко играе напразно от първите минути на мача, нямат разбирателство със Саша. Ето, вижте, брат ми прави пробив по фланга, бяга 40 метра, но тази топка не го връща! Не може така!
Междувременно холандците бавно идват на себе си. От време на време, близо до нашите врати, съдията назначава дузпи.
- Невнимателно момчетата играят в защита, - продължава Леша Анюков. - Вижте, нашите защитници нямат време да затворят холандските нападатели по време на сетовете.
Междувременно първото полувреме приключи. Можете да обобщите.
- Играта е равностойна, нашите владеят топката, но все пак малко прекаляват - обобщава Анюков. - Има и по-опасни моменти пред нашите врати. Като цяло и двата отбора играят предпазливо, много ги е страх да не сгрешат. Така че все още не виждаме открит футбол. Колкото до Саша, той играе според силите си.
Трябва да си вкараме гол
Започва второто полувреме: не можете да откъснете очи от него.
Отборите си разменят голове. Леша раздразнено вдига ръце, когато Жирков, който е на два метра от вратата, не удря сам, а дава топката на партньора си.
- Не можете да доведете делото до наказание - обяснява той. - Холандците имат страхотен вратар. И други изпълнители също.
- Какво им липсваше на нашите, за да запазят резултата? В крайна сметка оставаше много малко време до края на играта?
- Повтарям, холандските наказателни удари са много опасни. И защитниците ни закъсняват за нападателите си. Добре и ниска реализация на моментите. Колко голове можеха да бъдат отбелязани през второто полувреме! Това е стилът на игра на Спартак - да тичаш с топката във вратата. В Европа вече не играят така. Трябва да поемем отговорност и сами да вкараме от два метра, а не да даваме топката на партньор. Саша също имаше полумомент, но е много трудно да пробие от остър ъгъл към вратата.
Продълженията започват. За събарянето на Жирков в наказателното поле реферът не назначава дузпа. Да гледаме повторение. Леша поклати глава.
- Дузпата беше чиста - обяснява той, - значи реферът греши. Силата ни изглежда се е увеличила. Играят, борят се, браво. И ван Бастен (треньор на холандците. - Прибл. авт.), изглежда, не знае какво да прави с нашия отбор. Вижте лицето му, той е напълно объркан!
И кулминацията - една топка лети във вратата на холандците, след това втората. За да отпразнува, Леша прегръща Жана. На път за вкъщи той не може да се сдържи, звъни на майка си.
- Мамо, будна ли си? Нямате представа какво става по улиците. Море от хора, коли клаксони, хора вървят по пътищата. През нощта, както през деня, казва той.
Жана добавя:
- Мама е много притеснена за Саша. Щом падне по време на мача, веднага казва: „Обади му се, изведнъж му се случи нещо сериозно и се крие от мен.