Техники за създаване на контекстуални замествания в превода
С лексикални замествания отделни специфични думи или фрази от изходния език се заменят с думи или фрази от целевия език, които не са техните двойници в речника, тоест имат различно лексикално значение от думите на изходния език.
Характеристиките на контекста могат да принудят преводача да откаже да използва дори вариантно съответствие в превода, да не говорим за еквивалентно съответствие.
В такъв случай той търси вариант на превод, който е подходящ само за конкретния случай. Този тип превод се нарича контекстуално заместване.
Характерът на контекстуалната замяна зависи изцяло от характеристиките на отделния контекст и преводачът трябва всеки път да търси специални начини за превод. Тази задача изисква творческо решение и в повечето такива случаи преводачът може да се ръководи само от общите принципи на превода. Съществуват обаче редица техники за превод, използвани главно за създаване на контекстуални замествания. Има шест такива метода:
3) прием на антонимичен превод;
5) прием на семантично развитие;
6) приемането на цялостно преосмисляне.
Конкретизацията е замяната на дума от изходния език с по-широко значение с дума от друг език с по-тясно значение.
В английския език има много думи с общо широко значение, които винаги се уточняват до известна степен при превода: насилие, нация, елемент, усилие, провал, съоръжения; идвам, отивам, имам, тръгвам и т.н.
в българския език това използване на думи с общо широко значение е изключително рядко. Следователно в превода са използвани думи с по-конкретно значение. глагол идвам, къмнапример, той се превежда по различен начин в различни контексти: пристигам, пристигам, идвам, приближавам се, долитам и т.н. Глаголът отивам се превежда с думите: отивам, вървя, плувам, летя, тръгвам, оставям, отивам, отивам и т.н.
Особено трябва да се отбележи ролята на контекста при превода на десемантизирани думи, тоест думи, които са придобили много широко, неясно значение поради факта, че се използват в голямо разнообразие от лексикални комбинации (нещо, точка, материя, случай и т.н.).
Примерите с думата thing показват, че тази дума в различен контекст се уточнява всеки път по време на превода.
1. „Ти, горкият старец“, каза тя. (горкото)
2. За нея означава много да има свежо, хубаво младо нещо като Мери в къщата. (създание)
3. Искам сам да разгледам нещата. (калъф)
4. Нещата изглеждат обещаващи. (позиция)
5. Как са нещата? (успех)
Обобщението е замяната на дума с по-тясно значение с дума с по-широко значение. Тази техника е точно противоположна на техниката на конкретизацията. Например:
При превода на това изречение едва ли би било подходящо да се каже: застрелян в този град. Глаголът стрелям означава "убивам с огнестрелно оръжие". Преводачът трябва да направи замяна с помощта на техниката за обобщение: убит в този град. Глаголът да убивам е по-широк по значение от стрелям.
Още един пример:
Беше силно дръпване, но умората падна от тях, когато приклекнаха ниско до снега, хленчейки от нетърпение и радост, докато се бореха нагоре до последното усилие на телата си.
Не беше лесно да теглят шейната по стръмния бряг, но кучетата забравиха за своитеумора и, проснати на снега, с нетърпеливо и радостно крясък се изкатериха с последни сили.
Изразът the last unce force in their bodys е по-тесен по смисъл от българския еквивалент на последните сили.
Използването на цифри е много характерно за английския език, както и посочването на точни мерки и теглилки за по-голяма конкретизация на описанието.
в българския превод запазването на мерки за дължина и тегло - инчове и унции би било буквализъм и би нарушило стилистичните норми на българския език.
Следователно, когато превеждате в тези случаи, трябва да използвате метода на обобщаване.
Бележка за антонимичен превод
Същността на метода на антонимичен превод е, че преводачът заменя утвърдителната конструкция с отрицателна или обратно, което е придружено от съответната лексикална замяна на изходната езикова единица с нейния антоним в целевия език.
Ако искате да пресечете улицата, не забравяйте първо да погледнете светофара.
Изречение, което е утвърдително по форма, се превежда като отрицателно, тъй като на български глаголът запомни не може да се комбинира с инфинитив. Невъзможно е тази фраза да се преведе без антоним по стилистични причини:
".не забравяйте да погледнете светофара." Стилистичните норми на българския език не допускат толкова тежка, чужда конструкция.
Не повярвах, докато не го видях с очите си.
Повярвах едва когато го видях с очите си.
Отрицателната форма на изречението със съюза до се превежда като утвърдителна. Разбира се, тук е възможен превод от глагола в отрицателна форма: „Не повярвах на това, докато не го видях със собствените си очи.“ Тази опция обаче е по-обемисти.
Беше малко развълнуван - но това не беше необичайно за него. Беше малко развълнуван, но почти винаги е такъв.
Тук имаме литота (утвърдително твърдение в отрицателна форма). Litota е много често срещано в английския поради големия брой отрицателни префикси. Не винаги се поддава на буквален превод, тъй като на български отрицанието не и отрицателната представка не съвпадат по звучене.
Думите с представка често се комбинират в български език с отрицателна частица, не поради дисонанса на подобно съчетание.
Методът на компенсация се използва в случаите, когато определено езиково явление не може само по себе си да бъде предадено на целевия език. В този случай, компенсирайки загубата, произтичаща от факта, че една или друга единица от изходния език е останала непреведена адекватно, преводачът предава същата информация с други средства, а не непременно на същото място в текста, както в оригинала.
Компенсацията се използва особено често, когато е необходимо да се предадат чисто езиковите характеристики на оригинала (диалектизми, индивидуални речеви характеристики, неправилни езикови форми, игра на думи, игра на думи и др.), Които не винаги имат пряко съответствие в целевия език.
Методът на компенсация е показателен с това, че ясно илюстрира едно от положенията на теорията на превода - адекватно се превеждат не отделни елементи от текста, а целият текст като цяло. С други думи, има непреводими подробности, но няма непреводими текстове.
— Този човек Суайнбърн — започна той, опитвайки се да осъществи плана си и произнасяше дълго „i“.
— Това. Суинбърн — започна той, изпълнявайки плана си, но допусна грешка в произношението в процеса.
Различна дължина на гласнитезвукът се предава чрез различна транслитерация на собственото име.
Техника за семантично развитие
Семантичното развитие при превода се състои в това, че преводът използва дума или фраза, чието значение е логическото развитие на значението на превежданата единица.
Трябва да се има предвид, че семантичното развитие винаги се отнася не до една дума, а поне до фраза или семантична група.
Най-често значенията на такива думи и фрази в оригинала и в превода са свързани с причинно-следствени връзки.
И той забеляза с кисело недоволство, че Джун е оставила чашата си пълна с вино.
И забеляза с раздразнение, че Джун не е докоснала виното.
В превода е открита контекстуална замяна с помощта на метода на семантичното развитие. Преводачът заменя следствието с причината и го прави с мотива, че буквалният превод „остави чашата си пълна с вино" е неприемлив по стилистични причини. Чашата остава пълна, защото Джун не докосва виното.
Техниката на холистичното преосмисляне.
Когато при превода на фраза, семантична група или изречение не е възможно да се изхожда от речникови съответствия или контекстуални значения на отделни думи, а е необходимо да се разбере семантичното значение на цялото преведено цяло и да се изрази на български език с думи, понякога много далеч от думите на оригинала, прибягваме до метода на холистичното преосмисляне.