Текст 2
(1) Мама, когато още не бях на училище, работех като инженер и рисувах много. (2) Рисунките бяха толкова красиви, а подготовката й с лъскави неща беше толкова необичайно привлекателна, че не можех да подмина. (3) Разбира се, хванаха ме, не ме пуснаха, но все пак развалих няколко рисунки, счупих някои компаси.
- (4) Той явно е привлечен от точните науки - сериозно каза майка на бащата.
(5) В училище веднага стана ясно, че не съм привлечен от точните науки. (6) Учих много средно. (7) Мама каза, че ако продължавам така, ще стана товарач. (8) Изражението на лицето на баща ми по това време беше такова, че предположих: той се съмнява, че майка ми казва истината.
(9) Накратко, професията товарач никога не е била смятана от мен за перспективна.
(10) Когато бях в гимназията, родителите ми преподаваха в университета. (11) Мама преподаваше термодинамика, а баща ми работеше като ръководител на катедра в Икономическия факултет.
(12) Но алгебрата, геометрията и физиката все още бяха най-тъмните предмети за мен. (13) Самите ми родители разбраха, че няма да последвам стъпките им и дори не намекнаха за това.
(14) Какви възможности имах? (15) Университет, културен институт и, разбира се, медицински.
(16) Винаги съм харесвал медицинския. (17) Първо, моят любим чичо преподаваше там. (18) Второ, там учеше моята втора братовчедка, която също харесвах. (19) Но някак си така нареченият анатом ме изплаши. (20) Разбрах: дори не можех просто да вляза в сградата, където се намира тя.
(21) Тогава започнах да ходя в Института по култура. (22) Слушах и гледах изпълнения на студентския хор, концерти на студенти от естрадния отдел, представления, поставени и изиграни от студенти. (23) Разбира се, тогава се чувствам злеразбираше това, но усещаше смъртоносната скука и ужасяващата безрадост от това, което виждаше. (24) Миризмата на „анатома“ сякаш ме преследваше, идваше от всичко там: във всички речи се виждаше безполезността на случващото се. (25) Безполезен за никого! (26) Нито оратори, нито зрители. (27) Тази липса на надежда за радост ме накара твърдо да се откажа от идеята да вляза в Института за култура.
(28) Но аз исках. (29) Не знам какво исках. (30) Нищо определено. (31) Исках да бъда студент. (32) Исках да уча не много трудно и не много скучно. (33) Исках забавен, интересен, истински живот. (34) Главното е истинско, с цялото същество – животът. (По Е.В. Гришковец)*
Какво е добротата. (По текста на В. К. Железников.)
Есе 1
Според мен добротата е част от щастието, което споделяме с хората, било то действия, думи или просто усмивки. Добрите дела трябва да се правят от всеки един от нас, защото те правят хората по-щастливи. За да докажем тази теза, нека се обърнем към текста на В. К. Железников и житейския опит.
Като първи аргумент за правилността на изложената теза да приемем изречения 43-44. Валерка се зачуди защо кучето вие. Разбрало, че Янка - така се казва кучето - е свикнала да се разхожда през деня и няма кой да я разхожда, момчето предложило помощта си. Той помогна на напълно непознат, като направи добро и безкористно дело.
Като втори аргумент, доказващ мнението ми за това какво е доброта, бих искал да дам пример от живота. Веднъж минавах покрай търговски център в град Воронеж.
Потокът от хора беше огромен, всеки бързаше за някъде, а в тълпата забелязах възрастен мъж. Приближих се. До него имаше везни и табела с надпис "пет рубли". Не е искал пари - тойпредложи да се претегли за пет рубли. Всеки път, когато минавам покрай него, давам му десет или дори петдесет рубли и веднага ми става по-леко на душата. В крайна сметка да помагаш на хората не е толкова трудно, колкото изглежда. За нас пет рубли са дреболия, но за някой това са пари, които могат да спасят живот.
Така стигнахме до извода, че всеки трябва да притежава такова човешко качество като добротата. В крайна сметка именно това качество е положителното, към което трябва да се стремим.
Лозовая Елизавета, ученичка на И. А. Суязова
Есе 2
Добротата е човешко качество, което, убеден съм, притежават всички хора. Човешко отношение към хората и помощ във всеки един момент - всичко това се отнася до добротата. За доказателства се обръщаме към текста на А. Николская и житейския опит.
Първо, главната героиня на съвременната българска писателка трябваше да „удави кученцата“, както нареди майка й (17). Момчето решило да ги подари, но никой не искал да ги вземе. Николай Егорич, като видя това, прояви доброта, като предложи кой може да му помогне (45-46).
Второ, ще разкажа една история, която ми се случи. Веднъж намерих ранен гълъб, донесох го вкъщи, прегледах го и видях, че крилото му е счупено. Излекувах го и го освободих. Това, което направих, ме направи по-силен.
Така доказахме, че истинската доброта се ражда в загрижеността за съдбата на другия.
Киселев Денис, ученик на И. А. Суязова
Есе 3
Добротата е това, което носи на хората радост, щастие и усмивка. Това може да е някакъв подарък или новина, която друг човек е чакал дълго време, или може да е конкретно действие, което помага на друг човек. Най-важното е, че добротата прави хората по-щастливи.
Текстът на В. К. Железников разказва за момче, което спаси напълно непознат човек,чието куче, малката Янка, не понасяше самотата и виеше, пречейки на съседите. Валера Снегирев, след като научи за това, предложи собственикът на кучето да разхожда Янка през деня. Ето го, един мил и безкористен човек!
Моят приятел също разбира доброто като действие, което носи щастие на другите. Веднъж Владик се връщаше у дома и видя бездомно коте. Той го прибра и го гледаше. Оттогава те не са се разделяли. Ще кажете, че едно коте не може да бъде щастливо... Може би! Пример за това е пухът на моя добър приятел Владик!
И така, доброто е това, което дава на хората или животните мир и просперитет, радост и щастие.
Текст 13. Сергей Георгиев. Кучетата не правят грешки https://www.litmir.co/br/?b=207612&p=20
(1) Юра Хлопотов имаше най-голямата и най-интересна колекция от марки в своя клас. (2) Заради тази колекция Валерка Снегирьов отиде на гости на свой съученик.
(3) Когато Юра започна да вади огромни и по някаква причина прашни албуми от масивното бюро, точно над главите на момчетата се чу дълъг и жален вой.
– (4) Не обръщайте внимание! – махна с ръка Юрка, обръщайки съсредоточено албумите. - (5) Кучето на съседа!
- (6) Защо тя вие?
- (7) Откъде да знам. (8) Тя вие всеки ден. (9) До пет часа. (10) Спира на пет. (11) Баща ми казва: ако не знаеш как да се грижиш, не вземай кучета.
(12) Погледна часовника си и махна с ръка на Юра, Валери в коридора набързо уви шал и облече палтото си. (13) Изтичайки на улицата, той си пое дъх и намери прозорци на фасадата на къщата на Юркина. (14) Три прозореца на деветия етаж над апартамента на Хлопотови бяха неприятно тъмни.
(15) Валерка, подпрял рамо на студения бетон на един фенер, реши да изчака колкото трябва. (16) И тогава последният от прозорците слабо светна: включиха светлината,явно в коридора.
(17) Вратата се отвори веднага, но Валерка дори нямаше време да види кой стои на прага, защото отнякъде внезапно изскочи малка кафява топка и радостно пищейки се втурна под краката на Валерка.
(18) Валери усети върху лицето си мокрите докосвания на топъл кучешки език: много мъничко куче, но скочи толкова високо! (19) Той протегна ръце, вдигна кучето и тя се зарови във врата му, дишайки често и вярно.
- (20) Чудеса! — чу се плътен глас, който веднага изпълни цялото пространство на стълбището. (21) Гласът принадлежеше на крехък нисък мъж.
- (22) Идваш ли при мен? (23) Това е странно нещо, знаете ли. (24) Янка с непознати. не особено мил. (25) А на теб - как! (26) Влез.
- (27) Аз съм на минута, по работа.
(28) Мъжът веднага стана сериозен.
- (29) По работа? (30) Слушам.
- (31) Вашето куче. Яна. (32) Вие цял ден.
- (34) И така. (35) Това означава, че пречи. (36) Родителите ви изпратиха ли ви?
- (37) Просто исках да знам защо тя вие. (38) Тя се чувства зле, нали?
- (39) Прав си, тя се чувства зле. (40) Янка е свикнала да ходи пеша през деня, а аз съм на работа. (41) Ето жена ми ще пристигне и всичко ще бъде наред. (42) Но не можете да обясните на куче!
- (43) Идвам от училище в два часа. (44) Можех да се разхождам с нея след училище!
(45) Собственикът на апартамента погледна странно неканения гост, след което изведнъж се приближи до прашния рафт, протегна ръка и извади ключа.
(47) Време е за изненада от Валерка.
- (48) Доверявате ли ключа от апартамента на някой непознат?
- (49) О, съжалявам, моля - мъжът протегна ръка. - (50) Хайде да се запознаем! (51) Молчанов Валерий Алексеевич, инженер.
- (52) Снегирьов Валери, ученик от 6-ти "Б", - отговори момчето с достойнство.
- (53) Много хубаво!(54) Сега поръчайте?
(55) Кучето Яна не искаше да слезе на пода, а след това изтича след Валери до самата врата.
- (56) Кучетата не грешат, те не грешат. — измърмори под носа си инженер Молчанов.
(По В. К. Железников)*
Авторът на работата в ОТВОРЕНАТА БАНКА ВЪПРОСИ е неправилен.
Сергей Георгиевич Георгиев (роден през 1954 г.) е български детски писател.
Какво е ценна книга? (По текст 3 от А. Лиханов.)
Скъпоценните книги са тези, които са ни особено скъпи. Ако в живота сме успели да попаднем на такава книга, към която искаме да се връщаме отново и отново, която не ни оставя безразлични, събужда желанието да мислим или да направим нещо творческо, тогава можем да кажем, че книгата се е превърнала в съкровище за нас.
Текстът разказва за трудното военно време, когато просто нямаше откъде да се вземат книги. Само в библиотеката. Ето защо учителката Анна Николаевна, сечейки всяка дума, толкова внимателно запознава децата с правилата за използване на книги. Всяко дете след нейните думи ще запомни, че „книгата трябва да се пази“. И след като научи това, той ще се запознае с прекрасния свят на книгите, ще намери за себе си онези, които нарича ценни.
В наши дни има толкова много книги за избор! Можете да ги вземете в библиотеката, да ги купите в магазина, да ги изтеглите електронно в Интернет. Въпреки факта, че читателите вече са намалели, сигурен съм, че всеки има любими книги, към които искате да се връщате отново и отново.
Така скъпоценни книги съществуват във военно време, през 60-те години на миналия век и днес. Те ни учат на доброта, целенасоченост, любов към Отечеството.