Тема 25 ПРАГМАТИКА НА МИЛОСТТА
Какво е добродетелта като практическа задача? В етичните разсъждения е невъзможно да се дадат общи съвети за всеки ден. Тази невъзможност се дължи на естеството на самите морални изисквания. Те са формулирани като универсални изисквания, тоест като изисквания, приложими към всеки човек. Но хората, които приемат тези изисквания, са различни, те действат в различни ситуации. Трябва да се уточнят универсалните изисквания. Като практически задачи те трябва да бъдат инструментализирани, тоест да бъдат въплътени в действия, извършвани по определен начин. Например призивът „Помощ” не подлежи на съмнение като изискване. Но тук пред мен стоят трима, които молят (молят) за помощ. Искам да помогна (да дам) на всички, но наистина мога да помогна само на един (с изключение на раздаването на дребни монети, разменени предварително и по-малки, за да могат да бъдат дадени на по-голям брой желаещи). Ако трябва да избирам на кого да помогна, мога ли да се надявам, че има основания за избор?
Отчасти тази работа по конкретизацията на общите морални принципи и норми принадлежи към етическата прагматика[174]. Но последният има право само да предложи анализ на вече познат опит, въз основа на който може да се даде личен съвет, индивидуална препоръка, в която се обобщава известна културна практика и се конкретизира общ морален принцип.
В тази тема ще се спрем само на онази част от етическата прагматика, която се отнася до милосърдието, и по-специално към какви по-малко общи изисквания се прилага заповедта за милосърдието в практиката на отношенията между хората.
Милосърдието се проявява по същество в загриженост, в опрощаване на нанесената вреда, в желание за помирение, в любов към враговете.
Какво е милостта като практическа задача? На принципно нивоетично разсъждение, може би е достатъчно да се задоволим с думите, че е необходимо да се прави добро и да се отблъсква зло. За човек, изправен пред морален избор, това не е достатъчно. И въпросът не е, че все още трябва да разберем какво е добро; в крайна сметка простите и мъдри думи за солидарност, състрадание, грижа също говорят малко на човек, който решава индивидуален, конкретен проблем. При някои обстоятелства е необходимо да се даде, но при други, напротив, да се вземе: да се даде добро и да се приеме тежестта на някой друг.
Стремейки се към по-подробен отговор, може да ни очаква съдбата на Дявола от разказа на Л. Андреев „Правилата на добротата“.
Дяволът, уморен от нечестието, което проникна в живота му, се обърна към Поп с молба да му покаже основните правила, чрез които може да избегне злото. Попадна на благосклонен свещеник и бързо очерта основните положения на християнското благочестие (споделяне на риза, обръщане на лявата буза, ако го ударят по дясната и т.н.). Но Дяволът, който беше отишъл да живее по тези правила, се върна бит, болен и гладен. Следвайки ги стриктно и безусловно, той изпадна в беда, срещна неразбиране и вражда. И тогава Поп се зае да нарисува целия бъдещ живот на Дявола минута по минута с надеждата, че следвайки препоръките му, Дяволът ще може да върши добро, въпреки природата си. Много години работа са пропилени: гордият Нечист отива при събратята си с учения и инструкции и ... с мъка спасява собствената си кожа, докато от тома с инструкции остават само жалки фрагменти. Пострадал, той идва при духовника си и успява само до смъртния си одър. И ето, без изобщо да мисли за доброто или за правилата, които трябва да се спазват, той извършва първото добро дело в живота си. В последния час той издига умиращия старец на камбанарията, за дасмъртта, той можеше да се наслади на гледката към родния си град и лъчите на залязващото слънце. Без да мисли за доброто, Дяволът се погрижи за своя благодетел - папата, и като му донесе последната радост, без да знае, направи добро.