Тема 7. Смутно време
Съдържание
Един от най-трудните за възприемане периоди от руската история е рубежът на 16-17 век. или Смутно време. Отслабването на държавата, кризата на династията Рюрик, борбата за власт, намесата на други държави в делата на България - изясняването на тези моменти е основната задача на нашия разказ.
В навечерието на Смутата
Ситуацията се влошава от династическата криза, причинена от смъртта на последния представител на династията Рюрикович-Калитович, бездетния Фьодор Йоанович (1584–1598), и възцаряването на Борис Фьодорович Годунов (1598–1605). Последният обаче, дори при Федор, действа като фактически владетел на държавата. Той идва (според една версия) от костромските благородници и успява да направи кариера в опричнината. Това беше улеснено от факта, че сестра му Ирина стана съпруга на цар Федор, както и приятелството с Романови, влиятелно болярско семейство. Роднините на Годунови и Романови съставляват истинското правителство при царя. Все по-силната позиция на Годунов е разклатена от две събития. През 1591 г. най-малкият син на Иван Грозни, Дмитрий, загива трагично. Разследването, ръководено от болярите Шуйски, стигна до извода, че „де царевич си играеше с нож. и го споходи болест, епилепсия, и той нападна ножа. Смъртта на Дмитрий предизвика много слухове сред хората. Но докато законният цар управляваше в Москва, династичният въпрос не засягаше никого. Веднага след като Фьодор Йоанович умря и династията Калита приключи, борбата за трона пламна с нова сила. Въпреки това през 1598 г. Борис Годунов е избран за царство от Земския събор.
В действията на Годунов доминира прагматизмът, присъщ на периода на Избраната Рада на Иван IV. В допълнение към редица икономически мерки, Годунов успява да въведе патриаршията в Русия (1589 г.), което е още повечеукрепи независимостта на Българската православна църква от Константинополския патриарх, а също така спомогна за укрепването на нелекия й съюз с държавата.
Външната политика на Московската държава също беше ефективна както на изток, така и на запад. Изгражда се линия от отбранителни укрепления за укрепване на отбраната срещу набезите на кримските ханове. На укрепващата линия Изюм на реката. Северски Донец се изгражда мощен аванпост - Царев-Борисов. Взетите мерки попречиха на кримчаците да се приближат до Москва, какъвто беше случаят през 1591 г., когато Кази-Гирей се опита да пробие към столицата. В района на Тула той претърпява съкрушително поражение.
В района на Долна Волга до 1587 г. Великата ногайска орда е окончателно подчинена.
В резултат на българо-шведската конфронтация (1590–1593 г.) загубените в Ливонската война северозападни български градове са върнати: Ям, Копорие, Корела и Ивангород, което е фиксирано в Тявзинския мир (1595 г.).
Първи измамник
Кралските кръгове на Британската общност се превръщат в епицентър на разпространението на слухове. Крал Сигизмунд III чрез посредници, сред които е известният и влиятелен благородник Юрий Мнишек, сключва т. нар. условия с новоизпечения престолонаследник. Съгласно условията на споразуменията, при възкачването на престола на Москва, Лъжливият Дмитрий трябваше да прехвърли Северските, Черниговските и Смоленските земи на Жечпосполита, да предостави военна помощ на Сигизмунд III в борбата му срещу Швеция, а също така, след като се обърна към католицизма, да допринесе за разпространението му в България. Гарантът за изпълнение на условията беше да служи като брак с католик - дъщерята на Юрий Мнишек - Марина. На свой ред това предвижда трансфер от московската хазна на един милион в еквивалента на полски злоти на Мнишек и младата съпругакато сватбен подарък тя трябваше да получи като наследство земите Псков и Новгород. Прилагането на тези споразумения би извело България отвъд ръба на загубата на независимост.
Провежданата от него политика не задоволи нито управляващия елит, нито масите, въпреки факта, че самозванецът се опита да преследва политиката на „добрия цар“. Чашата на търпението обаче преля сватбата му с Марина Мнишек, която се проведе в нарушение на православните традиции. На 17 май 1606 г. в резултат на заговор, ръководен от Василий Шуйски, той е убит.
Интервенция
Въпреки това в Москва не е имало изяснения по въпроса за властта. Алтернативните кандидати за трона варират от полския принц Владислав до четиринадесетгодишния син на Филарет Михаил Романов. В резултат на това беше решено да се свика земски избирателен съвет в столицата и до пристигането на представители на „земята“ беше съставено преходно правителство от седем боляри - „седемте боляри“ (1610-1612). Но събитията се развиха толкова бързо, че „седемте боляри“ трябваше да променят собствените си решения. Войските на Лъжливия Дмитрий II и хетман Золкиевски се приближиха до Москва от различни страни. Болярите започнаха преговори с Жолкевски. Тяхната същност беше проста: хетманът помага да победи Лъжливия Дмитрий II и Владислав ще седне на московския трон. „Седемте боляри“ приеха условията на полската страна и пуснаха полски войски в Кремъл, водени от хетман Гонсевски, който започна да управлява автократично в столицата. Филарет, изпратен на мирна мисия при крал Сигизмунд III, става гарант на договора. Паралелно с мисията, но без знанието на Филарет, е дадена заповед за предаване на Смоленск. Древният български град обаче не се подчинява и под ръководството на управителя М. Б. Шеин защитата продължава.
В такава трудна политическа ситуация ЛъжедмитрийII - вече ненужен на Сигизмунд III и опасен за Москва - е убит. Новото знаме на казашките войски е новороденият син на Марина Мнишек - Иван, наречен от народа "фуния". Зад него беше Иван Заруцки, който самият не беше против да участва в разделението на властта. Междувременно на север - в Новгородската земя - шведите преминаха към окупацията [3]. България беше изправена пред пряка заплаха от загуба на независимостта.
Първа земска милиция
Сега, разчитайки само на народните маси, беше възможно да се отвоюва и запази независимостта на българската държава. В страната узрява идеята за национално опълчение. В края на 1610-началото на 1611г. между българските градове се води оживена кореспонденция, насочена към организиране на земското опълчение. Православната църква играе важна роля в организирането на антиполското въстание. В Москва се появиха писма и писма от патриарх Хермоген с призив за борба срещу поляците, изпратени до Рязан, Муром, Ярославъл, Нижни Новгород и други градове.
По това време шведите превземат Новгород, където обявяват създаването на новгородската държава под протектората на Швеция [3], а поляците след продължила месеци обсада превземат Смоленск. Ситуацията в България става катастрофална.
Второ земско опълчение
Нашествието на „безбожните латинци” в Русия и опожаряването на Москва от тях дадоха определена посока на борбата. Борбата за национална независимост започва да се идентифицира с борбата срещу нашествието на езичниците, борбата за вярата на техните предци. От манастирите, подкрепящи движението за освобождение на земството, Троице-Сергиевият манастир изигра специална роля. От обсадата на манастира от Ян Сапега братята се застъпват за българската земя. Именно тук Дмитрий Пожарски намери убежище след раняване, тук е погребан Прокопий Ляпунов. Но манастирът бешетвърде тясно свързан с земското правителство и Заруцки и не можа да започне ново движение.
Пожарски имаше скромен ранг на стюард. Той беше притеснен както от собственото си лошо здраве, така и от слуховете, че жителите на Нижни Новгород, както обикновено, не оказват необходимото подчинение на своите губернатори. Кузма Минин трябваше лично да отиде в наследството на Пожарски, село Мугрееево близо до Суздал, където се възстановяваше от рани, за да разсее страховете на княза. Пожарски заявява, че е съгласен да застане начело на опълчението, но изисква за свой помощник жител на града и себе си на име Минин.
Земски събор
Край на проблемите
Смутното време обаче не свършва с избирането на краля. Годините на проблемите не можеха да не повлияят на настроението на всички сектори на обществото и отделните опозиционни изказвания продължиха. И така, движението на Заруцки имаше за цел да възцари „фунията“, но се провали: Заруцки беше поставен на кол, бебето беше екзекутирано, Марина Мнишек почина в затвора. Друг казашки водач, атаман Иван Баловня, начело на казашки отряд, стигнал до столицата - "да търси истината". Неговата армия беше застреляна с картеч.
Но ако редът беше постепенно възстановен в държавата, тогава външните проблеми изискваха значителни усилия за разрешаването им. До 1615 г. шведите стават по-активни на северозапад. Техният нов крал, Густав Адолф, започва систематична обсада на Псков. Упоритостта и героизмът на псковците наложиха преразглеждането на плановете на шведските политици, които първоначално се стремяха да разширят териториите, вече заловени по време на Смутното време. Сега превземането на Псков трябваше да допринесе за по-успешни преговори между шведите и Москва.
Излъган в очакванията си относно завладяването на България, Сигизмунд III също не спира завоевателните си опити. Подготвяйки се за решителна офанзива срещу Москва, той нарежда да се направиманеври дълбоко в България за разузнаване на отбраната.
При тези условия Михаил Федорович свиква през 1616 г. Земския събор. Избраните хора се съгласяват да съберат допълнителни пари („пети пари“), за да отблъснат врага, но при условие, че ръководството на военните операции ще бъде поверено на доказани лидери на земската милиция - Минин и Пожарски. Минин, който се отправя към следващата служба на държавата, се разболява и умира. Следователно Пожарски трябваше да изпълни заповедта на Земщината. Той действаше в необичайна роля на дипломат, занимавайки се с уреждането на отношенията с Швеция. Неуспехите на обсадата и щурмовете на Псков принудиха шведското правителство да изостави част от окупираните преди това земи. Псков отново (за първи път по време на Ливонската война) играе ролята на мощен и надежден форпост, чиято обсада завършва с отказа да продължи агресивната политика на атакуващата страна. В резултат на преговорите, завършили през 1617 г. с подписването на Столбовския мир (недалеч от Тихвин), шведите връщат на България Новгород, Ладога, Порхов, Гдов, Стара Болгарсу и други градове. Но московското правителство е принудено да се съгласи с отстъпването на Ижорска земя на Швеция с градовете Ям, Корела, Копорие, Орешек, Ивангород, както и с компенсация за прехвърлянето на българското население на прехвърлените земи на България. Столбският мир позволява на България да се съсредоточи върху борбата срещу Жечпосполита.
Столбовският мир и Деулинското примирие слагат край на Смутното време. Така най-важният резултат от този труден период е възстановяването на политическата независимост и най-вече на териториалното единство на България. Полученият отдих дава възможност на България да се съсредоточи върху възстановяването на разрушената и опустошена от граждански борби страна. Размириците в България показаха не само тежки последицигражданска конфронтация, но и големият потенциал на земското самоуправление, което показа своята жизнеспособност в трудни години и спаси България от загубата на национална независимост.