Тема Лизингът като източник на придобиване на средства за производство
Предприемачът трябва да може да улавя новите тенденции във вътрешния живот на компанията, в индустрията, в пазарните условия и да прави подходящи корекции в бизнес плана. Коригирането на плана ви позволява, без да променяте целите, да промените начините за постигането им и следователно да увеличите шансовете на предприятието да успее. Смисълът на корекцията на самия бизнес план се състои в последователния подход към желания предприемачески резултат въз основа на включването в бизнес плана на вярната информация, получена в процеса на неговото изпълнение.
Тема 6. Лизингът като източник на придобиване на средства за производство.
1. Същност на лизинговите операции
Основната идея на лизинга е прехвърлянето на имущество за временно ползване срещу заплащане.
Въпреки това, когато възникне идеята за лизинг, Съединените щати трябва да се считат за негова родина. Именно тук в следвоенния период се появява като независим клон на бизнеса, а след това бързо се разпространява в Европа и Япония.
Сложността на отношенията, които се развиват във връзка с лизинга, обуславя наличието на няколко гледни точки относно неговата същност и произход.
Лизингът има финансови, търговски, правни и технически аспекти. В повечето случаи лизингът се разбира като дългосрочен лизинг на машини, оборудване, превозни средства и производствени съоръжения.
По-точно икономическият смисъл на лизинга изразява неговото определение като комплекс от имуществени отношения, които се развиват във връзка с прехвърлянето на имущество за временно ползване.
Участници в лизинговата сделка.
Класическият лизинг се характеризира с тристранни отношения. Първата страна е собственикът на имота, който го предоставя за ползване на лизинг.споразумения (т.нар. лизингодател). В лицето му може да бъде:
* институции на банката или нейния клон, чийто устав предвижда този вид предприемачество;
* компания за финансов лизинг, създадена специално за извършване на лизингови операции, основната и всъщност единствената, чиято функция е да плаща за имущество, т.е. финансиране на сделки;
Втората страна е ползвателят на имуществото (така нареченият лизингополучател) - промишлено или търговско предприятие, което е решило да наеме средствата за производство (например машини или оборудване) за използване в производствения процес, което може да бъде юридическо лице от всякаква форма на собственост: държавно предприятие, организация, кооперация, акционерно дружество, партньорство и др.
Трето лице по лизинговата сделка е продавачът на имота на бъдещия собственик - лизингодателят (доставчикът) - промишлено, строително или търговско предприятие, чиято продукция се избира от наемателя, което може да бъде и всяко юридическо лице.
При класическата лизингова сделка отношенията между субектите се изграждат по следната схема: бъдещият лизингополучател, който се нуждае от определени видове имущество, самостоятелно избира доставчик, който притежава това имущество. Поради липса на собствени средства и достъп до заемни средства за придобиване на собственост, той се обръща към бъдещия лизингодател, който разполага с необходимите средства, с искане за участие в сделката. Изразява се в закупуване на имущество от доставчика в собственост и последващото му прехвърляне на лизингополучателя за ползване при определени условия.
2. Мястото на лизинговия бизнес в пазарната икономика
Днес в САЩ при условия на лизинг можете да закупитена практика всичко. И до момента голяма част от използваната в страната компютри, офисна, печатна и енергийна техника са закупени на лизинг. При подемно-транспортните устройства този дял е 58%, при самолетите и металообработващите машини – по 50% [5] . В европейските страни, Канада и Австралия, около 1/3 от обема на лизинговите сделки. Пада върху автомобили, 1/3 - върху промишлено оборудване, 1/5 - компютри и офис оборудване [13].
Една от причините за развитието на лизинга беше научно-техническата революция, която доведе до повишаване на нивото на автоматизация и механизация на производствените и управленските процеси, което доведе до значително увеличение на инвестициите във високотехнологични отрасли и рязка промяна в дълготрайните производствени активи. При тези условия лизингът стана изключително полезен. Освен това, в настоящата ситуация, когато значението на фактора мобилност, способността за бързо привличане на необходимите ресурси, рязко се увеличи, лизингът се превърна в средство за решаване не само на текущи, но и на дългосрочни задачи, важен източник на допълнителни печалби.
Предимства и недостатъци на лизинга за участниците в лизингова сделка.
а) Средства за активен маркетинг. Включвайки лизинга в своите програми за продажба, предприятията разширяват кръга от потребители за сметка на онези предприятия, които или не се нуждаят от постоянно притежаване на оборудване, или не могат да придобият собственост, или искат да тестват оборудването на практика.
б) Създаване на канал за обратна връзка. По време на краткосрочната употреба на оборудването се идентифицират недостатъци в дизайна и цялата информация от този вид се предава на производителите за предприемане на мерки за отстраняването им.
в) Ускоряване на темпото на обновяване на продукта. С канал за дистрибуция като лизинг индустриалните компании могатускоряват смяната на моделите и на тази база завладяват нови пазари. Така лидерите в производството на компютри и копирни машини, американските фирми IBM и Xerox, произвеждат нови модели оборудване почти всяка година, като дават на лизинг старите. От тази област на дейност те получават 50-70% от доходите.
d) Възможност временно да се отървете от неизползвано оборудване. Доста често възникват ситуации, когато за предприятието е изгодно да се отърве от определено оборудване, производствени мощности или друга собственост само за известно време (например поръчка за това оборудване все още не е намерена, отложена или не е получена и временно е неактивна, но е твърде рано да се отървете от нея). В този случай лизингът става просто незаменим.
д) Лесно изчисляване. Продавачът не трябва да прибягва до търговски кредит и може да получи цялата сума веднага след сделката. Лизинговото дружество (банка) осигурява 100% от финансирането му.
е) Премахване на риска от евентуално неплащане. Тъй като финансирането на лизинговата сделка и плащането на обекта на сделката към продавача са функция на лизинговата компания, това решава и проблема с гаранциите.