Temnikovskiye Известия - Kushki са живи с традиции
Кушки живеят по традиция
Село Кушки в Темниковски район е едно от най-старите села в Мордовия. Намира се в горното течение на река Болшой Аксел, на 23 километра от областния център и на 56 километра от жп гара Торбеево. В същата посока през селото минава и магистралата. Тук живеят мордовци и българи.
На територията на Кушкинското селско селище, което включва селата Третяково, Ивановка, Кочемасово, П. Цибаево, П. Ардашево, живеят 525 души, 189 от тях са трудоспособно население, 249 са пенсионери, 80 са деца и младежи. В продължение на 13 години селището се ръководи от В.В.Киселева.
От 2008 г. инвеститори от Липецк създадоха две ферми за картофи в земите на Кушкински - Agrofirma Kushki и Nastyusha.
ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО
Село Кушки е основано през 17 век. Името му идва от финландската дума "Kussiko" (смърчова гора) и древната мордовска - "Kuzho" (горска поляна). И това не е случайно, тъй като в близост до селото има гора, която от древни времена е хранила хората с гъби, горски плодове, дивеч и е отоплявала къщите им. На три километра от селото беше мордовското село Сирекушки (в наше време - Сосновка). Местните историци твърдят, че там е основан Кушки. В „Очерци за мордовците“, съобщавайки за участието на мордовския народ във войските на Грозни, И. П. Мелников-Печерски пише: „В нашите войски имаше темниковска мордва със своя княз от семейството на Еникеев“.
След Еникееви селото е било собственост на М. С. Кашаев - според някои източници покръстен татарин. През 1652 г. той построява дървената църква „Архангел Михаил“ за селяните. Оттогава селото започва да се нарича Михайловски, по-късно, както и преди, - Кушки. И селото, образувано близо до Кушки, започна да се нарича фермата Михайловски. През 1707гпътешественикът Корнелий дьо Брюин е минавал по тези места. Михайловски отдавна го няма, на това място са запазени само градини и малко езерце. Местните наричат това място ферма.
Енорията включваше селата Третяково, Барашево, Велмаево, Плуксово, Сирекушки, Ивановка, Колаево и Цибаево. По време на построяването на храма Кушки има 4000 жители. Тук имаше 4 училища: 2 - в Кушки (енорийско и земско), по едно - в Третяков и Цибаев.
В трудовете на Тамбовската отчетно-архивна комисия (края на 19 век) архитектурните особености на светилището в Кушки са високо оценени: той е построен в бароков стил в традициите на древната българска архитектура. Съвременниците отбелязват наличието на голям брой високохудожествени икони, предимно върху сюжетите на евангелските притчи. Особено внимание беше обърнато на олтарния образ на Спасителя, иконата на Божията майка „На всички скърбящи Радост“, извезана с мъниста. Земевладелците са се постарали да осигурят на храма всичко необходимо за служба и блясък. Дори в началото на 20-ти век тук се съхраняват свещенически одежди от 18-ти век. Последните земевладелци в Кушки са Жданови. След тях имаше голяма градина, която се наричаше "Барски". Имаше три езера, едното от които облицовано с камък. В момента две от тях са пресъхнали, а едната, облицованата с камък, съществува, но е задръстена.
ТУК БЕШЕ МИЛИОНЕРСКИЯТ КОЛХОЗ
Колхозният милионер гръмна с постиженията си в цялата република. Неговите работници, давайки рекордни реколти от зърно, царевица, картофи и изпълнявайки плановете за производство на мляко, многократно завоюваха челни места в трудовото съперничество и бяха награждавани от партията и правителството. Например, за високи заслуги в отглеждането на царевица, трактористът Ф. И. Лобанов е награден с орден Ленин, за високи добиви при отглеждането на картофи, бригадирът П. И.П. Артемов е награден с орден „Червено знаме на труда“.
Във всички постижения се проследи водещата роля на председателя А. И. Захаров. Това беше високо оценено от партията и ръководството на областта. Избран е за втори секретар на районния партиен комитет на Темниковски, а колхозът е оглавен от по-малкия му брат В. И. Захаров. При него са построени животновъдни комплекси, хранилища за картофи, ремонтни работилници.
През 1992 г. КХЗ „17 партиен конгрес” е преименуван на МХП „Дружба”.
В средата на 2000-те години се наблюдава спад в селскостопанското производство в тази област. SHP фалира и прекрати съществуването си. Всички складови помещения, включително семепочистващ комплекс, оборудване, добитък, бяха дарени на ПУ N1.
И днес жителите на Кушкин си спомнят председателя А. И. Захаров, благодарение на когото са построени нова правителствена сграда, Дом на културата с 220 места, паметник на загиналите войници. Той увековечава имената на падналите герои на Кушкин, превръщайки се в гордостта на региона.
Днешното поколение, пазещо паметта на героите, се прекланя пред ветераните, изковали победата не само на фронта, но и в тила, пред вдовиците, загубили мъжете си във войната и отглеждащи сами децата си.
В момента на територията на селското селище Кушкински живеят 23 работници от вътрешния фронт, 5 вдовици от Втората световна война. Други 7 получиха апартаменти по програмата за жилища за ветерани и се преместиха в Саранск и Темников.
През 1969 г. на територията на Кушкинския селски съвет в село Колаево е построена уникална за онези времена тухлена фабрика.
„Практически цялото местно население работеше тук“, спомня си ръководителят на селището В. В. Киселева. - Спомням си добре как жените от Иваново и Коляев изгаряха сурово, а по време на празниците помагахме и на възрастни в спомагателна работа,ученици. Тухли се купуваха не само от съседните региони, но и от цялата република. За съжаление отдавна няма тухларна фабрика, населението измира, селата ни изчезват от лицето на земята. Коляев го няма, в Кочемасово остана само един жител, в Третяков - 16, в Ивановка - 30. Днес в тези живописни места има празни къщи, които хората купуват като вили. Те идват за лятото и живеят в къщите на родителите си и местните жители на тези места, които са се преместили в градовете.
ИНВЕСТИТОРИ ОТ ЛИПЕЦК
- През 2008 г. поземлените дялове на нашите колхозници бяха придобити от инвеститори от Липецк, - казва В. В. Киселева. - Те отглеждат картофи за производство на чипс и ги изпращат в заводи в Москва и Санкт Петербург.
За шест години създадохме отлична база за засаждане, обработка, поливане и съхранение на грудки. В някои години добивът достига 200 центнера от хектар. Посещаващите лидери А. О. Логунова и И. И. Мартинеску организираха не само допълнителни работни места, но и отвориха магазин в Кушки, който по никакъв начин не е по-нисък от градските магазини по отношение на предлагането на храни. И нашето селско селище получава данъчни облекчения от производствената и трудовата дейност на предприятията. Те предоставят на населението безплатно некачествени картофи за храна на добитъка.
Дейността на нашето селско селище е насочена към решаване на въпроси от местно значение и осигуряване на нормален живот на жителите. В съответствие със законодателството са определени повече от 30 различни правомощия на местните власти, така че много въпроси трябва да се решават ежедневно, а финансовите възможности не винаги съвпадат с нуждите на селяните, тъй като селището живее за сметка набюджетни средства. Приходите и разходите му през 2014 г. са планирани в размер на 1845,7 хиляди рубли. Най-важното е изпълнението на приходната част, а това е изпълнението на плана за събиране на собствени данъчни и неданъчни приходи, субвенции, субсидии за определени задължения и субсидии.
Обемът на собствените приходи през текущата година е планиран в размер на 487,3 хиляди рубли. Основната им част се формира от приходите от данък земя - 33%, данък върху доходите на физическите лица - 34%, данък върху имуществото на физическите лица - 1%, рента на земя - 2%, лизинг на имущество - 3% и акцизи върху ГСМ - 27%. На територията на селището има 210 лични стопанства, от които 100 съдържат 115 глави едър рогат добитък и 75 крави. Но това не е достатъчно, за да може територията да изпълни напълно прогнозните задачи за изкупуване на мляко и месо от населението, което се отразява негативно на получаването на субсидии от републиканския бюджет.
МЛАДОСТТА Е, НЯМА КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР
Дълго време големи семейства живеят в селското селище Кушкински. Традицията за многодетност продължава и сегашното поколение. Например семейство Чапаеви отглежда 5 деца, също толкова - семейство Трушкови. 15 семейства имат по три деца. От дълго време 7 деца на Нинилините и 6 деца на Власови са излетели от родителското гнездо.
– В селото има много млади хора, но няма културно-развлекателен център – разказва с вълнение В. В. Киселева. - Вече 8 години повдигаме този въпрос пред представители на властта на различни нива, даваме нареждания на депутатите от Държавното събрание на Република Молдова, но проблемът не е мръднал от мъртвата точка. През цялото това време в училището се провеждат културни събития. А младите хора ходят на дискотеки в съседния квартал Атюриевски, което кара родителите им да се тревожат.
Гордостта на културния живот на селото беше ансамбъл „Пайгоня“, но той се разпадна и, разбира се,известна роля за това играе липсата на културен център. Но както и да е, в близко бъдеще планираме да организираме хор от ветерани под ръководството на Г. И. Уткин.
С ВЯРА В БОГ И ВЪЗРАЖДАНЕ НА СЕЛОТО
От поколение на поколение жителите на селото и околните села предават вярата си в Бога на своите деца и внуци, затова не само възрастните, но и младите хора се събират да служат в храма.
В дните на православните празници тук е многолюдно, жителите кръщават децата си, венчават се, ходят на изповед и се причастяват по време на пост. И миналата година с участието на млади хора под ръководството на местния предприемач А. И. Власов беше построен купел, водата, в която отец Роман освещава в нощта на Богоявление, той също провежда служба.
И така, с вяра в Бога, с вяра във възраждането на селото, в постоянни праведни дела живеят днес жителите на селището Кушкински, свещено пазейки традициите на своите предци.