ТЕОРЕТИЧЕН И ПРАВЕН АНАЛИЗ НА СЪДЕБНОТО ПРАВОПРИПЛАНАНЕ, Съдебното изпълнение е в основата на правното
Съдебното правоприлагане е гръбнакът на правния живот на обществото
Съвременната юриспруденция се характеризира с увеличаване на информацията за правото и държавата, както и за свързаните с тях явления. В същото време качеството на знанието не се повишава толкова интензивно, колкото бързото нарастване на информационните потоци, което е свързано с противоречивото развитие на юриспруденцията, борбата на идеите в нея. След като се отдалечи от много идеологически и политически стереотипи, юриспруденцията се оказа в нова за нея ситуация. Тя е принудена да решава отново много привидно вече решени задачи и в същото време, отговаряйки на предизвикателствата на нашето време, трябва да намери надеждни и ефективни решения на нови проблеми. Днес има промяна в образа на юриспруденцията: тя става по-свободна и по-активна. Но нестабилното съотношение между традиционно и новаторско в правните знания налага известна предпазливост в оценките, изводите и предложенията. Всичко това взето заедно води до актуализиране на теоретико-правната проблематика на съдебното правоприлагане като част от общия проблем на правоприлагането, правоприлагането.
Българското право принадлежи към романо-германското правно семейство, чийто правен метод по същество е метод за тълкуване, развитие и усъвършенстване на формулираното право. Единственият правораздаващ субект в страните от това правно семейство е съдът, който действа само в сферата на правоприлагането.
Съдебното правоприлагане е сходно в най-общите си черти с другите видове правоприлагане: управленско и административно. Въпреки това, той също се различава от другите видове правоприлагане. Нейната съществена особеност е, че се основава на конституционното право на съдебна защита: всяко заинтересовано лицегарантирано безпрепятствено обжалване пред съда за защита на техните права и свободи, субективни права и законни интереси, разглеждане на делото му в този съд и от съдията, към чиято юрисдикция е отнесено, и изпълнение на съдебно решение (членове 46, 47 от Конституцията на Руската федерация).
По съдържание съдебното правоприлагане е специфичен вид правна дейност, която е сложна, многостранна, многофункционална, има времеви и пространствени характеристики, има официален, публичен характер и се осъществява в определени процесуални и организационни форми от специално упълномощени субекти на правото. Специфична особеност на съдебното правоприлагане на тази основа е неговата насоченост към правораздаването.
Понятието справедливост може да се дефинира по различни начини. Според тесния подход правораздаването се свежда до съдебната власт. В съответствие с широкия подход съдебната система включва не само съдебната власт, но и други органи, които не се самосъдят, но участват в правосъдния сектор.
В правосъдието трябва да се прави разлика между функционални и институционални аспекти. От функционална гледна точка правосъдието е вид държавна дейност, насочена към разрешаване на определени ситуации. Тук понятията "съдебно правоприлагане" и "правосъдие" всъщност означават едно и също нещо. От институционална гледна точка правосъдието е вид институция, която включва, от една страна, правната рамка и, от друга страна, система от специални органи и средства, насочени към изпълнението на съответните функции, които допринасят за правораздаването от съда.
Справедливостта се характеризира с редица характеристики, най-важните от които са:1) правораздаване от името на държавата; 2) специален процесуален ред за решаване на правни дела; 3) извършването на необходими и достатъчни действия в процесуалната форма, установена от законния закон в съответствие с определени принципи.
В хода на съдебното правоприлагане съдът и само съдът извършва повелителна (и задължителна) правна квалификация на съответния факт (действие, поведение, отношение, ситуация и др.).
В специално правоотношение, в съдебния тип правоприлагане, могат да се разграничат следните функции: основните са арбитражна, защита на правата и свободите на човека и гражданина, правоохранителна и наказателна; и по избор: правна конкретизация (индивидуална правна уредба), правоприлагаща, праворазяснителна.
Според Рафиков Р.Р. има смисъл да се разграничат и подфункциите на съдебното изпълнение.
Анализът на съдебната правоприлагаща практика ни позволява да заключим, че днес съдебното правоприлагане се развива по такъв начин, че теоретично можем да говорим за два фундаментално различни модела: първият може да бъде определен като типичен (класически), вторият - като нетипичен (некласически).
Типичният модел на съдебно изпълнение е добре известен и се свежда до
а) за установяване на фактическите обстоятелства по делото (фактите), които отговарят на изискванията за относимост, пълнота и доказаност;
б) установяване на нормативната база за съдебно решение,
в) вземане на преценка.
Структурата на нетипичния модел на съдебно изпълнение е по-сложна и в зависимост от конкретната ситуация може да бъде различна. В много отношения, в знак на солидарност с О.П. Саулян, дисертантът идентифицира следните основни разновидности:
а) правоприлаганеедновременна конкретизация на правните норми;
б) прилагане на правни норми при празноти в правото;
в) прилагането на закона със значително отчитане на преценката на правоприлагащия орган;
г) правоприлагане в контекста на конфликт на правни норми;
д) прилагане на правото в условията на действие на международни правни актове;
е) прилагането на правото в условията на държавноправен експеримент.
Съществува класификация на видовете съдебно изпълнение, изградена на различни основания.
Така че, в зависимост от клоновете на законодателната система, можем да говорим за разновидности на съдебното изпълнение на отраслова основа: за съдебното прилагане на административно, гражданско, трудово право и др. Съдебното правоприлагане на отраслов принцип се осъществява от четири вида съдебни производства: конституционни, граждански, административни и наказателни.
Субект на съдебното правоприлагане е съдът, който може да правораздава еднолично и колективно. Така че можем да говорим за индивидуално и колегиално съдебно изпълнение.
В зависимост от структурата (технологията) на съдебното изпълнение се различават два основни модела на съдебно изпълнение: типичен (класически) и нетипичен (некласически).
И накрая, съдебното изпълнение може да бъде публично и непублично, открито и закрито, прозрачно и непрозрачно, според степента на спазване на закона и закона, целесъобразно и деформирано.
В юриспруденцията обикновено се разграничават три принципа на съдебното правоприлагане: законосъобразност, валидност и целесъобразност.
Критичният анализ на тази класификация ни позволява да изясним някои от тях и да предложим свои собствени. От гледна точка на Рафиков Р.Р., съвременното съдебно правоприлагане трябваспазвайте следните принципи:
недопустимост на безсмислено правоприлагане, обективност, законосъобразност, целесъобразност, справедливост, ефективност, конкурентоспособност.
Особено значение дисертантът отдава на принципа на законността и обосноваването на принципната му разлика от традиционния принцип на законността. След С. С. Алексеев, Рафиков Р.Р. смята, че ". като такъв терминът" законност "казва малко. Сам по себе си той характеризира само едно от присъщите свойства на всяко право, неговото общо задължение