Теоретична и приложна лингвистика
Има много "семантика": лексикална, формална, когнитивна, компютърна (изчислителна), както и методи за моделиране. Семантичният компонент отдавна е признат за необходима част от описанието на даден език. Различни тории на езика допринасят за формирането на общите принципи на семантичното описание. Например, за генеративна граматика, принципите за конструиране на семантичен компонент са определени от американските лингвисти Джон Кац и Джордж Фодор. За граматики и модели от типа „смисъл-текст“ съответният компонент е разработен от представители на Московската семантична школа от 60-те години на миналия век. Ю.Д. Апресян, А.К. Жолковски и И.А. Мелчук.
Семантичният компонент задължително включва речник (лексикон), в който всяка дума се съобщава какво означава, т.е. значението в дадения език и се приписват правилата за комбиниране и връзката на значенията на думите, според които от тях се формира значението на по-сложна структура, например изречения. Значението на думата се описва с помощта на речникова дефиниция, обикновено на същия език (специален изкуствен семантичен език) и представена в строга формална форма. Има много разлики в изкуствените езици и те са подредени по различен начин, например значението на българската дума "ерген" в речника на семантичните ком. описания на българския език могат да бъдат представени като запис на естествен език, т.е. подробно тълкуване - "мъж, който е навършил брачна възраст и не е женен и не е бил женен". На семантичен език: [лице (x) и мъж (x) и (е - женен (x))].
Семантиката на изречението по света и у нас започва да се изучава интензивно в средата на 20 век поради активното развитие на синтактичните теории. Например, синтактичната семантика практически не е изследванашироко до средата на ХХ век. Ролята на стимул за развитието на синтактичната семантика изигра изкуственият интелект като научно направление. Символната логика е оказала най-плодотворно влияние върху формалната семантика.
Проблемът за семантиката на изречението се разработва активно в трудовете както на лингвисти, така и на компютърни учени. При моделирането на семантиката на изречението, на първо място, възниква въпросът какво се счита за значението на изречението. В момента няма еднозначен отговор на този въпрос и съответно възникват различни теории и има много нерешени проблеми, както в лингвистиката, така и в езиковата обработка на компютър.
Паралелно със синтактичната семантика се развива и лексикалната семантика, която разглежда значението на лексикалните единици. Лексикалната и синтактичната семантика са тясно свързани и проблемите на тяхното моделиране трябва да бъдат решени цялостно.
В момента се използват 4 подхода като основа за моделиране на семантиката на изречението. Тези подходи дефинират следните теории: онтологоцентрични, концептоцентрични, синтактикоцентрични, антропоцентрични. Първите три подхода отчитат елементите "свят - мислене - език", а четвъртият се основава на прагматичното отношение "език - човек".