Теория на Спенсър - НАУЧНА БИБЛИОТЕКА
1. Еволюционна социологияD. Спенсър
Обществото, като форма на естествено съществуване, е подчинено на същите закони на еволюцията. Анализът на органичната природа за Спенсър беше една от методологическите основи на изследването на обществото и неговите процеси. Тези два принципа: описанието на структурата на обществото като специален организъм и идеята за еволюцията определят факта, че Спенсър се счита за основател на две направления в социологията: органицизма и еволюционизма.
Еволюционната теория на Хърбърт Спенсър е една от най-популярните теории през 19 век.
Социологическата система на Спенсър се основава на три основни елемента:
- органицизъм (разглеждане на обществото като определен вид организъм),
1. растеж, увеличаване на обема,
2. усложняване на конструкцията,
3. диференциране на функциите,
4. нарастването на взаимодействието на структура и функции,
възможността за временно съществуване на части в разстройство
Аналогията с биологичен организъм също повлия на тълкуването на идеята на Спенсър за еволюцията. В теорията на еволюцията той открои страните:
- интеграция - преход от просто към сложно, обединение
индивиди в групи (органи по аналогия с биологичен организъм), всяка от които изпълнява свои собствени функции. Обществото възниква като сдружение на индивиди във връзка с нарастването на числеността или постепенното сливане на малки владения в големи феодални, от които израстват провинции, кралства, империи.
- възходящ ред - преход от неопределено към определено
Спенсър формулира основните принципи на функционалния подход, който Парсънс след това развива. Тези принципи бяха както следва:
1. Обществото се разглежда като цялоструктура, единен организъм, състоящ се от много части: икономическа, политическа, военна, религиозна и др.
2. Всяка част може да съществува само в рамките на интегрална система, където изпълнява определени функции.
3. Функциите на частите винаги означават задоволяване на някаква социална потребност. Заедно функциите са насочени към поддържане на стабилността на обществото и неговото възпроизводство.
4. Тъй като всяка от частите изпълнява само присъщата си функция, в случай на нарушение на дейността на частите, които изпълняват определени функции, колкото повече тези функции се различават, толкова по-трудно е за другите части да компенсират нарушените функции.
2. Социални последици от приватизацията на държавната собственост в България
Приватизацията е форма на преобразуване на собственост, която представлява процес на преминаване на държавна (общинска) собственост в частни ръце. Приватизацията в България се извършва от началото на 90-те години (след разпадането на СССР). Приватизацията обикновено се свързва с имената на E.T. Гайдар и А.Б. Чубайс, който по това време заема ключови позиции в правителството. В резултат на приватизацията значителна част от държавата. имуществото на България премина в частна собственост.
В резултат на това има следните промени:
1. В България имаше преход от социализъм към капитализъм.
2. В България се появиха група т. нар. "олигарси", притежаващи имоти, които получиха за сравнително малко пари.
3. Приватизацията се компрометира в очите на много българи. Политическият рейтинг на един от основните идеолози на приватизацията Анатолий Чубайс все още е един от най-ниските сред българските политици.
5. Около 80% от българските граждани през 2008 г. продължават да се броятприватизацията е нечестна и са готови до известна степен да ревизират нейните резултати.
Сега да се обърнем към статистиката за мнението на хората за приватизацията.
Трябва да се подчертае, че младите респонденти, отговаряйки на въпроси, свързани с тази тема, неизменно демонстрират по-малко негативно отношение както към самата приватизация, така и към собствениците на приватизирани предприятия, отколкото представителите на по-старото поколение. Така например мнението, че по принцип не е трябвало да се извършва приватизация, се споделя от 19% от анкетираните под 35 години и 47% от тези над 55 години.
А сега да анализираме хода и резултатите от почти едно десетилетие приватизация през призмата на разработените от нас критерии и целите, заложени в Държавната програма.
Таблица 1. Структура на паричните доходи и дял на разходите в паричните доходи на населението (като процент от доходите)
Парични приходи-общо включително:
Приходи от собственост и бизнес
Парични разходи-общо включително:
Закупуване на стоки и услуги
Спестявания в депозити и ценни книжа
Динамиката и структурата на представените данни е зашеметяваща: в структурата на паричните доходи на населението делът на работната заплата има обща тенденция към намаляване от 74% през 1990 г. до 46% през 1994 г. и до 39% през 1998 г. Напротив, расте делът на т. нар. доходи от собственост, предприемаческа дейност и др.: от 13 на сто през 1990 г. на 36 на сто през 1994 г. и до 47 на сто през 1998 г.
Приватизацията доведе до „избиване” на персонала и пълно съкращаване на персонала, предимно в новосъздадените акционерни дружества.предприятия. Всъщност имаше мащабен процес на деградация на личния фактор на производителните сили на страната: нивото на принудителната безработица бързо нарастваше, страната беше залята от безкрайни вълни от престъпност. Освен това, както показва статистиката, от общия брой на лицата, извършили различни видове престъпления, нараства делът на тези, които са останали извън приватизацията и нямат постоянен източник на доходи (виж таблица 2):
Таблица 2. Динамика на престъпленията в България през 1990-1998 г. (в % към 1990 г.)
Общо лица, извършили престъпления
Включително лица без постоянен източник на доходи
В същото време безработицата в родната икономика продължава да расте. Така, ако през 1992 г. коефициентът на безработица, изчислен по методологията на Международната организация на труда, е бил 4,7 на сто, през 1996 г. - 9,3, то през 1999 г. вече е 12,4 на сто.
Приватизацията не доведе до повишаване на ефективността на използване на трудовите ресурси. Освен това от 1992 г. в приватизираните промишлени предприятия се засилва негативната тенденция на стареене на дълготрайните активи, има „изяждане“ на амортизационните отчисления, рязко влошаване на технологичната и функционална структура на производствения апарат на промишлеността, хронична отрицателна добавена стойност и др. Това се обяснява с факта, че процесът на трансформация на държавната собственост в нейните различни форми и видове не беше придружен от повишаване на нивото на организация и управление на производството, без което не може да се говори за засилване на интензификацията и повишаване на ефективността на реалното присвояване.
Таблица 3. Промени в основните показатели на стандарта на живот на населението (като процент спрямо предходната година)
Реални парични приходи
Дял на населението спарични доходи под жизнения минимум
Спадът в нивото на реалните доходи на населението, преобладаването в структурата на разходите на дела, предназначен за закупуване на стоки от първа необходимост, дългосрочният естествен спад на населението на страната свидетелстват за отрицателното въздействие на приватизацията върху нивото и качеството на живот на хората. Доходите на огромното мнозинство от българите позволяват да се задоволяват само утилитарни потребности, а това подкопава духовния, а оттам и творческия потенциал на личността на работника. Освен това тази характеристика се отнася за персонала както на държавни, така и на недържавни предприятия. В последните и най-вече в приватизираните предприятия в повечето случаи не се наблюдава повишаване на реалното благосъстояние на служителите. Напротив, именно тук се наблюдава ускорена диференциация на доходите на мениджърите и обикновените работници.
По тези и други параметри – тестове, извършената трансформация на държавната собственост в българската икономика не може да се счита за успешна. За това красноречиво свидетелстват: деградиращата производствена и трудова база на собствеността с прогресивното развитие на капитализирания метод на присвояване; твърдо вкоренено в обществото рентно ориентирано поведение на значителна част от работниците и ръководителите на приватизирани и технологично свързани предприятия; хиперспад на производството и възникващ потенциал за по-нататъшна деградация на високотехнологичния сектор на местната индустрия; многостранно унищожаване на цялостния работник с ускорена деградация на висококвалифицирана работна сила; „разтваряне“ на обществото в индивида и войнстващ индивидуализъм, който разяжда моралните, етични и духовни устои на нацията.
3. Функции на социологията
Разнообразието от връзки между социологията и животаобществото, неговата социална цел се определя преди всичко от функциите, които изпълнява. Една от най-важните функции на социологията, както на всяка друга наука, е:
1.Когнитивна функция
2. Практическа функция
1) определете какъв е диапазонът от възможности, вероятности, които се отварят пред участниците в събитията на даден исторически етап;
2) представя алтернативни сценарии за бъдещи процеси, свързани с всяко от избраните решения;
3) изчисляване на вероятните загуби за всяка от алтернативите, включително странични ефекти, както и дългосрочни последици и т.н.
3. Идеологическа функция