Териториално райониране
Разделянето на територията на региони се нарича райониране. Провежда се в съответствие с поставените цели, т.е. винаги е целенасочено или проблемно ориентирано. За една територия могат да се извършат много видове зониране. Помислете за някои видове зониране в България.
От 1922 до 1991 г. България (РСФСР) е част от СССР като една от съюзните републики и включва територии, области, автономни републики, автономни области, автономни окръзи.
В момента България (България) включва 85 области - субекти на федерацията. Сред тях са републики, краища, области, автономни окръзи, една автономна област и два града с федерално значение (Москва, Санкт Петербург, Севастопол).
Могат да се откроят следните най-остри икономически проблеми на административно-териториалното райониране: регионите се различават рязко по територия, население, икономически потенциал, но въпреки това принадлежат към едно и също ниво на държавно зониране, тъй като имат същия политически и административен статут на субект на федерацията.
Спецификата на България е районирането по два критерия. Първият е административно-териториалното деление (градове с федерално значение, региони, територии). Второто е национално-териториалното деление (автономни области, републики). Такъв смесен принцип на изграждане е причина за различни конфликти и противоречия.
2.2. Общо икономическо райониране. В момента територията на България е разделена на 12 икономически района. Всеки икономически регион включва определени субекти на федерацията според принципа на съседство. Извън икономическите райони е само Калининградска област.
Регионите от този тип са обектистатистическо наблюдение, икономически анализ, прогнозиране и частично държавно регулиране под формата на координация.
Наред с икономическите региони, за стратегически анализ и прогнозиране се използва разделянето на България на две макроикономически зони: запад (Европейската част и Урал) и изток (Сибир и Далечния изток).Освен това в икономическите изследвания се използват окрупнени икономически райони (приблизително 5-8), както и смесени схеми за комбиниране на икономически райони, например разпределението на европейското ядро и периферните северни, южни и източни райони.
По този начин общото икономическо райониране не е механично разделяне на територията. То трябва да се извършва въз основа на научна методология и да спомогне за подобряване на териториалното разделение на труда и повишаване на ефективността на националния пазар.
Тези райони може да не съвпадат с административно-териториални единици.
Регионите от проблемния тип включват и онези части от територията на страната, в които се изпълняват национални целеви програми. Например, това е програма за развитие на Далечния изток и Забайкалия, програма за премахване на последствията от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала.
Друг пример за проблемно икономическо райониране е обособяването на северната зона. Особеност на разглеждания тип икономическо райониране е, че то не е непрекъснато, непрекъснато. Тези. Идентифицираните проблемни райони не обхващат цялата територия на страната.
2.4. Трансдържавни и междудържавни региони.
Интернационализацията и глобализацията на икономиката водят до известна унификация на националните системи на административно-териториално и икономическо райониране, формирането на транснационални илитрансдържавни региони. Този процес получи най-голямо развитие в рамките на Европейския съюз.
Статистическата служба на ЕС (Евростат) прилага многостепенно териториално деление. Териториалната единица се нарича NATS (nats - номенклатура на териториалните единици за статистика). Регионите от първи ранг - (NATS-1) - са субекти на федерацията, автономни образувания, големи региони (общо 77 региона в 15 страни). Региони от втори ранг (NATS - 2) - провинции, департаменти, правителствени области (общо 206). Региони от трети ранг (NATS - 3) - окръзи, префектури и др. (общо 1031). Освен това в Европа се формират така наречените еврорегиони, включващи териториите на съседни държави. Например, еврорегионът "Sarlotlux" включва Саарланд (Германия), Лотарингия (Франция) и провинция Люксембург. Еврорегионът "Нейсе" включва редица източни земи
Германия, западните воеводства на Полша и западните области на Чешката република (всички разположени по поречието на река Найсе). Еврорегионите имат свои собствени ръководни органи и права, отчасти извън обхвата на юриспруденцията на държавите, особено в ЕС.
Граничните райони на България също са включени в процеса на формиране на транснационални региони. Това явление се наблюдава по границите с Финландия, Бяла България, Украйна, Казахстан, където трансграничните региони са обединени в асоциации за сътрудничество.
Понятието регион се прилага и към международни общности - региони на света. Някои от тях имат наднационални институции за координация и (или) управление - например регионът на ЕС, регионът на ОНД, Северноамериканската асоциация за свободна търговия. Други големи регионални общности, предимно Азиатско-тихоокеанският регион, само формират междудържавни институции. Така през 1998 г. беше създаден междуправителствен форум"Азиатско-тихоокеанско сътрудничество"
(APEC). В момента АТИС обединява 21 държави, като в него е приета и България. Либерализацията на националните пазари на стоки, труд, капитал, информация стимулира развитието на връзките между националните региони и формирането на транснационални региони. Съвременният свят е свят на региони.
Всеки регион, с изключение на света като цяло, е елемент от някаква йерархична система от региони.
Така в света има много регионално-държавни йерархии.
Но тъй като в повечето страни, с изключение на изключително централизираните и тоталитарните, регионите са отворени системи и могат да контактуват с други региони извън страната, свързващият елемент на йерархичната система от региони са не само вертикални, но и хоризонтални връзки.