Тигър и лисица

Един ден в тръстиките лисицата се натъкнала на гладен тигър. Тигърът изръмжа - лисицата умря от страх. Помислих си: „Дойде сетният ми час, ако не измамя раирания“. Но какво да се прави? Тигърът е на път да скочи! Тогава лисицата се престори, че трепери не от страх, а от смях:

"Хахаха!" Изненаданият тигър седна, без да разбира нищо, и попита:

- На какво се смееш?

- Над теб, нещастнико! — отвърна лисицата и избухна в престорен смях.

- Какво? Над мен? - изръмжа тигърът.

- Със сигурност! - каза лисицата. — Ти, горкият, мислиш, че сега ще ме изядеш, но аз не мога да се сдържа от смях. Хахаха. Все пак никой не се страхува от теб! Но всички се страхуват от мен, дори и мъж!

Тигърът си помислил: „Ами ако е истина? Тогава е опасно да пипаш лисица!“ Но все пак съмнително.

- Виждам, че не вярваш - каза лисицата. - Ела след мен. Ако хората не се плашат от мен, тогава можете да ме изядете с опашката ми.

Тигърът се съгласи и те тръгнаха. Започнаха да се приближават към пътя, по който селяните се връщаха от града.

- Не изоставай! - извика лисицата и хукна напред. Тигърът в големи скокове я следва. Хората видяха ужасен тигър, който се втурна към пътя! Те изкрещяха, зарязаха всичко и започнаха да бягат.

Тогава лисицата се наведе от високата трева, където изобщо не се виждаше, и извика на тигъра:

- Е, видя ли го? Един връх на опашката ми ги кара да летят! И никой не те погледна!

Глупавият тигър сведе муцуна от срам и уморено се затътри обратно в тръстиките си.

Сега лисицата се смееше истински!

Казват, че в древни времена търговец, връщайки се от далечни скитания, купил магаре - най-дебелото и най-глупавото. Натоварих го в една лодка и го върнах у дома. Тук го пуснаха на свобода – да пасе.

Скоро видях едно магаретигър. Мислих, гадаех и реших: „Този ​​голям дебел звяр вероятно е дракон. Има много дълги уши! Той се скри в гората и започна бавно да се оглежда. Изведнъж магарето вдигна глава и изпищя. Ревът беше страшен. Тигърът се уплаши, избяга: мислеше, че магарето ще го изяде. Дълго седя в храстите, треперещ от страх. После погледна навън: магаре върви през поляната и хапе трева. Тигърът се оживи и пропълзя по-близо. Нищо не се е случило! После излезе на поляната и тихо измяука. Магарето побесня: пляскаше с уши, викаше.

„Ъъъ, да, явно си глупав, щом се ядосваш за дреболия!“ - помисли си тигърът и отново измяука.

В страшен гняв магарето започнало да рита.

"Ах", възкликна тигърът, "малка полза си!" Една глупост и инат. Скочил върху магарето и го убил.

И досега магаретата напразно се сърдят, а като почнеш да ги вразумяваш, ритат. По този знак магаретата ще бъдат разпознати.

Тигър и бивол

Говори се, че тигърът и биволът са били големи приятели. Те живееха в съседство и много се обичаха. Биволът хвалеше тигъра на всички и многократно канеше бивола да се разхожда с него и да се забавлява. По време на тези разходки тигърът винаги седеше на гърба на бивола и биволът много се гордееше с това.

Един ден приятели излезли на разходка и срещнали стадо крави. Като видели бивол и тигър, кравите попитали:

- Защо сте заедно?

- Ние сме приятели! - отговорил биволът.

— Не се разбирате много добре! казаха кравите.

Но тигърът и биволът не чуха това, тъй като се втурнаха напред. Скоро дойдоха със стадо коне.

„Защо вървите заедно?“, попитали конете, когато ги видели.

- Да, приятели сме! биволът отново отговори и за двете.

- Странно приятелство, нещо не ни харесва! — викаха им конете, нотигърът и биволът, като не ги слушаха, се втурнаха още по-бързо.

Тогава се срещнаха със стадо овце. Гледайки ги, овцата попитала:

- Какво правите заедно?

Биволът вече знаеше, че те също ще кажат: „Не ставате един за друг!“ или „Не харесваме този вид приятелство!“ Затова веднага извика:

„Ние сме приятели, но какво те интересува?

И без да дочака отговор, той се втурна. Скоро след това тигърът и биволът се преместиха на различни места: тигърът се премести в планините, а биволът започна да живее на брега на реката. И спряха да излизат.

Но един ден биволът искал да види тигъра и тигърът по това време решил да посети бивола. И двамата, без да кажат дума, тръгнаха по пътя си.

Всеки от тях прекара седем дни и седем нощи без почивка. На осмия ден сутринта те се срещнаха и двамата бяха много изненадани. Стари приятели си говорят.

— Братко, къде отиваш? - попита тигърът.

— Ще те видя, брат! - отговорил биволът - А ти къде отиваш?

- И аз ще ви навестя! - каза тигърът. Избрали си място край пътя, седнали да починат, побъбрили си за това-онова. Изведнъж тигърът казва:

„Братко, вървях седем дни и седем нощи, нищо не ядох, стомахът ми е празен. Хайде, братко, ще те изям! А биволът му отговорил:

„Скъпи братко, аз също прекарах седем дни и седем нощи на пътя, също съм ужасно гладен, но какво да правя? Хайде по-добре да се прибираме и всеки да търси нещо за вечеря.

Но тигърът продължава да повтаря своето:

— Дай, братко, да те изям!

- Ние сме приятели! биволът е изненадан. „Как можеш да ме изядеш?!

А тигърът вече слюноотделяше от глад:

- Братко, да те питам за трети път! Ти си моят по-голям брат, така че трябва да ме храниш! Нека - ще те изям, ненека все пак го изям!

„Е, след като си толкова гладен, съгласен съм“, спокойно отвърна биволът. „Но първо трябва да се биеш с мен!“ Ако спечелиш, можеш да ме изядеш, ако загубиш, няма какво да правиш: ще останеш гладен! Съгласен?

Като чул това, тигърът много се зарадвал. Той се смяташе за цар на животните, но може ли някой да надвие царя?!

И двамата започнаха да се готвят за битката. Подготвяха се седем дни. Тигърът отиде в планината, събра още лозя и ги уви около тялото. И биволът отиде на полето и се качи в дупка с течна глина. Той легна там, потъркаля се, после излезе и започна да се припича на слънце. Когато глината изсъхна, биволът отново легна в дупката. Така правеше, докато се покри с глинена кора на няколко слоя.

На осмия ден тигърът и биволът се срещнали на уреченото място.

- Добре, братко, кой ще нападне пръв - ти или аз? — попита биволът.

- Разбира се, че съм аз! - отговори тигърът.

- Глоба! Първо ме ухапеш три пъти, а после ще те ударя три пъти!

Тигърът се приготви, отвори уста и с всичка сила захапа бивола. Но той дори не усети нищо: в крайна сметка тигърът отхапа само парче глина. Тигърът ухапа бивола втори път - и отново падна само буца суха глина. За трети път тигърът се втурна към бивола - и за трети път глина падна от страните на бивола, но самият той остана жив и здрав.

Идва ред на бивола. Той удари тигъра с дългия си рог - лианите се спукаха на тигъра. Удари втори път - всички лози паднаха на земята. Ударил го трети път - изпуснал му червата. Тук тигърът умря.

И биволът го погледнал и казал:

„Сега разбирам, че трябва внимателно да избирате приятелите си!“ Отсега нататък ще поръчам приятелство с тигри за моите деца и внуци!

Оттогава биволът и тигърът са врагове. Ако биволът види тигър, той го блъскарога; и ако тигър забележи бивол, заобикаля го, страхува се да ухапе!