Тимати - 13
Леша Горбаш изслуша новия албум на Тимати "13" и разказва защо е сладък и защо не.
Времето минава и много неща се променят. Спомняте ли си какви теми вълнуваха всички (добре, не всички, типичните слушатели на български рап, условната аудитория на сайта Rap.ru) преди четири години, когато Тимати издаде предишната българоезична плоча?
Неочаквани функции със Snoop Dogg и Busta Rhymes. Голям хит от Сен Тропе, който е повече Flo Rida, отколкото рап. Ясна дистанция от останалия рап. Въпроси „колко е платил Тимати на американски рапъри“ и „от кого е отписал „Добре дошли в Сен Тропе“. По времето, когато излезе албумът „13“, всички бяха по-скоро склонни да обсъждат самия запис. И това вече е крачка напред.
"13" започва много добре и върви нагоре. "Пролог", за всеки случай, ни напомня, че имаме работа с албума на Тимати. Това означава, че ни очаква много патос и западно звучене на семпъл от преди около година, прекроен, за да пасне на нашите реалности. Тази формула е идеално приложена в песента „Демони“, която ускорява албума. Почти илюминатска музика, Павел Мурашов, с всеки припев все повече претендиращ за ролята на Blackstar Джон Леджънд, и Тимати, четещ чисти и изверени стихове.
Феновете на българския рап може да харесат "Рентген" повече от останалите: семпъл приятен бийт, нищо излишно. "Скъпите играчки събират прах под корицата, повече се интересувам от "Полет над кукувиче гнездо" - напълно възможно е Тимати да не е измамен. Но тези аргументи не са напълно убедителни. Защото вече през песента Тимати ще говори за лъскави обувки и марка часовници - и това ще звучи много по-органично от устните му.
Връщане към албума. Припевът на песента „Naked“ загатва за потенциален хит, но той просто предшества най-добрата песен от албума „GQ“, която L'One превръщат в своя собствена иподрежда ред по ред като тухли Lego. От време на време в албума се случват неприятни провали: неясна „Изключи светлината“ и „Почивен ден“, любимата песен на президента на Чечня, която успяхме да забравим. Смесени чувства предизвиква "The Trap": от една страна, това е весел екшън с капан, сякаш вдъхновен от песен на Jay-Z и Rick Ross от последния албум на първия. От друга страна, докато Леван прави поредния страхотен куплет, а Мот пламенно лансира в българския рап паразитната дума "ЙОЛО", самият Тимати сякаш е извън стихията си.
Неговата плоча е "Море" и "Полунощ", където рап уменията са на заден план и можеш да си позволиш да римуваш нещо вечно, просто и разбираемо за всеки, независимо от дебелината на портфейла и демографските данни. „Морето” се носи именно на това и на отличния припев на същия Павел Мурашов. А "Полунощ", изглежда, е първата песен в кариерата на Тимати, в която не е малко интересно да се проследи сюжетът.
Времето минава и много неща се променят. Много, но не всички. В албума „13” Тимати, както и преди, внимателно гледа на Запад, за да пренесе тук местните тенденции. Но сега тези тенденции се адаптират от други. Да, интернет стана по-бърз, следователно е по-лесно да се разбере откъде расте творчеството на Тимати. В същото време обикновеният слушател няма да разбере модните псевдомасонски трикове: тези, които разбират, вече са успели да се наядат с илюминизма от рапъри от САЩ. А който не разбира - ами не му трябва. Целевата аудитория на Тимати не се интересува как Kanye West или Jay Z са вдъхновили своя герой. Важното е, че "13" е добър поп рап албум със страхотен звук.
През последните няколко години Тимати направи много, за да промени имиджа си в очите на рап публиката. И той успя в много отношения. Но за седем години той не е променил абсолютно нищо в подхода си към писането на албуми.Тимати упорито се опитва да се побългари *посочете името на топ рапъра, чието влияние чувате повече от останалите този път*. Въпреки че има всички ресурси да направи нещо 100% свое.
Първият българоезичен албум на Тимати от четири години.