Описание на околността
Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН) са един от трите компонента на българската "ядрена триада" и най-смъртоносният от всички видове войски. Мощта на нейните оръжия - междуконтиненталните балистични ракети (ICBM) с ядрени бойни глави - е такава, че отнема по-малко от час, за да изтрие цяла държава или дори континент от лицето на Земята. Но, колкото и парадоксално да звучи, това най-смъртоносно оръжие в света е и гаранция за мир. Защото нито един агресор няма да се осмели да използва атомно оръжие, докато знае със сигурност, че в отговор на главата му след минути ще се стовари ядрен ад.
ИсторияСъветската ракетна наука е сложна, интересна, пълна с неочаквани обрати, триумфи и падения. Изучавайки го, можем да видим гения на дизайнерите и тънкостите на интригите на „конкурентните фирми“ (да, да, имаше конкуренция в Съветския съюз, но каква!), И трагедиите, които отнеха човешки животи, и блестящи победи, и, уви, период на упадък. С това скривалище искаме да отворим още една страница от историята на стратегическите ракетни сили и отечественото ракетостроене и да ви дадем възможност да се докоснете до него на живо, да видите с очите си „как беше“.
Но една ракета сама по себе си все още не е оръжие. Неговото оръжие се състои от бойна глава - ядрен заряд, който ракетата доставя в дадена точка. За R-9A са разработени два типа бойни глави: обикновена с мощност 1,65 мегатона (Mt) и тежка с мощност 4 Mt. Много ли е или малко? Вероятно мнозина са гледали филми и предавания за Хирошима и си спомнят ада, който демонстрират техните кадри. И така – мощността на хвърлената над Хирошима бомба е била само 0,02 Mt, което е 200 пъти по-слаба от тежката бойна глава R-9A! С такава мощност на заряда площта на зоната на непрекъснато унищожение ще бъде измерена в хиляди квадратни километри, което е достатъчно, за да унищожи напълно голям град или добре защитено военно съоръжение; и радиационната следа от такава експлозия ще се простира на много стотици километри.
При изготвянето на текста на описанието е използван следният източник: Shirokorad A.B. Енциклопедия на вътрешните ракетни оръжия. Изд. Тараса А.Е. М, 2003.
|