Токийска агломерация - презентация към урока по география
Презентация на тема: Токийска агломерация Изпълни: ученик от 10 клас Кирил Лебедев
Токио е столицата на Япония, нейният административен, финансов, културен и индустриален център се намира в югоизточната част на тихоокеанското крайбрежие на остров Хоншу. Столичната префектура на Токио (Голям Токио) е силно урбанизирана зона с обща площ от 2187 кв. км. Административните му граници включват същински Токио (615,8 кв. км, 23 административни области), 26 други града, 24 селища от градски или селски тип.Столичната префектура и прилежащите префектури Канагава, Чиба, Сайтама образуват така наречената Токийска агломерация или Столичен район (Сютокен). Заедно с Йокохама, той образува най-голямата столична зона в света, Токио-Йокохама. Токио е столицата на Япония, нейният административен, финансов, културен и индустриален център се намира в югоизточната част на тихоокеанското крайбрежие на остров Хоншу. Столичната префектура на Токио (Голям Токио) е силно урбанизирана зона с обща площ от 2187 кв. км. Административните му граници включват същински Токио (615,8 кв. км, 23 административни области), 26 други града, 24 селища от градски или селски тип.Столичната префектура и прилежащите префектури Канагава, Чиба, Сайтама образуват така наречената Токийска агломерация или Столичен район (Сютокен). Заедно с Йокохама, той образува най-голямата столична зона в света, Токио-Йокохама.
Населението на Токийската агломерация (Токио, Чиба, Фунабаши, Кавазаки и Йокохама) достига 33 милиона души през 2003 г., в т.ч. Голямо Токио (столична префектура) - 12,4 милиона души (10% от населението на Япония), от които населението на Токио е 8,35 милиона души. Възрастова структура на населението: 11.9% -деца под 14 години (включително); 70,9% - от 15 до 64 години; 17,1% - от 65 години и повече. Има устойчива тенденция на нарастване на дела на възрастните хора. Средната гъстота на населението на Токио е 800-1000 души на 1 кв. км. км. По този показател японската столица е един от петте най-гъсто населени градове в света.
Определящата тенденция в икономическото развитие на столицата е намаляване на дела на производствените функции в икономиката на Токио и увеличаване на ролята на управленските, търговските, дистрибуторските, научните и информационните функции. Дейностите на най-големите финансови и промишлени монополни групи (Mitsubishi, Sumitomo, Mitsui и други) и отделни частни монополи, държавни и полудържавни монополни организации, основните банки на страната (Японската банка, Банката за развитие, Експортно-импортната банка, Центърът, Банката на Япония и др.), Представителства на чуждестранни монополи са съсредоточени в Токио. В същото време Токио (столичната префектура) остава един от най-големите индустриални региони на Япония, представляващ (1973 г.) повече от 14% от общия брой промишлени предприятия и 12% от всички служители. Значителна част от машиностроенето на Япония е съсредоточена в столичната префектура. Развита металургия.
Таблица 1 - Индустриална структура на Столичната префектура
Населението на Токио започва бързо да расте веднага след Втората световна война: 3,44 милиона души живеят в 23 градски района на японската столица през 1946 г., а през 1950 г. населението на тези райони вече е 5,38 млн. Този процес се дължи на високите темпове на икономически растеж, развитието на индустрията и други чисто градски индустрии (транспорт, услуги, финанси и др.), които създават все повече и повече нови работни места и допринасят за притока на работна ръка. Процесът протича спонтанно, подтикнат от различията в стандарта на живот вразлични области на Япония. Така например през 1956 г. доходът на жител на Япония е бил средно почти 82 хил. йени, докато в Токио е надхвърлил 142,5 хил. Но постепенно се появяват не само плюсовете, но и минусите на масовия приток на работна ръка в най-големите градове. Доста скоро имаше остри проблеми с жилищата, земята, водата, транспорта, замърсяването на околната среда. За 10 години населението на столичния район на Токио се е увеличило от 13,28 милиона на 18,86 милиона, или 42%. Тази демографска „експлозия“ създаде огромни райони, където улици от дървени жилищни блокове са израснали ред след ред, с много лоши санитарни условия и висок риск в случай на голямо земетресение или пожар. Първоначално хората се заселват в западните покрайнини на Токио. Но много скоро цялата свободна земя там беше окупирана, така че много скоро западното направление в Токио беше изчерпало потенциала си. Новодошлите обаче продължаваха да идват, привлечени от слуховете за големи печалби в големите градове. Това предизвика бързо покачване на цените на градската земя, особено в Токио. През 1990 г. 2 720 000 души от други префектури идват в столицата всеки ден, за да работят. Така че в условията, които са се развили до началото на 21 век, перспективите за икономическо развитие на Токио все по-малко се свързват с планове за разширяване на ежедневната масова миграция на работници от други префектури.
Заключение Бързият растеж на градовете през последните десетилетия обикновено се нарича "градска революция" в научната литература. Настоящите демографски тенденции допринасят за факта, че вече 2/3 от гражданите на света са съсредоточени в развиващите се страни, където 65 милиона души стават нови жители на градове всяка година. Според специалистите на ООН това ще доведе до факта, че до 2025 г. нивото на урбанизация ще се развиедържави ще надхвърли 80%. Има не само нарастване на населението на градовете, но и концентрация на хора в отделни големи градски агломерации - мегаполиси. Големите градове не просто растат бързо, поглъщайки околните села, те се сливат помежду си, образувайки мегаполиси с население от много десетки милиони хора. Най-важните проблеми на нашето време включват осигуряването на жителите на мегаполисите с вода и канализация. Изхвърлянето на боклука и изхвърлянето на човешки отпадъци се считат за сериозни проблеми. Въпреки това значителна част от населението на света ще продължи да живее в мегаполисите. Тази реалност е мотивирана от особеностите на живота на хората, тяхната работа, нивото на съвременните технологии и много други причини. Трябва да приемем тази реалност и да се научим да строим мегаполиси така, че да избегнем проблемите, характерни за тях днес.