Толкова съм уморен да бъда разочарован (Ekanti Sita)
Толкова съм уморен да бъда разочарован, Но в мен има жестока вяра, Че щастието ще дойде при мен един ден Без рамки, без граници, без мярка.
Толкова съм уморен да се разочаровам, И да търся убежище някъде, Забравяйки, че Ти решаваш всичко тук, И ти ни даваш отговори на всичко.
Ти си непонятен и далечен, Танцуваш, обвит в любов. Не ни е лесно да бързаме при Теб; Бяхме оковани от мечти.
Толкова съм уморен да бъда разочарован. Всеки мой ден е един и същ, Всеки ден сърцето ми плаче, И нашите надежди са виновни.
Те размахват цветната си стръв, Аз се втурвам към тях отново и отново. Разменям те за илюзия Защо все още съм готов?
Защо слушам мъдрите, А самият аз оставам глупав? Защо се къпя в любов И вместо сърце има дупка?
Защо виждам във всеки сън Как превръщам мечтите в реалност. Никой не е оцелял на този свят! Вярването в щастието е такава баналност.
Толкова съм уморен да бъда разочарован. Толкова съм уморен да бягам. Помогни ми, скъпи Господи, Стисни юмрука ми на надежда!
Държа го много здраво, стискам го до болка. И няма сила да се откажеш от мечтата, Нека всичко върви по Твоята воля.
Толкова съм уморен да бъда разочарован. Просто лежа и плача. Кога през всички изпитания ще спра да вярвам в късмета?!
Ще спра ли да вярвам в чудеса? Спрете да мечтаете и да вярвате?! Когато всичко мога да вярвам само на теб?!
Защо да търся заместник?! Не можете да бъдете заменен! Защо не ти вярвам?! Защо внимавам с теб?!
Защо търся убежище, В онези, които самите го търсят завинаги?! И отделям време за това, Забравяйки, че всичко е мимолетно,
Че всичко ще свърши в един миг. Какво ще ти кажа когасреща? Че трябваше да съгреша и да се покая, И човешкият ум е виновен?!
Че цял живот съм търсил щастие, Забравил, че той не е тук, Запушил ушите си с ръце, За да не чуя Твоя отговор към мен.
За да не чуем как ни викате. Познаваш всички по име, Вярваш в нас недостойни и глупави, И никога не губиш любовта,
Никога не губиш красотата, Никога не губиш притежанията си. За твоята безусловна любов Няма времена, няма причини, няма разстояния.
Толкова съм уморен да бъда разочарован. Отново лъжа. Не съвсем уморен. Изглежда, че няма достатъчно болка за мен, в края на краищата Тестовете вероятно не са достатъчни.
Ако имах достатъчно от тях, сутринта ми щеше да мине в молитва. И не във вяра в чудодейно чудо, И не за щастие в битка.
Тогава ще се уморя искрено, Ще падна изнемощял по пътя, Само тогава ще ми се разкрие тайната, Че моето убежище е в Бога.