Толстой Русак
Заекът живееше през зимата близо до селото. Когато настъпи нощта, той вдигна едното си ухо, ослуша се; след това взе друг, размърда мустаци, подуши и седна на задните си крака. После скочи един-два пъти в дълбокия сняг и пак седна на задните си крака и започна да се оглежда. От всички страни не се виждаше нищо освен сняг. Снегът лежеше на вълни и блестеше като захар. Мразовита пара висеше над главата на заека и през нея се виждаха големи ярки звезди. Заекът трябваше да пресече главния път, за да стигне до познатото гумно. По главния път се чуваше как цвилят пързалките, как пръхтят конете, как скърцат столовете в шейните. Заекът отново спря край пътя. Мъжете вървяха до шейната с вирнати яки на кафтаните. Лицата им едва се виждаха. Брадите, мустаците и миглите им бяха бели. От устата и носовете им излизаше пара. Конете им бяха потни и скрежът полепна по потта. Конете се блъскаха в яки, гмуркаха се, изплуваха в дупки. Мъжете настигаха, настигаха, биеха конете с камшици. Двама старци вървяха един до друг и единият разказа на другия как му откраднали коня. Когато конвоят премина, заекът прескочи пътя и бавно отиде на хармана. Кучето от конвоя видя заек. Тя излая и хукна след него. Заекът препускаше в събота до гумното; заекът беше задържан от субой, а кучето заседна в снега на десетия скок и спря. Тогава и заекът спря, седна на задните си крака и бавно тръгна към хармана. По пътя, в зеленината, той срещна две птици с един камък. Хранеха се и си играеха. Заекът играеше с другарите си, копаеше мразовит сняг с тях, яде зима и продължи. В селото всичко беше тихо, огньовете бяха угасени. Само плачът на дете в колибата се чуваше през стените и пращенето на скреж в трупите на колибите. Отишъл заекът на хармана и там намерил другари. Той играеше с тях на изчистеното течение, яде овес от старото корито, катери се по заснежения покрив на плевнята ипрез оградата от плет се върна в дерето си. Зората блестеше на изток, имаше по-малко звезди и още по-гъста мразовита пара се издигаше над земята. В едно близко село жените се събудили и отишли за вода; селяните носеха храна от хумена, децата крещяха и плачеха. По пътя имаше още повече конвои и мъжете говореха по-високо. Заекът прескочи пътя, отиде до старата си дупка, избра място по-високо, изрови снега, легна по гръб в нова дупка, сложи уши на гърба си и заспа с отворени очи.