Топографска анатомия
Топографски има 3 части на хранопровода - цервикална, гръдна и коремна, но ни се струва справедливо да се отдели четвъртата, функционално важна част - диафрагмата (физиологична сърдечна) Шийният отдел започва на нивото на CvI и завършва на нивото на ThII. Този доста къс участък от хранопровода (5-6 см) е изцяло покрит със слой от свободна съединителна тъкан, преминаваща във влакното на горния медиастинум, което го прави доста подвижен и гъвкав при преглъщане. В този отдел се забиват 2/3 - 3/4 чужди тела. Предната повърхност на този участък на хранопровода е в съседство с трахеята и левия лоб на щитовидната жлеза, задната - с гръбначния стълб (CvI -ThII.), Страничната - с щитовидната жлеза, каротидните артерии и рецидивиращите нерви. Този най-дълъг участък от хранопровода (16-18 cm) е в непосредствена близост до медиастиналната плевра и е отделен от превертебралната фасция с тънък слой рехава тъкан. От ThII - Th vI хранопроводът лежи отляво на трахеята, на нивото на ThIII отпред се пресича с аортната дъга, на нивото на Th vI - с несдвоената вена. На височината на Th v хранопроводът е доста близо до левия главен бронх и бифуркацията на трахеята.
Следствие от ембриологичната общност на трахеята и хранопровода е плътната съединителна тъкан и мускулните снопове. Недостатъчното развитие или вродената слабост на тези елементи допринася за образуването както на вродени, така и на придобити трахеоезофагеални фистули. Вляво отхранопроводът на това ниво преминава през гръдния лимфен канал, рецидивиращия нерв, аортната дъга или субклавиалната артерия. На ниво бифуркация левият вагусов нерв е в съседство с хранопровода отпред, а десният вагусов нерв е зад него. Под хранопровода граничи задната стена на лявото предсърдие, разделена от перикарда. На 2-3 cm над диафрагмата близо до повърхността на лявата камера хранопроводът се отклонява наляво под ъгъл. По цялата гръдна област медиастиналните, паравертебралните, парааортните и особено трахеобронхиалните и бифуркационните лимфни възли са в непосредствена близост до хранопровода. Такава непосредствена близост до всички органи на задния медиастинум трябва да се има предвид при заболявания и наранявания на хранопровода.
Диафрагмалният хранопровод, най-късият (1,5-2,5 cm), е разположен на нивото на езофагеалния отвор и изключително рядко - на нивото на общия аортно-езофагеален отвор, обикновено на нивото на Th Ix-x 2 - 3 cm пред гръбначния стълб и 1 cm вляво от средната линия на тялото. Фибромускулният пръстен, участващ в отварянето на кардията, осигурява нейната плътност, а доста хлабавите влакна вътре в диафрагмата осигуряват на хранопровода подвижност и надлъжна посока. Тази функционално важна част от хранопровода, която няма лумен в покой, се нарича епикард.
Външната долна граница на кардията се счита за остър ъгъл на вливането на хранопровода в стомаха, обикновено образуван до края на първата година от живота - ъгълът на His. Представлява ъгъла на преход на едната странична стена на хранопровода в голямата кривина на стомаха, докато другата странична стена плавно преминава в малката кривина. Предполага се, че функционално това място предотвратява регургитацията и неговата ефективност пряко зависи от остротата на ъгъла на His. Вътрешната долна граница на кардията обикновено се разпознава като гънка на лигавицата (plicacardiaca). Въздушният мехур на стомаха и вътрестомашното налягане спомагат за плътното прилягане на мукозната клапа към дясната стена, като по този начин предотвратяват изхвърлянето на съдържанието на стомаха в хранопровода. Заедно с plica cardiaca мускулните структури на кардията на нивото на Z-линията и розетката на кардията изпълняват антирефлуксна функция. В литературата тези образувания, понякога заедно, понякога поотделно, се наричат "сърдечен сфинктер", "затвори", "сфинктери" или "констриктори".
Понастоящем се признава наличието на 4 физиологични стеснения на хранопровода (намаляване на диаметъра с повече от 1/3). В местата на стесняване е по-вероятно да се задържат чужди тела, да се появят наранявания, езофагит, белези и неоплазми. Първото стеснение се образува на входа на хранопровода от фарингеално-езофагеалния сфинктер на ниво CVI. Второто стесняване, аортно, е по-малко забележимо, неговият произход се обяснява с натиска на аортната дъга върху хранопровода на нивото на ThIII: това стесняване става по-изразено по време на преминаване на храна или при аортна склероза. На ниво Th v е третото стеснение, което се дължи на хлътване в стената на хранопровода на левия главен бронх. Четвъртото стеснение се причинява от компресията на хранопровода от горната част на диафрагмата на ниво -Thx. Тази зона (епикард) може в патологични случаи да се увеличи до 7-8 см. Рентгенолозите също така разграничават петото физиологично стесняване на входа на хранопровода в стомаха на нивото на ThxI поради сфинктера на кардията.
Васкуларизацията на хранопровода в сравнение с други части на храносмилателния тракт е по-слабо изразена поради липсата на една езофагеална артерия. Шийният хранопровод се захранва от клонове на долната щитовидна жлеза и до известна степен от левите субклавиални артерии. Торакалната област е васкуларизирана от клонове на бронхиалните и междуребрените артерии и гръдната аорта. По-добре от други, коремната област, покрита с перитонеум, се кръвоснабдява, получавайкихрана от долната диафрагмална и лявата стомашна артерия. Интрамуралната васкулатура е най-развита в субмукозата, в която артериалният плексус подхранва лигавиците и мускулните мембрани. Кръвта тече през венулите във венозния плексус, който е доста сложен по структура, чийто основен колектор е централния субмукозен плексус, който лежи до артериалния плексус. Основните венозни артерии в цервикалната област са щитовидната и бронхиалната, в гръдната - сдвоени и несдвоени (система на горната вена кава), в коремната - вени на стомаха и черния дроб (система на порталната вена). По този начин вените на гръдната и коремната област създават порто-кавална анастомоза, която е важна в клиничната практика.
Лимфните възли условно разделят хранопровода на 5 групи: възли на общата каротидна артерия, югуларни и субклавиални вени, бифуркация, парааортни и сърдечни възли. Лимфната система на хранопровода се характеризира с надлъжна ориентация, т.е. изтичането на лимфата или нагоре към фаринкса, или надолу към стомаха. В тази връзка метастазите при рак на хранопровода първо се разпространяват интрамурално и едва по-късно се откриват в регионалните лимфни възли. Понякога лимфните съдове се отварят директно в гръдния канал, което трябва да се има предвид при диагностицирането и хирургичното лечение на рак. Лимфата от цервикалния хранопровод обикновено се придвижва до регионалните възли близо до трахеята (паратрахеални възли) или по югуларната вена. Лимфата на средната трета на хранопровода се влива в медиастиналните, бифуркационните и трахеобронхиалните лимфни възли. От долната част на хранопровода лимфата се насочва по протежение на органа, следователно при рак на тази част на хранопровода, кардията или горната част на стомаха е възможнометастази в супраклавикуларни лимфни възли. Общото развитие на хранопровода и стомаха се потвърждава и от изтичането на лимфа от долните сегменти на хранопровода към лимфните възли на горната част на стомаха и честото развитие на кардиоезофагеален рак.
Инервацията на хранопровода е сложна и своеобразна. Парасимпатиковата инервация се осъществява чрез блуждаещите и рецидивиращите нерви, симпатиковата - през възлите на граничните и аортните плексуси, клоните на белодробния и сърдечния плексус, влакната на слънчевия сплит и ганглиите на субкардията. Многобройни нервни разклонения образуват повърхностните предни и задни плексуси на хранопровода. Предната част се формира главно от влакната на десния блуждаещ нерв, задната от лявата. Счита се за доказано съществуването на множество анастомози между нервните структури в плексусите. Интрамуралният нервен апарат се състои от 3 тясно свързани един с друг плексуса - адвентициален, междумускулен и субмукозен. Те имат вид ганглийни клетки (клетки на Догел), които определят автономната вътрешна инервация и локалната регулация на двигателната функция на хранопровода. Блуждаещите нерви са свързани с интрамуралните плексуси с техните месести влакна и с други интрамурални плексуси с техните небелодробни влакна. Част от немесестите влакна се съхраняват в мускулните клетки. Така хранопроводът, подобно на сърцето, има собствена автономна нервна система. Рефлексната саморегулация се осъществява главно от интрамурални плексуси.
Шийната част на хранопровода е интернирана от рецидивиращия нерв, гръдната част от клоновете на блуждаещия и симпатиковия нерв, долния целиакичен нерв. Влакната на възвратния нерв инервират напречнонабраздената мускулатура, а симпатиковият нерв инервира гладката мускулатура на хранопровода. Еферентните нервни влакна, в допълнение към мускулите, инервират жлезитехранопровода и аферентните влакна (Thv-ThvII) осъществяват сензорна инервация. Лигавицата на хранопровода е чувствителна към термични, болкови и тактилни стимули, като най-податливи са дисталните сегменти и кардията. Зоната на устата на хранопровода и местата на физиологични стеснения са най-чувствителни към механично дразнене. Сензорната инервация се осъществява от блуждаещия нерв, основният регулатор на подвижността на хранопровода. Симпатиковата нервна система контролира тонуса на хранопровода. По този начин хранопроводът и кардията съдържат собствен интрамурален нервно-мускулен апарат, регулиран от централната и автономната нервна система. Инервацията на краката на диафрагмата, особено дясната, се осигурява от клонове на диафрагмалните нерви.