Топология на поетическата ономастика (базирана на английската литература)
Като ръкопис
ПОЛЯКОВА Наталия Александровна
Топология на поетическата ономастика
(по англоезична литература)
Специалност 10.02.04 – Германски езици
дисертации за научна степен
кандидат на филологическите науки
Москва - 2009
Дисертацията е написана в катедрата по английски език за природни науки, Факултет по чужди езици и регионални изследвания, Московски държавен университет „Ломоносов“.
Научен ръководител: доктор по филология, професор
Полубиченко Лидия Валериановна
Официални опоненти: д-р на филологическите науки, ст.н.с
Олга Дмитриевна Вишнякова
Кандидат на филологическите науки, доцент
Менджерицкая Елена Олеговна
Водеща организация:държава Мордовия
Университет на името на N.P.Ogarev
Адрес: 119192, Москва, пр. Ломоносовски, 31, бл. 1, Факултет по чужди езици и регионални изследвания.
Дисертацията може да бъде намерена в Научната библиотека на Московския държавен университет на името на М. В. Ломоносов.
дисертационен съвет E.V. Маринина
Собствените имена (наричани по-нататък IS), които образуват обширен слой от речников запас в езика, привличат вниманието на учените от дълго време. Особеността на ИС направи възможно отделянето на изучаването им в отделна наука - ономастика.
Първоначално ономастиката се смяташе за приложна наука, необходима на историци, географи, етнографи, литературоведи и не излизаше извън рамките на „спомагателната научна дисциплина“, докато представителите на тези специалности се занимаваха с нея. Когато лингвистите се присъединиха към изследването на този проблем, носейки със себе си методите на структурен и семантичен анализ, ономастиката се оформи като самостоятелнадисциплина, която анализира материал чрез лингвистични методи.
Ономастиката изучава основните модели на историята, развитието и функционирането на IP. Човек не може да не се съгласи с A.V. Superanskaya, който отбелязва, че имайки свой собствен материал и методи за изучаването му, ономастиката не може да не бъде независима дисциплина. Езиковият компонент обаче доминира в ономастиката, тъй като всяко име е дума, която се развива по законите на езика, а също и защото имената съдържат информация, която се „извлича“ с помощта на езикови средства1.
Този проблем е от особено значение за преводачите. В практиката на тяхната работа все още няма твърди общоприети правила за прехвърляне на IP при превод на произведения на изкуството, въпреки че преобладава мнението, че проблемът с прехвърлянето на IP отдавна е решен: те трябва да бъдат транскрибирани и / или транслитерирани. Междувременно фонологичните особености на езиците, различията в писмените системи оказват изключително силно влияние върху формата на името и разрушават неговата идентичност при превод. Въпросът за преводимостта на ИС възниква и когато преводачът е изправен пред семантични (смислени, значещи, говорещи, номинативно-характерни) имена и прякори. Семантичната и емоционална информация, съдържаща се в смислените имена, трябва да се прояви по време на превода и да се въплъти в нова форма. Смисленото име изисква от читателя да разбере вътрешната му форма и да възприеме неговата фигуративност. В противен случай читателят на преводния текст е лишен от възможността, както и читателят на оригинала, да се наслади на цялата оригиналност на книгата, на нейния дух, да усети тънките нюанси на смисъла, да разбере вицове, основани на двойно тълкуване на фамилия или географско име.
Всичко посочено по-горе определяуместността на систематичното изследваневъпросът за функционирането на IP в художествени произведения с различна жанрова и стилистична ориентация, насочен към идентифициране на връзката между типа литературен и художествен текст и системата от имена, използвани в него. Трябва да се отбележи, че литературният термин „жанр“, поради широчината и разнообразието на описаните с него явления, не е получил ясна дефиниция в литературните произведения. Човек не може да не се съгласи с А. И. Комарова, която отбелязва, че литературните критици многократно са се сблъсквали с необходимостта от ограничаване на употребата на термина „жанр“, който поради недиференцираната употреба не може да се възприема като строго научен термин. Фактът, че тези опити като цяло са били неуспешни, се доказва от факта, че повече от 700 различни тълкувания на този термин са записани в терминологичните речници6. Въпреки цялата сложност и двусмисленост на съвременната металингвистична ситуация обаче е трудно да се изостави напълно този популярен термин, още повече че широтата на тълкуванията го прави особено удобен за целите на разглеждания труд, където терминът „жанр“ се разбира в най-широк смисъл като вид (вид, разновидност, съвкупност) от художествени произведения, характеризиращи се с общи формални и съдържателни характеристики.
Методологическата основа на изследването бяха разпоредбите, разработени в местни и чуждестранни трудове по лингвистична ономастика (A.V. Superanskaya, D.I.B. Magazanik, Yu.A. Karpenko, V.A. Nikonov, V.N.S.S. Newman, J.R. Firth), върху теорията на IS превода (R.S. Gilyarevskiy, B.A. Starostin, Ya.I. Retsker, V.S. Vinogradov, S. Vlakhov, S. Florin).
Изборът на методи за изследване е продиктуван от естеството на изследвания материал. Като основни в дисертацията са използваниметоди на филологическата топология, предназначени за изследване на езиковите единици от гледна точка на тяхната идентичност и различие и позволяващи да се подчертаят техните инвариантни характеристики. Филологическата топология като наука за филологическата идентичност/различие, за филологичния инвариант и методите за установяването му оперира с такива понятия като вариант (модификация, модификация) и инвариант (нещо общо, относително стабилно и непроменливо). От гледна точка на филологическата топология вече са анализирани литературни текстове и техните преводи, дайджести, пародии, адаптации във филмови сценарии, както и цитати, алюзии, фразеологични единици и някои други явления7.
Установяването на прилики и разлики е едно от най-фундаменталните свойства на човешкото мислене; съответно сравнението е най-универсалният начин за изучаване на езиков материал на всички езикови нива, до сравнението на цели текстове. В. М. Солнцев правилно отбелязва8, че самата структура на езика е до голяма степен вариантно-инвариантна, отразявайки вариантно-инвариантното възприятие на света около човек. В тази връзка може да се твърди, че „проблемът за инварианта и вариантите е вид общонаучен проблем и се състои в това да се определи по отношение на конкретен обект на дадена наука какво може да се промени, как да се промени и какво трябва да остане непроменено по време на тези промени“9.
Теорията на филологическата топология използва идеите за връзката инвариант-вариант за изучаване на художественототекстове. „Вторият компонент на съставния термин „филологическа топология“ е метафорично заимстван от математиката: топологията, като клон на математиката, се занимава с въпросите на непрекъснатостта и инвариантността, изследва такива свойства на обект, които не се променят при нито едно от неговите трансформации и деформации, произведени без прекъсвания и слепвания. Следователно предметът на топологията е това постоянно, стабилно и относително непроменено, което характеризира този или онзи обект, въпреки наличието на определени променливи параметри, и осигурява неговата абсолютна идентичност със себе си на различни етапи на развитие във времето и пространството. Само промяна в основните характеристики на обекта, т.е. промяната на неговата топология води до превръщането му в друг обект”10.
Като част от разглежданата дисертация също трябваше да прибягна до количествени изследователски методи, насочени към обобщаване на данните, получени по време на системния анализ и позволяващи „подсилване“ на надеждността на получените резултати.
Обект на изследване в дисертацията са собствените имена, функциониращи в четири различни вида произведения на словесното и художественото творчество, по-конкретно – личните имена, т.е. поетични антропоними.
Предмет на изследване в дисертацията са топологичните закономерности на създаване, използване и свързване на ИС в единна система, дължащи се на жанровата и стилова принадлежност на конкретно произведение на изкуството.
Научната новост на изследването се състои в това, че за първи път се прави опит да се установи връзката между жанровата и стиловата принадлежност на произведение на литературно-художественото творчество и функциониращата в него система на ИС, да се определи топологията на всяка от анализираните системи на ИС влитературен текст и открояват техния филологически инвариант въз основа на конститутивни параметри.
Целта на дисертацията е да се провери хипотезата за наличието на тясна връзка между жанровата и стиловата принадлежност на литературно-художественото произведение и функциониращата в него система от ИС, при което последната е обусловена от първата и може да служи като негова отличителна черта (маркер).
Целта на изследването включваше необходимостта от решаване на следните специфичнизадачи :
Теоретичната стойност на дисертацията се определя от приноса на проведеното изследване за развитието на филологическата топология и поетическа ономастика: пряката обусловеност на избора на ИП в литературен текст се показва от жанровата и стилистична принадлежност на този текст; за всяка от анализираните разновидности на произведенията (сатира, нонсенс, фентъзи, реалистичен роман) са установени конститутивните параметри на ИС, които определят инварианта на всяка от четирите системи на ИС.
Практическата стойност на работата се състои във факта, че материалите от това изследване и получените резултати могат да се използват в учебния процес в общия курс по английска лексикология и различни специални курсове, в практически занятия по проблемите на тълкуването и превода на текст, а също така могат да се използват от преводачи на художествена литература в тяхната практическа работа.
Задачите на работата определятструктурата на дисертационното изследване, което се състои от въведение, две глави, заключение, списък с използвана литература и приложения.
ВъвВъведение се обосновава изборът на тема, разкрива се нейната актуалност, научна новост, теоретична и практическа значимост, обясняват се принципите на анализ на материала, определят се целите и задачите на изследването,дава се представа за структурата на работата и се формулират разпоредбите, представени за защита.