Трамваен заек или как да минеш без билет и да не попаднеш в ръцете на кондуктора - Само ексклузивно
Имам приятел, нека го наречем Игор. Имаше нещо с него.
Той караше някак си от часовете в трамвая и се скъса да си купи билет - взе спестявания. Той казва, че достатъчно плячка, за да похарча всякакви боклуци, няма да купя билети в трамвая.
И сега, след такова клетвено обещание, което му обещаваше „луди“ печалби, т.е. икономика, той влиза в трамвая на крайна спирка. Вдига от пода билета, останал от предишния пътник, и сяда доволен. И сега идва времето „H“ - кондукторът влиза в салона, величествено заобикаля пътниците, събаряйки всички пари за таксата. Тя се приближава до Игор и с идиотска усмивка той пъха билет под носа й, който вдигна от пода, като, и вече съм платил таксата, обикновено се возя тук ...
Кондукторката има временно ступор, от това, което вижда - още не е влизала в този вагон. Откъде е билетът? Накрая става ясно, че я осенява предчувствие за случващото се и кондукторът надава вик на раздразнен макак:
- Това не е уау билет. Пригответе парите си за пътуването.
Той взема купона от Игор, разкъсва го и тръгва по-нататък по кабината с клетва, че ще се върне и ще вземе трудно спечелените пари, а с тях, ако Игор се откаже, и всичко останало, което намери в джобовете си.
Докато тя се разхождаше из салона, едно момче, което седи до моя приятел, се насочва към изхода, докато му протяга билета си с думите „Ето, брат, ще караш още малко“.
Когато кондукторът се върна, я чакаше неприятна изненада - Игор отново седеше доволен като палачинка, а в ръцете му, не, не можеше да бъде, отново билет. И отново всичко се повтаря:
- Това не е вашият ваучер, не сте се възползвали от мен !!- вика тя с такъв глас, че раненият слон ще завиди, грабва купона от ръцете на приятел, хвърля го в движение - Пригответе пари! - и бяга към нови потенциални жертви на гоп-стопа в транспорта.
Това действие вече беше наблюдавано с интерес не само от седящите наблизо, но и от целия трамвай.
На следващата спирка излезлите пак вече хвърляха купони в шапката му. Той вкара толкова много от тях, че ще бъде възможно да карате трамвай в кръг за един месец, без да го напускате.
Когато диригентът отново се приближи до него, тя почти пропусна марката, т.к. Игор вече седи с пакет купони в ръка и ги протяга към кондуктора с думите:
- Слушай, колко вече мога да взема купони? Вижте колко вече съм събрал от вас! -, а на лицето му има толкова невинно изражение, че апостол Петър през портите на рая би го пропуснал, без дори да попита кой е той и откъде, като че ли аз като цяло седя тук спокойно, оправям печката, а ти се залепи за мен.
Пътниците в трамвая вече се смееха на случващото се, кондукторката в пристъп на лудост махна с ръка за това и Игор спокойно караше до необходимата спирка, въпреки че продължаваше да изхвърля купони за напускане. След това ги сложи в трилитров буркан – за спомен.