Търси, изтъркан
Завърших висше образование в СССР със специалност икономика. Тогава ни учеха по съвсем различен начин и със съвсем други цели, отколкото сега. Например със сигурност знаехме, че най-ефективните държавни инвестиции са в здравеопазването и образованието, тъй като здравите и образовани хора работят по-ефективно, боледуват по-малко, не хулиганстват и спазват закона. Но тогава се смятаха за най-неефективните държавни инвестиции - в полицията и бюрокрацията, тъй като те изяждат бюджета, без да дават нищо на държавата в замяна. Сега, за съжаление, живеем в обърнат свят - бюджетите на полицията, дори в развитите страни, са по-високи от публичните разходи за образование и медицина. И моята история е за това.
— Тръгваме, тръгваме, тръгваме.
Много преди да се наложи да се возя с влак, започвам да очаквам кучкото приключение! Не че не ги харесвам, но обикновено предпочитам да си ги търся сам, без чужда помощ. Ако не ме лъже паметта, не е имало нито един път да се кача на влак, да покажа билета на кондуктора и след това да не получа пълна част от приключението с всички произтичащи от това последствия. Особено в това отношение съм доволен от старите хора. По-горящи същества природата не е измислила! Всички гадове си почиват, нервно дъвчат чаршафи с глупостите си креативи на албански!
Заповедите на висшите командири и началници, както знаете, не се обсъждат.
След като поставихме телата на гърбици и взехме вещите им, някак се измъкнахме до платформата. Аз бях първият, който получих удар в лицето, а след това и капитана на риболовния траулер. Той реагира доста предсказуемо: - Точно така! Изпуснах товара и скочих настрани, зашеметен от такъв натиск. Жените като цяло, ако бият, тогава като мелници, невъзможно е да го спрете, можете само да се защитите. И военни съпруги. Този, който ме победии успя да извика: - Три часа! Само три часа, майка ти! Преди три часа ми се обади ТРЕЗЕН! Негодници! пих!! Изроди. Как да го прибера сега?
Продължителната миризма на первач започна да се разпространява из колата с катастрофална скорост. Две минути по-късно последваха първите резултати под формата на намачкан, опърпан, полуплешив мъж в чорапогащник с провиснали колене и чаша в ръка: - Каква миризма! Вероятно добре? - попита той капитана, безпогрешно разпознавайки го като собственик на бутилката - Ама как, така ли? Е, седнете, да опитаме.
До Владивосток оставаха още четири дни Обещах си да оцелея.