ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ И ТРУДОВИТЕ КОНФЛИКТИ КАТО ПРАВНИ КАТЕГОРИИ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНОТО РАЗРЕШАВАНЕ
ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ И ТРУДОВИТЕ КОНФЛИКТИ КАТО ПРАВНИ КАТЕГОРИИ И НАЧИНИ ЗА РЕШАВАНЕТО ИМ
Холодионова Юлия Владимировна
канд. правен Науки, доцент на катедрата, TGAMEUP, Тюмен
ИНДУСТРИАЛНИТЕ СПОРОВЕ И ТРУДОВИТЕ КОНФЛИКТИ КАТО ПРАВНИ КАТЕГОРИИ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
Юлия Холодионова
Кандидат на юридическите науки, асистент в Тюменската държавна академия за международна икономика, управление и право, Тюмен
ОБОБЩЕНИЕ
Тази статия ще разгледа връзката между понятията „Трудов спор“ и „Трудов конфликт“, както и ще проучи начините за разрешаването им, включително чрез процедурата по медиация.
АНОТАЦИЯ
Съществува връзка между понятието трудов спор и понятието трудов конфликт, разглеждани в статията, както и са разгледани възможните методи за разрешаване, включително медиация.
Ключови думи: трудови спорове; трудови конфликти; съдебна зала; решение; процедура по медиация.
Ключови думи: трудови спорове; трудови конфликти; съдебна зала; съдебно решение; посредничество.
Член 37 от Конституцията на България признава правото на човек и гражданин на индивидуални и колективни трудови спорове, като използва методите за тяхното разрешаване, установени от федералния закон, включително правото на стачка [9].
Речникът на българския език като основна характеристика на понятието „спор“ използва указание за словесно състезание, обсъждане на нещо, в което всеки защитава мнението си, а също така го определя чрез взаимен иск за собственост, решен от съда [11, с. 618].
Ключовата дума в разбирането на спора е конкуренцията, която е вид конкурентна дейност на хората, чиято цел ежеланието на всеки от тях да надмине другия в нещо. Словесната форма, върху която се акцентира в това значение на спора, е не единственият, а само един от възможните начини за съществуване на спора. Например в определени правни системи доста широко разпространени са споровете, които се водят в писмена форма чрез размяна на документи без устен спор между страните.
В основата на спора е отстояването на собственото мнение от всеки участник. По този начин спорът в този случай се определя като определена форма на активна дейност на хората, чиято цел е желанието на всеки от тях да защити собственото си мнение. Тези мнения не са идентични, още повече, че не съвпадат и си противоречат. В края на краищата, ако те съвпаднаха, тогава, вероятно, изобщо нямаше да има спор, тъй като нямаше да има мотив за конкуренция и желанието на хората да се надминат. С други думи, спорът е устно състезание, устен или писмен дебат, в който всяка страна, опровергавайки мнението на противника, защитава своето [6, с. 296]. От това следва, че генезисът на спора се крие не просто в собственото мнение на този или онзи човек, а в липсата на съгласие или в несъгласието на мненията за нещо, тоест в несъответствието или по-точно в сблъсъка на мненията на поне два субекта, всеки от които се стреми да надмине другия въз основа на собственото си мнение.
В икономическата наука конфликтът се определя като сблъсък на противоположни интереси, възгледи; сериозно несъгласие, остър спор [3, с. 271].
В психологията конфликтът се определя като сблъсък на два или повече силни мотива, които не могат да бъдат задоволени едновременно. Психологически конфликтът е свързан с факта, че отслабването на един мотивиращ стимул води до увеличаване надруго, което поражда необходимостта от нова оценка на ситуацията [21, с. 221].
Особено място в редица спорове заемат споровете в собствения правен смисъл на думата, които се характеризират с определени отличителни белези.
Първият от тези признаци е в основата на спора, който не е никакво разногласие, а само такова, което има много конкретно правно значение, изразяващо се в конкретен предмет на разногласие. По същество предмет на такова разногласие е обхватът на собствеността на участниците в конкретни обществени отношения. В повечето случаи такива разногласия възникват в отношенията на субекти на материалното право, които вече са свързани със специфични правоотношения и следователно имат определен набор от права и задължения един спрямо друг. Желанието да се промени съотношението на правата и задълженията, които изпълват този комплекс от страна на конкретен субект, като общо правило в полза на увеличаване на обхвата на правата и намаляване на броя на задълженията, е правното основание за тези спорове.
По този начин трудовите спорове в правилния правен смисъл на думата трябва да включват само онези разногласия от правно естество, които са възникнали между субектите на трудовото право и са станали предмет на разрешаване или уреждане, извършено в рамките на нормативни и регламентирани процедурни форми или правни процедури.
В същото време тази дефиниция, тъй като е твърде обща, трябва да бъде уточнена с инструментите, които са разработени в науката за трудовото право.
Често трудовият спор се разглежда като несъгласие между страните по трудово правоотношение [12, с. 489]. В същото време е очевидно, че спорове от трудовоправно естество могат да възникнат не само в рамките на прекия трудотношения. Пример за такива спорове са спорове, произтичащи от организационни и управленски отношения, включително спорове, свързани с установяване на условия на труд, спорове за работа и др. Предметите на тези спорове, като правило, не съвпадат с предметите на трудовото правоотношение. Следователно всички субекти на трудовото право могат да се разглеждат като субекти на трудови спорове.
Второ, трябва да се отбележи, че при определяне на предмета на трудовите спорове използването на термина „разногласия“ стана класическо.
Трудовите отношения се характеризират с противопоставянето на интересите на техните страни, противоречията между които съществуват обективно и постоянно, действайки като основа за възникването на трудови конфликти. Въпреки това не винаги възникват разногласия между страните и дори ако има фундаментални противоречия между интересите на служителите и работодателя, тези отношения могат да се развиват без конфликт.
С пълна сигурност може да се твърди, че разногласията между страните по трудовите отношения, които имат противоположни интереси, възникват на определен етап от тяхното взаимодействие. Тези разногласия възникват по правило по всеки конкретен повод, предметът им е конкретният факт на прилагане на установените условия на труд, различно оценени от страните по трудови или тясно свързани отношения, или конкретно условие на труд, предложено за установяване от един от субектите на договорно регулиране на трудовите отношения и отхвърлено изцяло или частично от друг (други).
Често, когато се дефинира понятието „трудови спорове“, се подчертава, че разногласията, които са предмет на такъв спор, не трябва да се разрешават от самите спорещи страни [16, с. 294; 17, стр. 523]. За тази позиция,Трябва да се отбележи, че от гледна точка на българския език „несъгласие” означава липса на съгласие поради несходство в мненията, възгледите, противоречие, непоследователност [11, с. 530], а под „уреждане“ - рационализиране, установяване, насочено развитие на нещо, за да се приведе в ред системата [11, с. 545]. Съответно, несъгласието може да се разглежда като липса на подреденост, системни взаимоотношения. Следователно решени разногласия просто не съществуват, което беше отбелязано през 1974 г. от S.A. Голощапов и В.Н. Толкунов [5, с. 6].
В допълнение към разногласията, които са предмет на трудов спор от един или друг вид, могат да възникнат разногласия между субектите на трудовото право, които не са свързани с техните взаимоотношения в областта на труда и пряко свързани отношения. Така например в практиката възникват разногласия между синдикалната организация и работодателя, свързани с условията за безкасово превеждане от страна на работодателя на синдикалния членски внос по банковата сметка на синдикалната организация. Въпреки че този спор възниква между субектите на трудовото право, той е от граждански характер и се разглежда по правилата, установени от арбитражното процесуално законодателство.
От особена важност е правилното разграничение между трудови и корпоративни спорове, разглеждани от арбитражните съдилища на основание гл. 28.1 АПК България [2]. Последните включват спорове, свързани с назначаване или избор, прекратяване, временно преустановяване на пълномощия и отговорност на лица, които са или са били членове на управителните и контролните органи на юридическо лице, както и спорове, произтичащи от граждански правоотношения между тези лица и юридическо лице във връзка с упражняване, прекратяване, прекратяване на правомощията.определени лица; спорове за обжалване на решения на управителните органи на юридическо лице.
Разногласията между субектите на трудовото право относно прилагането на съществуващите условия на труд или създаването на нови условия на труд могат да бъдат разрешени без участието на юрисдикционни органи от самите страни и не само по начина, предвиден от закона, но и с помощта на други методи, които не са пряко регулирани от действащото законодателство. Следователно е възможно да се твърди, че трудовите спорове могат да бъдат разрешени по начин, който не противоречи на закона.
Въз основа на гореизложеното може да се предложи следното определение на трудовия спор: трудов спор - разногласия, които възникват между субекти на трудовото право относно прилагането на съществуващи условия на труд или установяването на нови условия на труд, решени по начин, който не противоречи на закона.
Целта на воденето на спор за правото е да се защити субективното право, принадлежащо на един от субектите на спора. Такива трудови спорове са резултат от нарушение на трудовите права на служителя, причиняване на вреда на работодателя от служителя, както и предположение на служителя за нарушаване на правата му от работодателя [12, с. 491].
При разрешаването на тези трудови спорове се защитават трудовите права на работника или служителя или се установява законосъобразността на действията на работодателя. Разрешаването на трудови спорове за правото се извършва от упълномощен орган (предимно съд) по искане (иск) на лице, което смята, че правото му е нарушено, което показва техния обжалваем характер.
Основната цел на спора за лихви е придобиването от неговия инициатор на ново субективно право, което преди това не му е принадлежало. Тези спорове възникват при установяване на нови или изменение на съществуващи условия на труд, включително при сключване и изменениеколективни договори, споразумения. Те се основават на бъдещи трудови права и задължения на субектите на трудовото право. В този случай няма нарушение на трудовите права (както действително, така и предполагаемо), а конфликтът възниква за осъществяването на законните интереси на страните, които могат да бъдат удовлетворени чрез създаване на нови или промяна на съществуващи условия на труд.
При разрешаването на тези трудови спорове страните придобиват нови трудови права или изменят съществуващи трудови права, като по този начин реализират своите интереси. Реализацията на интересите на страните по трудовия спор е най-реалистична, когато се постигне баланс на техните интереси.
Разрешаването на такива трудови спорове се осъществява чрез постигане на споразумение между страните. Такова споразумение може да бъде постигнато както в резултат на пряко взаимодействие между страните, така и чрез предаване на спора от страните на трета страна (независима от всяка от страните) за разглеждане. Поради това тези спорове обикновено се наричат безспорни [19, p. 9].
Спорът, свързан с парични вземания, например имащ за предмет събиране на трудово възнаграждение, всъщност също действа като вид имуществени спорове. В същия случай, когато трудовият спор е свързан с изискване за извършване на определени действия (преследва целта, например, промяна на формулировката на причината за уволнение), той вече няма имуществен характер. Често има трудови спорове, които имат за предмет искове както от неимуществен, така и от имуществен характер (например изискване за възстановяване на работа с плащане за принудително отсъствие).
В някои случаи се използва различна терминология за характеризиране на едни и същи спорове. Спорове, свързани с получаването на каквито и да било ползи, които трябва да бъдат количествено определенис помощта на парите се наричат икономически, а споровете, които нямат такава оценка, се наричат нестопански.
За разрешаване на трудови спорове в случаите, когато самите страни не могат да разрешат възникналите между тях правни разногласия в цивилизовано общество, се използват предвидените от закона методи за уреждане или разрешаване на трудови спорове, които изключват хаотична и неконтролирана борба на конфликтните страни, която е опасна за обществото. Тези методи включват процедури за разрешаване на правни спорове и процесуални форми за тяхното разрешаване.
1) решен в съда;
2) уредено извънсъдебно;
3) решени в смесен ред [19, p. единадесет].
Пример за второто са колективните трудови спорове, които се уреждат изключително извънсъдебно в рамките на помирителни и арбитражни процедури.
Трябва да се отбележи като обещаващ начин - алтернативна форма за разрешаване на конфликти - процедури по медиация, с участието на трета неутрална, безпристрастна, незаинтересована от този конфликт страна - медиатор, който помага за възстановяване и след това укрепване на преките връзки между конфликтните страни с цел разработване на конкретно споразумение по спора от конфликтните страни.
Основният принцип на медиацията е, че само решение, постигнато с общи усилия, може да задоволи интересите на страните, така че е важно желанието на страните да участват активно в търсенето на решение на конфликтната ситуация, решение, което да удовлетвори всички.
Най-добрата предпоставка за медиация е ситуация, при която страните в конфликта не могат да повлияят на процеса въз основа на позицията си на власт, когато нямат предимство въз основа на закона [10, p. 7].
По този начин понятието "трудов спор", използвано в Кодекса на труда на Руската федерация,оправдава името си и за него е създадена подходяща нормативна уредба, която, ако възникне, може да рационализира и възстанови правата на спорещите страни.
Референции: