TU 2422-075-05766801-2006
АД НИЖНЕКАМСКНЕФТЕХИМ
TU 2422-075-05766801-2006
(вместо TU 6-01-5-88)
Технически триетилен гликол
Спецификации
Тези спецификации се отнасят за технически триетилен гликол, страничен продукт от производството на етилен и диетилен гликол.
Относително молекулно тегло - 150,17
В зависимост от областта на приложение техническият триетилен гликол се произвежда в две степени (А и В).
Технически клас А триетилен гликол се използва като суровина при производството на олигоетеракрилати, полиестеракрилати, пластификатори и други продукти на органичния синтез.
Технически клас B триетилен гликол се използва за изсушаване на газове и въздух, при производството на ниско замръзващи течности, олигоетеракрилати.
Пример за запис при поръчка и в друга нормативна документация: „Технически триетилен гликол, клас А, съгласно TU 2422-075-05766801-2006“.
1 ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
1.1 Техническият триетиленгликол трябва да бъде произведен в съответствие с изискванията на тези технически спецификации съгласно технологичната документация, одобрена по предписания начин.
1.2 По физични и химични параметри техническият триетилен гликол трябва да отговаря на изискванията и стандартите, посочени в таблица 1.
1.3Опаковка
Техническият триетилен гликол се налива в алуминиеви бъчви по GOST 21029 или бъчви по GOST 26155, изработени от стомана 12X18H10T.
Разрешено е триетиленгликолът от техническа степен B да се налива в поцинковани бъчви съгласно GOST 6247 или в стоманени бъчви съгласно GOST 13950.
Отворите на бъчвите трябва да бъдат херметически затворени. Бъчви преди пълненепродуктът трябва да се измие и изсуши.
В зависимост от обема на доставките е разрешено, по споразумение с потребителя, да се използват железопътни цистерни и цистерни за превоз.
Изчисляването на степента (нивото) на пълнене на резервоари (цистерни, варели) се извършва, като се вземе предвид пълното използване на техния капацитет (товароносимост) и обемното разширение на продукта с възможна температурна разлика по маршрута, но не повече от 95% от обема на контейнера.
1.4Маркиране
1.4.1 Транспортна маркировка - в съответствие с GOST 14192 с прилагането на знака за обработка "Запечатана опаковка" и знака за опасност в съответствие с GOST 19433 клас 6, подклас 6.1, класификационен код 6162, UN номер 2810.
2 ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
2.1 Техническият триетилен гликол е нелетлива, запалима течност с лек мирис, разтворима във вода.
Според степента на въздействие върху човешкото тяло техническият триетиленгликол е умерено опасно вещество, принадлежи към 3-ти клас на опасност съгласно GOST 12.1.007. Максимално допустимата концентрация (ПДК) на технически триетиленгликол във въздуха на работната зона на промишлените помещения е 10 mg/m 3 .
Парите на техническия триетилен гликол имат леко наркотично и дразнещо действие. Поради ниското налягане на парите, техническият триетилен гликол не представлява опасност от остро инхалационно отравяне.
При директен контакт с човешкото тяло причинява отравяне, действайки върху нервната система и бъбреците.
2.2 Ако технически триетилен гликол попадне върху кожата, свалете дрехите и измийте разлятата кожа с топла вода и сапун. В случай на контакт с очите, изплакнете очите обилно с вода и накапете с албуцид. В случай на случайно поглъщане, предизвикайте повръщане и промийте стомаха обилно с вода илис наситен разтвор на сода за хляб, осигурете на пострадалия спокойствие и топлина. Във всички случаи се консултирайте с лекар.
2.3 Характеристики на пожар:
- температура на самозапалване - 371 °C;
- точка на кипене - 287 ° C;
- пламна температура - 154 °C;
- температура на запалване - 170 °C;
- граници на концентрация на запалване на пари в смес с въздух:
- долна - 0,9% об.;
- горна - 9,2% об.
2.4 Производствените съоръжения, където се извършва работа с технически триетиленгликол, трябва да бъдат оборудвани с захранваща и смукателна вентилация, оборудвани с пожарогасителни средства: вода, водна пара, пожарогасители от типа OP и OU, оборудването трябва да бъде заземено от статично електричество. В лабораторните помещения работата се извършва в абсорбатор. Оборудването трябва да бъде запечатано.
2.5 Производственият персонал трябва да бъде снабден със специално облекло и лични предпазни средства (гумени ръкавици, противогаз марка A или BKF в съответствие с GOST 12.4.121). При концентрации, превишаващи ПДК повече от 100 пъти, трябва да се използват изолиращи противогази. Работещите с технически триетиленгликол трябва да преминават предварителни и периодични медицински прегледи съгласно заповедта на Министерство на здравеопазването на Република България.
2.6 В случай на пожар в производството трябва да се вземат всички мерки в съответствие с "Правилата за пожарна безопасност при работа на предприятия от химическата промишленост".
За гасене на горящ технически триетилен гликол използвайте пръскана вода, въздушно-механична пяна, инертни газове.
При разливане на триетилен гликол техническият продукт се отмива обилно с вода.
2.8Опазване на околната среда
2.8.1 Дейностиза опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси са намаляване на загубата на технически триетилен гликол по време на транспортиране и съхранение. Да се вземат мерки за предотвратяване на разливане на продукта, както и попадане в почвата и водоемите, като се използват херметизирани съдове, оборудване и стриктно спазване на технологичния режим.
2.8.2 Отпадъците, образувани при производството на технически триетиленгликол, се изпращат за изгаряне и биологично третиране.
2.8.3 При транспортиране, съхранение на технически триетилен гликол не се образуват вредни газови емисии.
3 ПРАВИЛА ЗА ПРИЕМАНЕ
3.1 Технически триетилен гликол се приема на партиди. За партида се счита всяко еднородно по качество количество продукт, придружено с един документ за качество. При доставка на продукта в цистерни, всяка цистерна се приема като партида.
При транспортиране на технически триетилен гликол по тръбопровод, партида е количеството прехвърлен продукт на ден и издаден с един документ за качество.
Всяка партида трябва да бъде придружена от документ, удостоверяващ, че качеството на продукта отговаря на изискванията на тези спецификации.
Документът за качество трябва да съдържа:
3.2 За определяне на показателите за качество на техническия триетиленгликол се вземат проби от 10% от опаковките на продуктите, но не по-малко от три опаковки.
Допуска се вземане на проби от резервоарите за съхранение на производителя за технически триетиленгликол. Резултатите от теста се отнасят за цялата партида продукти, изпратени от този резервоар.
За стойността на всеки показател за качество в партида продукт, изпратен през тръбопровода, се взема средноаритметичното от резултатите от всички тестове, проведени на ден.
3.3 При получаване на незадоволителни резултати от изпитването поне по един от показателите се извършват повторни изследвания. Резултатите от повторните тестове на проби, взети от два пъти по-голям брой места от партидата или два пъти по-голям брой проби от резервоара, се отнасят за цялата партида.
4 МЕТОДА ЗА ИЗПИТВАНЕ
4.1 При определяне на показатели и стандарти за качество е разрешено да се използват подобни измервателни уреди, класове на точност не по-ниски от посочените в раздел 4, и друго оборудване с подобни характеристики, както и реактиви, произведени с различен ND, но с качество не по-ниско от посочените в раздел 4.
4.2Вземане на проби
Пробите за изпитване се вземат в съответствие с GOST 2517.
Точковите проби, взети от варели, се комбинират, смесват се старателно и се взема комбинирана проба с обем най-малко 1 dm 3.
От резервоара се взема една проба с обем най-малко 1 dm 3 .
Обединената проба се поставя в стъклен съд с шлифована запушалка или полиетиленова капачка на винт.
Върху бутилката се залепва етикет с обозначение на името на продукта и неговата марка, номера на контейнера и (или) резервоара, датата и часа на вземане на пробата, името на лицето, което е взело пробата.
Разбъркайте обединената проба старателно преди всеки анализ.
4.3Определяне на външния вид
Появата на технически триетиленгликол се определя чрез визуално сравнение на 20 cm 3 от анализираната проба и 20 cm 3 дестилирана вода (GOST 6709), поставени в идентични тръби от безцветно стъкло с диаметър 16 mm (GOST 25336), когато се наблюдават в преминаващ сняг на бял фон.
4.4Определяне на масовите фракции на триетилен гликол, моноетилен гликол и сумата от масовите фракции на диетилен гликол и тетраетилен гликол
4.4.1 Средстваизмервания, спомагателни устройства, реактиви и материали:
4.4.2 Подготовка за теста
4.4.2.1 Подгответе опаковката и напълнете хроматографската колона
Преди прилагане на стационарната фаза инертон-супер се пресява с метални сита и се взема необходимата фракция.
Дюзата се приготвя, както следва: претегля се полиетиленгликол, взет в количество 5% от теглото на инертон-супер. Резултатите от претеглянето в грамове се записват до втория знак след десетичната запетая. Полиетиленгликолът се разтваря в хлороформ, полученият разтвор се излива при непрекъснато разбъркване в инертон-супер, поставен в изпарителна чаша. Количеството на разтвора трябва да бъде такова, че инертон-супер да е напълно намокрен с разтвора. Чашата за изпаряване се поставя във водна баня, загрята до (40–60) °C и при непрекъснато разбъркване на съдържанието й разтворителят се изпарява до свободно течащо състояние на сорбента.
Хроматографската колона се промива с вода, ацетон и се суши със сгъстен въздух. След това малки части от набивката се въвеждат в колоната и се уплътняват с помощта на вибратор (или потупване) и водна струйна помпа, свързана към края на колоната, противоположен на входа на набивката. Краищата на напълнената колона се затварят с фибростъкло или стъклена вата. Напълнената колона се монтира в термостата на хроматографа, без да се свързва към детектора, и се продухва с газ-носител за (8–10) часа, като постепенно се повишава температурата от стайна температура до 200°C, след това за (18–20) часа при 200°C.
Монтажът, настройката и привеждането на хроматографа в режим на работа се извършва в съответствие с инструкцията, приложена към устройството.
4.4.2.2 Режим на калибриране и работа на хроматографа