Туристическа книга на Жиган, стр. 37
Онлайн книга "Zhigan Tour"
Проста идея, като всички гениални. Ако го изразим изключително кратко, накратко, тогава ще звучи така: "От чужди ръце!"
Да, да, това е всичко! Принуждаване на някой друг да направи нещо, което не искате или не можете да направите сами. Например да убие Константин Панфилов.
Тузов не можа да го убие, защото просто не знаеше как да го намери. А какво ще стане, ако не убие Панфилов, Тузов предпочиташе изобщо да не мисли, беше толкова неприятно.
Сега, след половин литър уиски, човек все още може да си представи как този интелигентен господин, този бандит с маниери на аристократ, го вика при себе си и го пита: „Кога ще изработиш парите, които получи за Панфилов? И Тузов ще му отговори: "Майната ти!" И тогава какво? И тогава ще бие лицето на Тузов! Това е като даването на напитка. Определено попадение. Или напълно да убие.
Много зависи в какво настроение е.
Тузов не хареса снимката, която представи. Изобщо не искаше да бъде убит! Той още не е изпил цялата водка, която му е отредила съдбата, не е избрал, така да се каже, своя лимит.
Така че му е рано да умре. Така че трябва да се справим с Панфилов. Така че е необходимо да се настроят срещу него онези, които ще могат да го намерят и да се справят с него.
Излишно е да казвам, че страхотна идея проблесна в мозъка на Тузов, изтощен от абстиненция. Остава само да го оживим. И кога да го въплътите, ако не сега, когато уискито, което пиете, не седи, когато енергията кипи в него и ръцете сами се протягат към дръжката на пистолета?
Точно сега! И няма значение, че операцията ще трябва да се проведе без подготовка и дори без разузнаване, тоест в нарушение на всичкиофис канони. Всички щяха да отидат с техните канони.
„И начело на всички ще отиде - генерал Утин. Аз също съм войн! Той изгони стария офицер от кариерата! Той ще съжалява!"
Ще съжалява, когато Тузов им докаже на всички... Когато им избърше носовете с всички тях, офисни пъргави!
Тузов действаше механично, без да мисли нито за секунда за действията си, може би затова всичко се оказа ясно и точно за него.
Точно на площада, където седял на една пейка, Тузов извадил пистолет със заглушител, насочил се в тухла на пет метра от него и стрелял. От тухлата полетяха парчета.
"Страхотен! Тузов се замисли. - Пистолетът е добре. Останалото ще решим в движение!“
Той провери всичко, от което можеше да се нуждае, за да изпълни предстоящата задача. Всичко си беше на мястото.
Тузов стана от пейката и отиде право в кабинета на Белоцерковски. Той нямаше представа колко хора охраняват Белоцерковски, тъй като това не го интересуваше. Знаеше със сигурност, че ще направи това, което планира.
Самата съдба, много ядосана на Глеб Абрамович, ръководи действията на Тузов същата вечер. И тогава да кажем, имаше за какво да се сърдим на съдбата на един от българските олигарси. Колкото и да го галеше, колкото и да се грижеше за него, той методично се стремеше към пикови ситуации с ината на упорита кобила! Все пак му позволиха от обикновен съветски инженер за десет години да стане един от най-богатите хора в България! Вече на това би било възможно да се успокоим. Значи не е!
Глеб Абрамович трябваше отчаяно да смаже целия сибирски петрол под себе си. За пореден път съдбата го благоволи. Няколко години по-късно ГБ, както започнаха да го наричат вестниците в цяла България с леката ръка на Московския репортер, контролираше поне половината от производството на всичкибългарско масло.
И пак им се стори малко на неуморимите новобогаташи! Той започна методично да прониква в държавните структури и отново принуди съдбата да му подиграе и да получи не толкова престижно място, колкото отварящо големи възможности за всякакви интриги и задкулисни заговори.
Използвал ли го е? Може да се каже, че се възползва, но някак посредствено. Вижда се, че той е действал на собствена опасност и риск, съдбата не е участвала в това.
Тогава Глеб Абрамович се захвана да овладее един от най-известните телевизионни канали в България. Моля те! Разбрах и това.
Ако ставаше въпрос за пари, може би и този път съдбата щеше да му се усмихне. Парите са нещо, което винаги липсва, независимо колко имате. Десет хиляди или десет трилиона. Някой се успокоява на хиляди. А за някои и трилионите не са достатъчни. Това вече зависи от природата на човека, от естествения апетит. Това е естествено, което означава, че можете да му помогнете. Но защо да се месите в Думата, като от нея няма да получите абсолютно нищо - нито пари, нито власт, нито дори депутатски имунитет, който със сигурност ще бъде отменен, ако не от тази Дума, то от следващата. Просто някакъв идиотизъм! И най-вече съдбата не можеше да търпи идиоти, които не можеха разумно да се разпореждат с нейното благоволение.
Е, тя се отвърна от Глеб Абрамович, ядоса му се, не го предупреди да не върви по един път, да избере друг. Оставен на произвола на ... хм ... съдбата! Неговата съдба, индивидуална, която той създава със собствените си ръце.
И Глеб Абрамович го направи! Той с ентусиазъм се впусна във всички политически сериозни. Правеше всичко със страст. Дори предаде със страст бившите си съюзници, когато се случи да го направи. И това му се случи, и то неведнъж. Таковаживотът на олигарх - ако не хапеш, ще ти вземат парче. Просто имайте време да се завъртите, да обърнете лицето си към враговете и да щракате със зъби.
С една дума, в деня, когато Тузов се отправяше към главния офис на Белоцерковски, самият Глеб Абрамович се отправяше от офиса, за да се срещне с избиратели.
Съдбата реши този път да направи точно обратното по отношение на Глеб Абрамович. Вместо да раздели маршрутите, тя бутна Тузов няколко пъти встрани, тъй като той нямаше нужда от повече след уискито, и го изпрати направо през малък площад, на който московските хора, събрани от мениджърите на Белоцерковски, се тълпяха в очакване на „героя на повода“. Всеки от дошлите на събранието получи кръгла сума, макар и не голяма за московските стандарти, за това, че висеше на площада през цялото време, докато Комитетът за държавна сигурност държеше речи, реагираше бурно на особено патетични пасажи от неговата реч и задаваше остри въпроси, когато след речта Комитетът за държавна сигурност започна да общува с избирателите си в пряк контакт. Глеб Абрамович просто обожаваше острите въпроси, чувстваше се като риба във вода в екстремни ситуации.
Но никой от събралите се на площада не предполагаше, че коварната съдба им е подготвила ролята на зрители на едно твърде рядко за очевидци и вече скучно за зрителите събитие.
Асата с прилична скорост се врязаха в тълпата, която се беше събрала на площада, и започнаха да се забиват в нея. Скоростта му падаше, като тази на океански кораб, паднал в Саргасово море - хората като водорасли се вкопчиха в корпуса и забавиха движението, докато напълно спрат. Тузов веднага чу името на човека, когото толкова искаше да срещне.