ТВ фенфик за Шерлок)))
Khyhyhy) обновяване
Изведнъж асансьорът потръпна и спря. Светлината, мигайки за последен път, угасна, потапяйки цялото пространство наоколо в тъмнина. - Заседнали сме, Уотсън - каза Холмс с абсолютно спокоен глас, облегнат на стената на асансьора до таблото. - Как позна, Шерлок? - в гласа на партньора на детектива имаше зле скрит сарказъм - Светлината изгасна - започна да спори детективът. „Това означава, че токът е спрял в целия район. Асансьорът е на ток. И тъй като няма ток, асансьорът не работи. Ние сме с теб в този момент в същия асансьор, Уотсън. -Блестящо, Шерлок! - д-р Уотсън възкликна нарочно с възхищение и дори плесна с ръце - Мислиш ли така? - отново се чу тихият глас на Шерлок, но вече над ухото на военния лекар. -Несъмнено! - Уотсън се опита да се отдръпне, но беше твърде късно: детективът го притисна плътно към себе си, държейки бедрата му, духна в ухото му и след това леко захапа ушната му мида със зъби -Шерлок, какво правиш? - беше възмутен, беше, бивш военен лекар, но скоро напусна опитите за съпротива. -Познай, Уотсън. Включете приспадането, можете да го направите. "Точно така!" - партньорът на детектива не разбра защо не се сети за това веднага - Ти и аз сме заседнали в асансьора - започна да мърмори Джон, свивайки пръсти на свой ред - тук е тъмно, няма никой друг, все още не се знае кога асансьорът ще продължи движението си. Ръцете ти са на бедрата ми и ги притискаш към себе си, нещо твърдо се е появило в панталона ти в гениталната област, духаш в ухото ми, закачливо го захапваш за лоба и ми говориш интимен шепот. От това следва, че отиваш при мен... - Уотсън се поколеба, осъзнавайки цялата пикантност на ситуацията, в която се намираше. - По дяволите - завърши Холмс вместо него. - Ще те чукам,Уотсън. Виждате ли, можете да мислите кога ще натисне, нали? Джон само кимна конвулсивно, осъзнавайки, че няма изход и ще трябва или да убие Шерлок, или да го остави да продължи да тормози. По-нататъшните действия на Холмс убедиха бившия военен лекар да избере втория вариант. Шерлок, покривайки врата си с целувки, бързо и сръчно разкопча ризата на колегата си, прокара пръсти по гърдите си до бедрата, разкопча панталоните си и проникна в тях с ръка. - О, Уотсън, ти вече си развълнуван - прошепна детективът. -Н-как позна, Шерлок? - изтръгна с дъх докторът - Вие стоите, колега - обясни Холмс, галейки пениса на Уотсън с пръсти - Методът на дедукцията? – Джон едва се сдържа да не изстена - Не, приятелю, това е физиология. Твоите и моите. Шерлок освободи Уотсън от прегръдката му, преди да го обърне с лице към себе си и облегна гръб на стената на асансьора, коленичи пред него и спускайки панталоните му, взе члена му в устата си и започна да го гали с език. -Кога научи това, Шерлок? - изрече с мъка докторът. -Докато спеше, Уотсън - отговори детективът, вдигайки поглед от работата си и многозначително го гледайки отдолу нагоре. - Докато ти спеше. Джон изстена веднага щом Холмс продължи работата си и инстинктивно започна да забива члена си в устата на колегата си, прокарвайки пръсти през косата му. -Шерлок, ще свърша! - извика той, грабвайки раменете на детектива. -Но-но-но, не толкова бързо, Уотсън, - Холмс напусна заниманието си и, покривайки стомаха и гърдите на колегата си с леки целувки, стана на крака и покри устните си със своите. Уотсън можеше само да стисна палтото на мъжа с пръсти и да отговори на целувката му, пускайки езика си в устата му. -Какъв шегаджия си, Джон, - измърка Холмс, отдръпвайки се. -Разбрахте ли и това, като приложихте метода на дедукцията? - опитвайкиза да си поема дъх, попита Уотсън. - Не, колега, твоята физиология ми говори за това - Шерлок се усмихна загадъчно, - и твоят пенис, който лежи на бедрото ми. Сега, д-р Уотсън, бъдете добро момче, обърнете ми гръб.“ Джон искаше да се възмути, но блясъкът в очите на детектива и ръцете му върху задника на доктора, масажиращи задните му части, го накараха да млъкне и да се подчини. Уотсън се обърна с гръб към детектива, сложи ръце на стената на асансьора и върна задника си назад - Изглежда, че четеш мислите ми, Джон - отново измърка Холмс, стискайки задните части на Уотсън с ръце. – Или вече си свикнал? -Какво говориш, Шерлок?! - справедливо се възмути Уотсън, опитвайки се да избяга, но след това с подсвиркване всмукна въздуха, усещайки как пръстът на детектива прониква в него. - Толкова стегнат - интимният шепот на детектива гъделичкаше нервите. „Наистина искам да проникна в теб, Джон, но е твърде рано. Какво си, какво си, не ми седи на пръстите така, Джон. Не бъди толкова нетърпелив! - Млъкни, Шерлок - изстена Уотсън, затваряйки очи. - Е, може би ще последвам съвета ти, Джон - измърка Холмс и извади пръсти. Усещането за празнота веднага покри Уотсън и той изстена от недоволство, облягайки бедрата си след ръката на детектива, но внезапно среща препятствие по пътя си под формата на развълнувания член на Шерлок. -Отпусни се, Джон, влизам - чу се тих глас и тогава Уотсън усети как членът на детектива влиза в него, изпълва го със себе си, натиска по-дълбоко, докосва простатата, принуждавайки лекаря да се огъне в долната част на гърба и задната стена. - Намерих го - Холмс отново повиши глас и започна да се движи в него. Уотсън, улавяйки ритъма, скоро се приспособи към него, движейки се в унисон с движенията на колегата си, тихо стенейки и сядайки върху него. Но когато финалът вече беше близо, той внезапно примигнасветлина, асансьорът се дръпна и продължи движението си нагоре. Холмс замръзна, опитвайки се да свикне с новите условия - Светлината беше включена - констатира факта той, примигвайки. - Наистина ли? – хвърли ядосано Уотсън, недоволен от факта, че актът беше прекъснат. – В такъв случай, може би ще го завършим възможно най-скоро? - Мисля, че си прав, Джон, детективът кимна и, натискайки с юмрук бутона „стоп“ на таблото на асансьора, продължи да се забива в задника на колегата си, довеждайки и него, и себе си до тази така заветна линия ...
Вратите на асансьора се отвориха и двама добре облечени мъже излязоха. Шерлок Холмс крачеше напред, а колегата му накуцваше малко назад, възпроизвеждайки последните думи на детектива в главата си: „Сега, когато ти, скъпи мой Джон, ще опровергаеш, че сме двойка, това ще бъде същата лъжа като факта, че преди половин час ме нарече гений.“