Участие в чуждестранни международни изложения аспекти на облагането с ДДС

Участието в международни изложения, наред с пътните разходи, включва извършването на различни разходи както в България, така и в чужбина, включително такива специфични видове като разходи за акредитация и закупуване на покани за изложби и приеми, наемане на изложбени щандове и площи, за провеждане на пресконференции и др.

Фактът, че тези разходи се извършват в чужбина, определя редица особености на облагането с ДДС за българския изложител. Тези функции се обсъждат в предложената статия.

Участието на български фирми в международни изложения предполага заплащане на чуждестранни организатори на изложението и други чуждестранни организации за набор от услуги, които поотделно имат различна правна квалификация и цена. От гледна точка на данъчното законодателство на България в този случай е необходимо да се установи дали българската фирма има задължението на данъчен агент да удържа и превежда в бюджета ДДС за конкретни видове услуги, предоставени за нея от чуждестранни организации, а именно да се определи мястото на изпълнение на конкретна услуга.

Както знаете, ако чуждестранна организация не е регистрирана като данъкоплатец в България, то при продажба на услугите на тази организация в България, ДДС трябва да бъде платен от българската организация - купувач на услугите. В този случай следва да се ръководи от разпоредбите на чл. 148 от Данъчния кодекс на Руската федерация, в алинея 4 на параграф 1 от който е установен списък на произведения (услуги), чието място на продажба се признава за територията на България, при условие че техният купувач въз основа на държавна регистрация извършва дейност на територията на България.

P. 4 от същата статияустановява списък с документи, потвърждаващи мястото на извършване на работа (предоставяне на услуги). Той включвадоговор, сключен с чуждестранни или български лица, идокументи, потвърждаващи факта на работа (предоставяне на услуги).Сложността обаче се състои във факта, че, първо, редица предоставяни услуги (например регистрация, наемане на изложбен щанд или провеждане на пресконференции) нямат недвусмислена квалификация и могат да бъдат отнесени както към видове услуги, чието място на продажба е призната за територията на Руската федерация, и към услуги, чието място на продажба се признава за територията на България. Второ, споразумение с чуждестранен контрагент може да не съдържа подробности за предоставяните услуги и / или тяхната отделна цена. По-долу ще говорим за най-подходящите ситуации, в които компаниите, участващи в международни изложения, трябва надеждно да определят мястото на продажба на услугите, предоставяни от чуждестранна компания.

Регистриране на българска фирма като изложител

Регистрацията на българска фирма като участник в изложението може да включва издаването на входни билети, покани или други документи, потвърждаващи факта на участие. В тази връзка изглежда целесъобразно разходите за тяхното закупуване да бъдат включени в цената на услугата по регистрация. 4 т. 1 чл. 148 от Данъчния кодекс България като услуга, мястото на продажба на която е местоположението на купувача на услугите, в този случай територията на Руската федерация.

Наемане на изложбени площи, щандове и др. Наемане на площи в изложбен павилион, оборудвани с техническите възможности, необходими за участие в изложението(електричество, осветителни тела, контакти и др.) по гражданскоправния си характер е предоставянето на част от недвижим имот под наем.

Съгласно изискванията на параграф 1 от параграф 1.1. Член 148 от Данъчния кодекс на Руската федерация, територията на Руската федерация не се признава за място на продажба на услуги, ако тези услуги са пряко свързани с недвижими имоти, разположени извън територията на Руската федерация. Такива услуги се класифицират според данъчното законодателство, по-специално услугите за отдаване под наем. По този начин територията на Руската федерация не се признава за място за продажба на услугите на компанията, организираща изложбата, за предоставяне на своите участници под наем (пренаемане) на пространство в павилиона (част от помещенията, която е част от недвижими имоти, разположени извън територията на Руската федерация). В този случай организацията няма задължението на данъчен агент да удържа ДДС от приходите на чуждестранна фирма и да превежда ДДС в българския бюджет.

Рекламни услуги

В същото време мястото на продажба на услуги за организиране на участие в изложението, както не е посочено в параграф 4, параграф 1, член 148 от Данъчния кодекс на България, трябва да се признае за място на дейност на организатора на услугата, което България не е и следователно ДДС върху тези услуги от участника в изложението при плащането им не се изчислява.