Учебно-методически материал по български език на тема Master - class - quot; Методи и техники

К. Д. Ушински пише: „Граматическата коректност на устната и писмената реч е не само знание, но и навик, или по-скоро много сложна и обширна система от дребни умения за правилно изразяване на мислите си в устна и писмена реч. За грамотността не е достатъчно човек да знае граматическите правила (и има много от тях): но е необходимо той да свикне незабавно да ги изпълнява. Така че основната задача на учителя е да научи детето да вижда правописа в думата.

Размер на прикачения файл
master-_klass_methody_i_priyomy_razvitiya_orfograficheskoy_zorkosti.zip2,6 MB

МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ПРАВОПИСНОТО ЗРЕНИЕ В УРОЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Художникът се научава да смесва бои и да нанася щрихи върху платното. Музикантът учи етюди. Журналистите и писателите владеят техниките на писане. Учителят също смесва цветове, учи етюди, владее техники - само това са педагогически цветове, етюди и техники.

Учебният предмет „Български” е многостранен. Но от всички направления най-трудно е за тези, които преподават и тези, които изучават „Правопис“.

Правописът в училище е един от най-важните раздели в курса по български език;

сред езиковите умения на учениците правописните умения играят важна роля. Правописът се изучава в 1-4 клас. Правописният материал не се отделя в училище като отделен, самостоятелен раздел, а се дава заедно с материал по граматика, фонетика, словообразуване и се основава на него. Правописът в училище свързва в практически действия знанията на учениците по всички раздели на курса по български език: фонетика, словосъстав и словообразуване,графика, морфология и синтаксис, лексика.

В продължение на десетилетия учени, методисти, учители търсят отговор на въпроса: как да подобрим грамотността на нашите ученици.

К. Д. Ушински пише: „Граматическата коректност на устната и писмената реч е не само знание, но и навик, или по-скоро много сложна и обширна система от дребни умения за правилно изразяване на мислите си в устна и писмена реч. За грамотността не е достатъчно човек да знае граматическите правила (и има много от тях): но е необходимо той да свикне незабавно да ги изпълнява. Така че основната задача на учителя е да научи детето да вижда правописа в думата.

За да може ученикът да види правописа в една дума, той трябва преди всичко да определи нейното място, което означава да може да анализира думата по състав. В резултат на повторението на морфемния състав на думата се подобрява способността за разпознаване и подбор на думи с един и същи корен, обогатява се речниковият запас, формира се способността да се използват думи с представки и наставки.

Според мен следните упражнения са полезни:

1 Анализ на думата по състав.

За този вид работа използвам следните карти.

Бреза, бреза, гора, гора, хълм.

Коренът е същият като в думата приказка,

Наставката е същата като в думата кабина,

Префиксът е същият като в думата разход.

Във втори клас децата започват да се запознават с ортограмите на корена, а именно с правописа на неударени гласни и сдвоени съгласни, непроизносими съгласни. Въз основа на трудовия опит е ясно, че тези теми създават определени трудности за учениците, а самите теми са доста трудни за децата да овладеят не само началните класове, но и средното ниво. Следователно работата по тях трябва да се извършва постоянно.

В моята практика използвам следните видове упражнения:

Всеки ученик има картас думи. На дъската е закрепена лайка с 30 листенца, на гърба на която са написани думите. Изваждаме едно по едно листенце и четем думата: например Лед. Всеки внимателно прочете думите на своите карти и ако срещне дума, свързана с думата лед, я затвори с чип. Играта се счита за приключила, ако някой затвори всички думи. Той вдига ръка и можете да го проверите. Проверете така, печелившият ученик чете първата дума, останалите търсят сродна дума, трябва да се затвори с чип и да ги извикат. След това можете да размените карти и да продължите да играете.

Думи върху венчелистчетата:

Планина, пиша, ръка, вятър, дъб, бяло, лед, градина, смърч, вълк, риба, летене, преподаване, лепило, говорене, превръзка, страхливец, град, бягане, коса, гъба, трион, студ, лък, смел, разстояние, товар, хляб, плач, работа.

2. Работа с перфокарти

Един от успешните трикове, който ми помага да намеря допълнителни минути в урока, а също така помага да консолидирам необходимите умения за правопис, е използването на перфокарти.

При работа с перфокарта ученикът не пише дума, а само една буква. Това дава възможност на учителя бързо да провери написаното.

По темата „Сдвоени звучни и глухи съгласни“ направих диктовки, които използвам през цялото време. Мисля, че този материал ще представлява интерес за моите колеги.

Знаете ли кой е най-разпространеният вид упражнения по български език? Разбира се - „Вмъкнете липсващата буква“. Според мен това е безполезен начин на работа по отношение на развитието на правописната бдителност и формирането на умения за грамотно писане. Основната работа тук вече е свършена, „бдителността“ вече е проявена от някой, тоест мястото, където може да се направи грешка, е намерено и „подсказано“. С такава работа овладяването на правописната бдителност е възможно само на ниво неволно (и честоспециални) запаметяване на думи с ортограми. Но писателят трябва сам да открие местата на ортограмите. Способността да направите това е правописна бдителност.

Мисля, че друго упражнение е по-ефективно - това са какографските упражнения.

Тази техника ви позволява да промените до известна степен начина на общуване между учителя и децата - комуникацията става по-жива.

Например в урок по български език във 2 клас (етап на повтаряне на предварително изученото) давам задача: запишете изречение от дъската в тетрадка

Гриша имаше джинджифилова котка

Изведнъж се чува възклицание: „И ето това не е наред!“

- Не може да бъде! Чудя се.

И тогава децата доказват, че:

- в края на изречението се поставя точка;

- комбинации от ZhI и SHI се пишат с буквата I;

- имената на хората и прякорите на животните са с главни букви;

- имената на животните се пишат с малка буква, тъй като това не са собствени имена.

Смятам, че използването на тази техника е не само необходимо при затвърдяване и повтаряне на преминатото, но и необходимо и полезно.

Считам визуалната диктовка, последвана от запаметяване, за много ефективно средство за подобряване на правописната грамотност на учениците. На дъската са написани няколко изречения или текст. Този текст се чете изразително, след което се маркират най-интересните от гледна точка на правописа думи, обяснява се правописът им, като всички изречения могат да бъдат изписани.

Тъй като работя в селско училище, където идват деца с много слаб речник, много от тях имат слабо развито логическо мислене, не могат да изразят мислите си в последователни изречения. Затова значително място в работата ми се отделя на формирането на речеви умения, които осигуряват възприемането и възпроизвеждането на текста., създаване на грамотни изявления. В почти всеки урок работя с текста в устна или писмена форма, като често използвам материал за регионалния компонент.

Обръщам голямо внимание на подготовката на писмени презентации, подбрах и систематизирах материала за подготовка за тях. По време на всяка творческа писмена работа ученикът се сблъсква с маса от думи, чийто правопис не може да бъде проверен, т.е. с речникови думи. Следователно да се научите да работите с речник означава да се научите да контролирате, развивате речта и натрупвате активен речник.

За целта използвам следните видове работа: картинни, разпределителни, визуално-слухови диктовки.

Запознаването с нова речникова дума се извършва в определен ред:

  1. Тълкуване на думи.
  2. Подбор на еднокоренни думи.
  3. Подбор на синоними и антоними.
  4. Подбор и обяснение на фразеологични единици.
  5. Подбор и обяснение на поговорки с изучаваната дума.

Прилагайки всички тези методи и техники, постигнах следните резултати: Нивото на обучение в 3 и 4 клас - 100%, качеството на знанията в 3 клас - 71%, в 4 клас - 90%.

Моите ученици не само пишат грамотно, важното е, че са събудили интерес към езика, желание да мислят, анализират и правят свои изводи.

В. Ф. Шаталов твърди, че за да бъде училищната работа ефективна, трябва да работи „ефектът на туршията“. Основното нещо е да създадете саламура, тогава без значение каква е краставицата, добра или лоша, веднъж в саламура, тя ще бъде осолена. Как да създадете такава саламура? Отговорът е прост: да се създаде за всяко дете ситуация на успех в класната стая.