Учени откриха гените, отговорни за външния вид на човек
Биолозите са успели да идентифицират 5 гена, чиито различни варианти участват в определянето на чертите на човешкото лице.
Въз основа на получените томографски изображения учените определиха пространственото съотношение между "котвите" на лицето. Бяха анализирани общо девет такива параметъра. Сред тях са дължината на носа, разстоянието между зениците и разстоянието между крилете на носа.
Наследствеността на всички доброволци е изследвана с помощта на ДНК микрочипове. С тяхна помощ е възможно да се определи не пълната геномна последователност, а само някои известни варианти (SNP, полиморфизми), които се различават при различните индивиди в ДНК последователността. След това учените сравняват данните за наследствеността с параметрите на чертите на лицето, опитвайки се да намерят корелации между тях.
Така те успяха да открият 5 гена, които влияят на външния вид на човек - PAX3, PRDM16, TP63, C5orf50 и COL17A1. Един от тези гени, PAX3, преди това е показал ефект върху формата на лицето при деца. Другите два преди това бяха определени като гени, чиито мутации са свързани с аномалии в развитието, като цепнатина на устната.
Друг резултат от работата, може би по-важен, е общ поглед върху връзката между външния вид на човека и неговото ДНК. Авторите успяха да потвърдят статистически мнението, че външният вид на човек се определя от съвместната дейност на стотици или дори хиляди отделни гени. Влиянието на всеки от тези гени, макар и статистически значимо, е доста малко.
В момента е невъзможно да се реши обратната задача - невъзможно е да се възпроизведе лицето на човек въз основа на гените, открити от ДНК последователността. Изследователите обаче твърдят, че в бъдеще това ще стане доста просто. Това е задача, пред която криминолозите често се изправят.
Сегаима необходимите технологии за решаването му - извличане на микроскопично количество ДНК (например от въздухозаборници в помещението, където е бил човекът), както и компютърно моделиране на лицето. Единственото нещо, което сега е необходимо за решаване на обратния проблем, е да се разшири обхватът на подобни изследвания.