Училищекоридор, Ос на света
- Хвани маниака. Трима хулигани тичаха по дългия училищен коридор, преследвайки Саша. За съжаление, Саша не беше в добра физическа форма, хулиганите настигнаха момчето - Какво ви трябва, оставете ме! - Какво ще правим с изрода? - един от негодниците сграбчи Саша за яката и го вдигна над пода - Натъпчете го в мазето! - подхвана вторият негодник. Саша беше хванат за ръцете и краката и завлечен към вратата на мазето. Младият мъж се опита да се съпротивлява, но беше по-умен, не по-силен от побойниците. Вратата на мазето се отвори и Саша видя стълбище, което водеше надолу. - Едно, две! Саша полетя надолу през главата, падна на студения под на мазето, удряйки силно главата си. Момчето изгубило съзнание.
Саша отвори очи, главата му блъскаше. Всичко, което видя, беше тъмнина. Момчето се изправи и пипнешком си проправи път право напред. След няколко крачки Саша се спъна в нещо. Стъпка – светна на момчето. Вратата на мазето се отвори. Саша беше в коридора на училището. Оказа се, че Саша е бил в безсъзнание през целия ден, сега само лунна светлина осветява училищния коридор. Сърцето ми беше неспокойно. Саша отиде в стаята на пазача, но там нямаше никого. Оказа се, че и входната врата е заключена.
Саша се облегна на входната врата и коленичи. Не оставаше нищо друго, освен да чакат пазача или в краен случай сутринта. Младежът заспал.
Саша отвори очи, коридорът все още беше потънал в мрак. Охраната не беше там. Младежът се вслуша в тишината. Стори му се, че някой си тананика проста мелодия. Звуците идваха от фитнеса. Саша стана и се насочи към звуците.
Приближавайки се до фитнеса, Саша предпазливо погледна вътре. Видя малко момиченце, беше облечено в бяла рокля. момичето не забелязаче навън е нощ, че в училище няма никой, тя просто си тананика песен и се върти в бавен и самотен танц.
- Apchi ... - Саша дори нямаше време да разбере колко отдавна искаше да кихне. Момчето се скри зад вратата, но след секунда, надявайки се, че никой не го е забелязал, погледна назад. Фитнесът беше празен. - Здравей, кой си ти? зад него прозвуча глас на момиче. Душата отиде в петите, Саша се обърна. Зад него стоеше същото момиче и се усмихваше приветливо. - Саша ... Аз съм Саша, - гласът трепереше и не се подчиняваше. - И аз съм Албина, - момичето протегна ръка към Саша. - Какво правиш тук? Отдавна не съм виждал никого през нощта. Тук обикновено съм сам. Преди един пазач остана с мен, мислех, че ще играе с мен, но той се изплаши и не го видях повече. - Разбира се - каза неуверено момчето. — Какво правиш тук, сам, през нощта? - Винаги идвам тук след училище. - Тук е тихо и спокойно. Особено след като отдавна не ми дават домашни, така че имам достатъчно време да танцувам сам. - Защо не се прибереш вкъщи? - А ти? Албина отговори на въпрос с въпрос.
Саша отново се облегна на вратата и седна на пода. Той разказа защо е останал в училище, разказа как е бил тормозен от съученици. Албина не го прекъсна. Тя с нетърпение слушаше всяка дума на новия си приятел. Понякога Саша имаше чувството, че Албина не е говорила с никого от дълго време.
Утринното слънце нахлуваше през прозорците. Един от лъчите падна върху лицето на Саша и го събуди. Младият мъж се изправи от пода и се огледа. Той беше сам във фитнеса. Саша отиде до входната врата. Тя от своя страна изскърца и бавно се отвори. Някой влезе в училището.
„Добро утро“, поздрави Саша. Вместо учтив поздрав Саша чу звук, подобен нападащ човек. Саша изтича до непознатия. - Добре ли си? - Кой си ти? А къде е момичето, - отговори мъжът с паника в очите. - Какво момиче? - Няма значение - мъжът се изправи. — Какво правиш тук? - Хулиганите ме заключиха тук за през нощта. - Разбирам. Само не казвай на никого, че си бил тук, иначе ще ме уволнят. -Охранител ли си? -Да. -Защо те нямаше през нощта? -Аз... аз... Бях много зает, човекът излъга. - Това е всичко, приключи анкетата, има още час до отварянето, приберете се вкъщи, яжте. Пазачът отиде в училището, а Саша се скиташе вкъщи.
Преди да стигне до портата, той видя Албина, тя седеше на люлка. - Здравей, - усмихна се Саша. - Е, здравей - отговори момичето неразбиращо, - А ти кой си? - Не ме помниш ли? Аз съм, Саша. - Извинявай, Саша, но ти ме обърка с някого - момичето стана от люлката и се отправи към училището.
Измина повече от месец от същата нощ, когато Саша срещна Албина. Той никога повече не видя мистериозната си приятелка. Както се оказа, момичето, което седеше на люлката, беше просто много подобно на Албина, но не повече.
Саша тръгна по улицата и отново си спомни Албина. Той наистина искаше да я види отново, но Албина не беше никъде, дори в училище Саша не можа да я намери.
Саша не се огледа. Скърцането на гуми се чуваше в радиус от сто метра. Лекарите не успели да спасят момчето.
- Ако днес пак напуснеш поста си, ще те уволня! - Всичко ясно ли е? - Да, Марина Геннадиевна - Необходимо е, охранител, който никога не е ходил на училище през нощта. Директорът на училището напусна стаята за охрана.
Нощта беше тиха и спокойна. Не е толкова страшно, помисли си пазачът. В коридора стана светло. Пазачът погледна навън и замръзна. В ярко сияние в коридора млада двойка бавно кръжеше във валса.