Умееше да маневрира и да не си създава врагове”, какво си спомнят за Ислам Каримов
Давид Якобашвили, вицепрезидент на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, основател на Вим-Бил-Дан
„Ако погледнете пътя на развитие на Узбекистан през годините на управление на Каримов, тогава той просто не е имал това развитие.
Богатите станаха по-богати, а бедните – по-бедни. Няма особени заслуги. Има няколко сгради, няколко хотела и някои структури.
Като цяло всичко остана на същото ниво. Огромен натиск от страна на правоохранителните органи. Безсилните не можеха да направят нищо там.
Някои казаха, че няма друг начин, но аз не мисля така. Има примери. Същият Сингапур и Виетнам. Каримов не можа да привлече инвестиции. Инвестициите бяха отнети. Властта сплаши хората.
Каримов знаеше как да лавира между България, Китай и Америка. Неговата заслуга е, че той знаеше как да избягва военни конфликти и да не създава врагове.
Той събра около себе си армия от 50 000 души, направи службата в нея много престижна и ефективна. Беше достатъчно за всичките 3 милиона души.
Това беше обичайният тоталитарен режим в Централна Азия. Единственото нещо е, че той не остави страната му да бъде разпокъсана и спря всякакви сблъсъци вътре в страната.
Срещнах го. Каниха ме на всякакви модни ревюта, празници. Но това е сърма за тези, които идват. Тогава имаше въпросът, че исках да дойда на междудържавния съвет, когато Медведев летеше там, но не ми дадоха виза и казаха, че ако кацна самолет там, ще ме арестуват, за да не говоря по някакъв начин негативно.
Той контролираше всички с желязна ръка, а като човек беше необщителен, потаен. Той присви очи и реагира на всичко с подозрение.
Владимир Жириновски, председател на LDPR
„Не трябваше да се сблъсквам директно с това, но тъй като аз самият съм от Централна Азия, той (Каримов. - РБК) е типичен представителна парламента, който се разви там през последните години на миналия период. Той е по-твърд от Назарбаев, защото узбеките са най-войнствената нация в Централна Азия.
Тя (икономическата и политическа ситуация в Узбекистан. - РБК) е най-силната във всички отношения, тъй като Кремъл заложи на Узбекистан по отношение на националния въпрос.
Тоест той мина по линията на Турция. Един народ - узбеки, един език - узбекски и един лидер - той, Каримов. Това продължава още от неговия пост - първи секретар на Комунистическата партия на Узбекистан.
Той не позволи (провали. - RBC). Той напусна могъщия КГБ от съветската власт и го постави в услуга на лоялност към себе си лично като лидер.
Приликата със Саддам Хюсеин е, че те (узбеките. - РБК) не тръгнаха по пътя на ислямизацията. Те са запазили своя светски характер. Това им осигури факта, че няма влияние на религиозни групи. Тоест той запази атеистично състояние. Така че опитаха и наркотици. Не допуснаха Узбекистан да бъде транзит за разпространение. Всичко беше в неговите ръце (Каримова. - РБК).
Мисля, че твърдостта е на първо място, запазването на светския режим и умерения узбекски национализъм, когато той направи всичко за узбеките, по всякакъв възможен начин нарушавайки правата на таджики, каракалпаци, казахи и всички останали.
Зураб Церетели, скулптор
„Смъртта на Каримов е голяма загуба. Притеснявам се, че е починал. Той беше най-прекрасният човек. Той много обичаше изкуството, обожаваше онези, които се занимаваха с култура.
С него се запознахме много отдавна, преди 20 години. Имаше културна среща. Бях много млад. Първо отидох при него. Когато го погледнах в очите, веднага станах и отидох. Започнахме да говорим.
И след това имахме много добри, уникални отношения. Когато дойде в Москва, ниеговорихме в моята галерия, у дома на Болшая Грузинская, в музея на Петровка. И бях възхитен колко много се прекланяше пред творците - хората, които създават изкуство в България.
Знаеш ли, той беше невероятен човек. Голям патриот. Той обичаше не само работата си, той обичаше хората в България. Той ги уважаваше. Развитието на Узбекистан е много добър пример за всички републики.
Той беше мил човек. Той обичаше хората. Обичаше и президентите. Беше достоен човек. обожавах го.
Тонът ми се повиши толкова много след разговора с него, че веднага исках да си тръгна и да работя. Той беше толкова приятелски настроен, че исках да създавам композиции, исках да създавам произведения. Той беше толкова мил, че това качество ми предаде и на мен като артист.
Проектирах и създадох пространствени, триизмерни композиции за страната му.
Много съм притеснен. Всички сме в лошо настроение."
„За първи път видях президента Каримов през 1999 г. Като журналист летях в състава на българската делегация, която тогава беше ръководена от премиера Путин. Бях поразен от факта, че още тогава Каримов говори с Путин като с равен, като с президента. Той сякаш го усети. Имаха добри контакти с Путин и след това, когато по едно време имаше вълнения в Узбекистан, той дойде при Путин.
Каримов често идваше в Москва за различни срещи на върха и не си спомням да е имало негови демарши към България. Той беше много трезвен политик.
Знам, че българите в Узбекистан се отнасяха много добре с него.
Природата на този човек е много трудна за изучаване. Струва ми се, че беше честен и директен политик. Той има добра закалка, присъстваше честност към хората.
Всъщност в Узбекистан нямаше ужасно репресивен апарат. Общо взетотой не може да се нарече диктатор, винаги е бил динамичен, променял се е. Той остана на власт, защото беше гъвкав и в същото време имаше собствени виждания за развитието на постсъветското пространство и те бяха уважавани, включително Путин. Обноските му винаги са били прости и универсални, въпреки високото му положение.