Умри, но остани жив
Наградете фанфика „Умри, но остани жив“.
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Невъзможно
Събудих се със звън на будилника. Обърнах глава към половината, на която спи Стив и изкрещях сърцераздирателно. Пред мен лежеше моето русо със синини и натъртвания. Стив отвори очи и се втренчи в мен. Прегърнах го и го придърпах към себе си. Той изпусна тежка въздишка.
- Господи, Стив! Къде беше?
- Лори, боли ме. Първо ме пусни - пуснах го и го погледнах уплашено, а Стив продължи. Джей ми каза за брояча ти. Глория, не мога да позволя нищо да ти се случи. Ти си моята бъдеща съпруга. Защо не ми каза? Мислех, че нямаме тайни.
- Стив, исках да си отмъстя. Отне ми Бекс - не можах да сдържа сълзите си. Стив ме прегърна през болката и аз се зарових в рамото му.
- Глория, всички я загубихме. Не мога да накарам Дезмънд да убие и теб. Всичко става твърде опасно. Вчера сериозно ядосахме неговите момчета и най-вероятно те вече са докладвали това на Дезмънд. Ще трябва да тръгваме.
„Ти никога не ми каза къде си“, казах аз.
Всичко навреме, Глория.
- Какво, по дяволите, Стив! Не ми казваш как излезе от затвора, нямаше те един ден вкъщи, а аз бях изтощен тук, докато те чаках! Пак изпаднах в истерия.
- Добре, ще ти кажа всичко. Просто не тук. Време е да тръгваш на училище, напомни той.
- Къде искаш да отидеш?
- Някъде далеч. Големите лица на Дезмънд знаят къде живеем и това е много опасно за всички ни. Глория, всичко това е негово дело. Всичко, което преживяхме вчера с момчетата.
- Стив, трябва да отидеш в болницата. Как са другите?
Останалите не са по-добри от моите.
- Можеше да умреш вчера, Стив! разбираш ли? умри! Веднага викам линейка и отиваш в болницата!
- Без но! - казах и излязох от стаята.
Принцът спеше в хола и беше необходимо да го нахраним. Изсипах храна в купата му и налях вода. Принцът измърка и започна да се отърква в краката ми.
- Не сега, приятелю.
Най-накрая в другия край на тръбата отговориха.
Сестра:Здравейте, слушам.
Аз:Бих искал да извикам кола. Имаме трима души и те са много жестоко бити.
— Глория — прошепна някой. Беше Кайла. - Как си?
- По-добре не питай. лошо. Как си? Силно уплашен?
- Знаете ли, след това, което ни се случи, не ме е страх от нищо. Страх ме е за момчетата. Алекс е едва жив. Мисля, че има вътрешен кръвоизлив. Глория, рискуваха живота си за нас.
- Кайла, слушай. Трябва да тръгваме, каза Стив.
- Знам. Алекс ми каза.
- Готов ли си? Не мога да те оставя тук сама. Може да дойдат за вас.
- Готов съм на всичко, Лори. Кога ще е линейката?
Казаха след петнадесет минути. Поне не беше нещо сериозно.
- Ако момчетата са добре, тогава утре ще отидем на училище. Ще тръгнем веднага след изписването на момчетата.
- Не мога да живея в постоянен страх, Лори.
Дезмънд прави точно това. Той иска да се страхуваме. Но като всеки човек и той има своите слабости. Дезмънд не е никой без своите глави.
- Какво искаш да кажеш с това?
- Това, което казвам е, че трябва да се отървем от хората на Дезмънд. Само тогава имаме шансдоближете се до него.
- Как ще го направиш? Той може да има милиони хора навсякъде. Където и да отидем, те винаги ще бъдат някъде наблизо.
- Мисля, че момчетата не могат да ни защитят сега и затова реших, че Нютон ще ни помогне. Сигурен съм, че може да се справи. Трябва да му се върна заради момчетата и Бекс.
Точно след петнадесет минути пристигна линейката. Отворих вратата и пуснах парамедиците да минат. Принцът се скри в хола, а аз заведох лекарите в нашата стая, останалите отидоха с Кайла.
- Е, какво имаме тук? – попита лекарят.
Той усети Стив и аз едва сдържах сълзите си, за да не заплача, когато Стив трепна от болка.
- Е, можем да вземем. Всички в болницата ще ти кажат. И вие свършихте страхотна работа. Не много повече и вашият млад мъж е развил вътрешен кръвоизлив и има късмет, че тялото е все още младо. Справя се добре. Вземете документи.
С треперещи ръце започнах да събирам всички необходими документи.
Докторът излезе в коридора, последван от Стив, придружен от мен. Русото ми накуцваше и правеше гримаси от болка при всяко внезапно движение.
Момчета излязоха от стаите си, не по-добри от Стив. Алекс беше най-лошият. Сега разбирам защо Кайла каза, че той е едва жив.
Излязохме от апартамента и отидохме при линейката. Вътрешностите ми се свиха при мисълта, че ще остана сам с Кайла, но издържах. Дръж се, в името на нашите момчета.
След двадесет минути пристигнахме в болницата. Парамедиците помогнали на децата да излязат от колата и ги поставили на носилка. Последвахме ги и започнахме търпеливо да чакаме момчетата да преминат през всички необходими процедури.
- Момичета, можете да се прибирате. Ако ще има нещосериозно, ще бъдете информирани.
- Не не. Ще чакаме тук, казахме в един глас.
Седяхме в чакалнята три часа, докато накрая лекарят дойде и ни каза какво им е на момчетата. Стив има три счупени ребра, травма на главата, а десният му крак е счупен на две места. Джей има счупена ръка, четири ребра, изкълчено рамо и мозъчно сътресение. Алекс беше много по-зле от останалите. Ръката му е счупена на три места, капачката на коляното му е избита, шест ребра са счупени, челюстта му е избита, левият му крак е счупен.
Момчетата ще бъдат оставени в болницата до пълното им възстановяване, което е поне три седмици, но ние имаме право да ги посещаваме, но само в строго определени часове, защото момчетата трябва да си починат.
Влязохме и се сбогувахме с момчетата и казахме, че ще дойдем днес в пет часа.
Излязохме от болницата в пълно мълчание и извикахме такси. През цялото време, докато чакахме такси, седяхме мълчаливо. Не можех да повярвам, че нашите момчета са в болница и не можех да направя нищо, освен да ги посетя. Не издържам, когато не мога да променя ситуацията.
- Познаваш Глория, възхищавам ти се. Държиш се каквото и да става. Помниш ли, когато бяхме отвлечени? Ти ни измъкна. Сега не изпаднахте в паника и веднага направихте каквото трябваше. Знаеш ли, ти ме научи как да се боря и да не оставам силен. Преди, преди да те познавам, се страхувах от всичко, като малко момиче, но сега мога да отстоявам себе си.
Кайла, и аз се радвам, че те срещнах. Всъщност в душата си имам просто ураган, но животът ме научи, че трябва да си силен, трябва да се бориш. Животът е много сложно нещо. Сега трябва да изправим нашите момчета на крака.
- И какво ще правим?
„Първо, трябва да купим хранителни стоки и храна за принца. Утре ще трябваотидете на училище, защото не можете да пропуснете. Както и да е, преди пет часа няма да стигнем до момчетата.
— Съгласна съм с теб — каза Кайла.
Най-накрая спря едно такси и отидохме до магазина.
Когато стигнахме до магазина, не пуснахме таксито и помолихме да изчакаме.
Взехме храна за момчетата, дома и храна за принца. Все още имаме достатъчно пари, но трябва да ги харчим разумно. В резултат на това имаше много пакети. Ръцете ни паднаха и се радвахме, че не пуснахме таксито. Хвърлихме чантите в колата и се прибрахме.
Вкъщи сложихме храна в хладилника и нахранихме принца. Кайла реши, че ще сготви вечеря, а аз междувременно отидох до душа.
Капките вода отмиха всичко лошо от мен и се почувствах малко по-добре. Не мога да спя без Стив. Ще направя всичко възможно всичко да мине добре.
Излязох от душа, когато вечерята беше готова. От кухнята се носеше приятен аромат на супа и стомахът ми ръмжи. Миризмата сякаш ме привлече и бързо отидох в кухнята. Кайла готви вкусна храна. Изядох всичко с кеф и набелязахме следващите стъпки.
Утре ще отидем на училище, разбира се, ще посетим децата си, трябва да се обадим на Нютон и да му разкажем за всичко, което се е случило. В същото време помолете за помощ.
Аз се погрижих за Нютон и Кайла се обади в училището.
Нютон не вдигна веднага телефона и когато чух гласа му, разбрах, че е ядосан от нещо.
Аз:Нютон, здравей. Това е Глория - казах тихо.
Нютон:- А, здравей Лори. Как си? - Разказах накратко случилото се и от време на време Нютон вмъкваше не големи забележки, но в общи линии ме слушаше внимателно. - Просто съм в шок, Глория. Тези момчета просто са самоубийци.
Аз:ТиМожеш ли да дойдеш?
Нютон:- Глория, мога да дойда само през уикенда. Знаеш ли, имам работа и Таша. Не искам нищо да й се случи.
Аз:Значи идваш през уикенда? – попитах разочаровано.
Нютон:Да. Дръж ме в течение.
Изключих и взех дневника:
„Скъпи дневниче, днес момчетата бяха в болницата с много фрактури. Почти припаднах, когато видях моята руса в това състояние. Винаги съм смятала, че Стив е силен мъж и нищо подобно няма да му се случи, но сега го виждам като перфектно дете. Точно сега трябва да се държим заедно и да не позволим на Дезмънд да ни пречупи. Нейтън ще пристига само през уикендите и трябва да доживеем, за да ги видим. Остават тридесет и един дни. Глория"
Оставих дневника си и станах от леглото. Трябва да се облечеш и да отидеш при момчетата.
- Кайла, готова ли си? Викам на приятеля си.
— Тогава тръгваме след пет минути. Трябва да извикаме такси и да вземем храна за момчетата.
Избрах тъмни дънки и синя копринена риза. На краката си реших да нося моя бял Converse.
Събрахме всичко необходимо и отидохме при момчетата в болницата. Нервно погледнах през прозореца и усетих в сърцето си, че нещо не е наред и това чувство не ме пусна, докато не стигнахме до болницата.
Излязох от таксито и за малко да забравя да платя на таксиметровия шофьор.
Влязохме в чакалнята и там ни посрещна лекарят.
- Момичета, състоянието на момчетата се влоши. Имат вътрешен кръвоизлив и вече са в операционната. Животът на вашите момчета виси на косъм. От такива наранявания това често се случва.
Не го слушах, а само се взирах в една точка. Всичко в душата ми се преобърна и изпитах непоносима болка. Сълзи бликнаха от меночи и изпаднах в истинска истерия.
Последното, което си спомням, беше лекарят, който ме погледна с уплашени очи.