Упадъкът на кръстоносците
Упадъкът на кръстоносците. Монголи и кръстоносци
По-нататъшните кампании на изток (5-та, 6-та, 7-ма и 8-ма кампания, от които последната през 1270 г.) са от малко значение и не водят до никакви териториални завладявания.
Упадъкът на военно-колонизаторското движение на западноевропейските феодали в Сирия и Палестина през XIII век. определя упоритата и непрестанна борба на народите от Западна Азия срещу чуждите нашественици, както и икономическите и политически промени, настъпили в самата Западна Европа.
Съпротивата, оказана на кръстоносците от по-голямата част от населението на завзетите от тях страни, нарастваше през цялото време. Временната консолидация на редица мюсюлмански страни в борбата срещу държавите на кръстоносците имаше за свой непосредствен резултат смъртта на тези държави и изгонването на всички кръстоносци от Сирия и Палестина.
Египетско-сирийският султанат, който има сравнително силно централно правителство, силна феодална милиция и големи икономически ресурси, успява да си осигури подкрепата на селджуките от Рум (Мала Азия) и някои други мюсюлмански държави в борбата срещу кръстоносците.
Кръстоносците на Сирия и Палестина, осъзнавайки, че не могат да издържат, ако Египет не бъде отслабен, се опитаха с подкрепата главно на Франция да организират няколко експедиции за завладяване на Египет, но всеки път претърпяха тежки поражения.
През втората половина на XIII век. кръстоносците обаче имат неочакван съюзник. Монголските илхани Хулагуиди, които се установяват в Иран и в страните от Закавказието, след като превземат Багдад и екзекутират абасидския халиф Мустасим (1258 г.), решават да завладеят Сирия.
Знаейки, че Египетският султанат поема ролята на главен защитник на исляма срещу кръстоносците, Хулагуидите решават да използват борбата за свои цели.Християни с мюсюлмани, влезли в съюз с държавите на кръстоносците в Сирия и Палестина.
В същото време Хулагуидите разглеждат кръстоносците не като независими и равноправни съюзници, а като свои васали. Хулагуидите също се стремят да използват западноевропейските държави и католическата църква за свои собствени цели. От 60-те години на XIII век.
Хулагуидите влизат в дипломатическа кореспонденция с папите на Рим (последователно с Климент IV, с Григорий X и с Николай III), разменят дипломатически посолства с тях и в същото време преговарят с Генуа, кралете на Англия и Франция.
Целта на илханите във всички тези дипломатически преговори беше една и съща: да се постигнат съвместни военни действия на западните държави и монголите от Иран (Хулагуид улус) срещу египетския султанат.
Хулагуидите в отношенията си със Запада, особено с Генуа, се опитват да постигнат разширяване на търговските отношения. Генуа се смяташе за съюзник на Хулагуидите и се радваше на привилегии в търговията в Иран, докато нейният съперник Венеция беше в по-голямата си част в приятелски отношения с Египет.
През втората половина на XIII век. (1260-1303), монголите Хулагуид предприемат поредица от кампании в Сирия и Палестина и се опитват да се установят там. Въоръжените сили на кръстоносците в тази борба се превърнаха в придатък на монголските войски, а войната в Сирия и Палестина придоби още по-жесток характер.
По време на превземането на градове (например Дамаск) монголите Хулагуид безмилостно унищожават мюсюлманите, но пощадяват християните и евреите, считайки ги за свои поддръжници. Когато тези градове преминаха в ръцете на египетските войски, те на свой ред избиха или прогониха в плен християни и евреи. Но във войната на монголите Хулагуид с египетския султанат предимството беше на страната на последния.
Ето защопоражението на монголите доведе до окончателната смърт на държавата на кръстоносците. През 1268 г. египетските войски превземат Антиохия, през 1289 г.; същата съдба сполетява сирийския Триполи, а след известно време Бейрут, Тир, Сидон и Акър (1291 г.). Нямаше помощ от Запада за кръстоносците.
След четвъртия поход на Запад почти нямаше желаещи да участват в далечни и опасни предприятия. През периода от 11 до 13 век в Европа има несъмнен растеж на производителните сили, селскостопанската технология се подобрява, градовете растат.
В тази връзка до голяма степен изчезнаха причините, които подтикнаха различни слоеве на западноевропейското общество да участват в кръстоносното движение. Селяните, които намериха само смърт на Изток, след първия опит с кампанията на бедните, вече не се опитваха да бягат толкова масово от феодалите на Изток.
Търговците вече не се стремят да организират нови завоевания. Тя е доволна от резултатите от първите четири кампании, които подкопават посредническата роля на Византия в търговията между Запада и Изтока и осигуряват свободата на търговските пътища по Средиземно море за търговците от западноевропейските градове. Освен това в страните от Западна Европа имаше разширяване на вътрешния пазар.
Предишният плам охладнява и в основната сила на кръстоносните отряди - феодалното рицарство. То получи възможността да намери приложение в наетите кралски войски, чието значение нарастваше все повече във връзка с постепенното укрепване на кралската власт.
В същото време рицарството "откри" нови области на колонизация в балтийските държави и загуби интерес към далечни кампании в Сирия и Палестина, католическата църква и папата от своя страна се обърнаха към организирането на грабителски кампании в балтийските държави, виждайки ги като само началотоизпълнението на общия план за завладяването на всички балтийски и славянски народи и подчиняването на Русия на Рим.
Борбата на българските и балтийските народи срещу нашествениците не позволи тези планове да се осъществят.
21 години след Осмия кръстоносен поход пада последното владение на западните християни в Сирия, град Акре. Затова годината 1291 се счита за края на кръстоносните походи в Мала Азия.
Само остров Кипър, завладян от Ричард Лъвското сърце по време на третия кръстоносен поход, остава зад гърба на рицарите кръстоносци на Изток.
Така завършва военно-колонизаторското движение на западноевропейските феодали към Сирия и Палестина.
Разрухата и икономическият упадък на тези страни – такъв е бил крайният резултат от кръстоносните походи за народите от Източното Средиземноморие.