Уреждането в Сирия ще бъде трудно постижимо без Доха
Външният министър на Катар Мохамед бин Абдел Рахман бин Джасим ал Тани заяви, че Доха е готова да седне на масата за преговори с арабските страни. Дипломацията е единственият изход от ситуацията и възможността да се предотврати нова конфликтна ситуация в региона. Въпреки готовността на Катар за диалог обаче, излизането от политическата криза няма да е лесно.
Политическата криза в Персийския залив, протичаща на фона на скъсването на дипломатическите отношения с Катар от Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн, както и редица други държави, все още не е достигнала своя връх, както се вижда от задълбочаващата се изолация на кралството.
Терористи в съда
На фона на продължаващите обвинения, че Доха спонсорира терористични организации, действащи в Сирия, катарските военни, които са в Бахрейн под ръководството на Централното командване на ВМС на САЩ и участват в операцията срещу "Ислямска държава" (организация, забранена в България), получиха заповед да напуснат страната. Подобни ходове на монархиите от Персийския залив към най-богатата държава в региона разкриха изключително висока конкуренция за влияние в Близкия изток, включително за лидерство в разрешаването на сирийския конфликт, между страни, които традиционно се считат за тесен съюз.
Откъде дойде "катарската криза"?
Кризата не започна през 2017 г., а поне преди три години, когато същият Бахрейн, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия изтеглиха дипломатите си от Доха в знак на несъгласие с подкрепата на Катар за Мюсюлманските братя в Египет. Дебатът за това какво всъщност предизвика сегашната ситуация все още не е утихнал, особено след като няма фундаментални промени в политиката на Катар от три години.
катализатор на събитието,на което сме свидетели в момента беше посещението на Доналд Тръмп в Рияд, по време на което американският президент поиска арабските съюзници да засилят борбата срещу финансирането на радикални движения.
Но факт е, че през трите години, изминали от първата дипломатическа криза в Персийския залив, проблемът с подкрепата на ислямистите всъщност не засягаше местните политически елити и често беше пренебрегван просто защото донесе очевидни дивиденти в борбата срещу силите на Башар Асад в Сирия.
Тогава защо Саудитска Арабия реши да пожертва своя съюзник в кампанията на САЩ срещу тероризма, излагайки се на риск по пътя? Вероятно такава силна реакция от страна на страните от Персийския залив е предизвикана от съобщения в медиите за нарастващи контакти между Доха и Техеран, които отново бяха обявени за основната причина за нестабилността в Близкия изток по време на посещението на президента Тръмп в Рияд.
Последната капка за монархиите от Персийския залив най-вероятно беше фактът, че Катар и Иран проведоха серия от преговори и сключиха политическа сделка, която пряко засягаше Сирия.
„Хамас убива бавно“
Тази евакуация в Сирия беше с посредничеството на Доха и Техеран и беше първата част от голямо споразумение между двете страни. Втората част беше освобождаването на 26 катарци, включително членове на кралското семейство, които бяха заловени в Южен Ирак от групи, свързани с Иран.
Очевидно Техеран изигра ключова роля в освобождаването на катарците и прехвърлянето на парите, за които медиите твърдят, че са били платени както на ирански служители, така и на иракски бойци.
Иранският приятел е по-добър от новите двама
Като се има предвид общият курс на страните от Персийския залив към изолиране на Иран,която беше ентусиазирано подкрепена от президента на Съединените щати, действията на Катар явно противоречат на тази политика. По-важното обаче е, че сделката за евакуация на жителите на четири обсадени града в Сирия, инициирана извън съществуващите платформи за преговори в Астана и Женева и без посредничеството на основните страни-гаранти, очевидно подкопава съществуващия ред за уреждане на сирийската криза.
Инициативата на Катар също значително намалява значението на Саудитска Арабия като посредник между опозицията, предимно въоръжени групировки, и международната общност в преговорния процес. Докато САЩ и Саудитска Арабия се стремят да маргинализират ролята на Иран в сирийското уреждане, на хоризонта се появи нов посредник в лицето на Катар, който, разполагайки с широка мрежа от контакти сред въоръжената опозиция в Сирия, е готов да преговаря директно с Техеран.
Проявените от Катар политически амбиции се оказаха своеобразен „червен парцал“ за съюзниците от Персийския залив, в които неформалното лидерство, изглежда, отдавна е възложено на Саудитска Арабия.
Въпреки това неблагоприятното за Рияд връщане на Катар на политическото поле за уреждане на сирийската криза може да изиграе в полза както на България, така и на САЩ. Влиянието на тази страна сред въоръжените групи в провинция Идлиб, регион, чиято дестабилизация заплашва да провали целия процес на заселване, е наистина голямо. Сред групите, получаващи финансиране и подкрепа от Катар, са Jabhat al-Nusra, призната от всички (включително от Руската федерация) за терористична организация, както и Ahrar al-Sham и Свободната сирийска армия, чиито представители в едно или друго качество участват в процесите в Женева и Астана. Участието на Катар в преговорния процес обаче продължавабеше ограничена до поддържаща роля и неформално посредничество в преговорите.
Нов господар на Близкия изток
В същата провинция Jabhat al-Nusra има безспорно лидерство сред въоръжените групи, което се е вкоренило сред умерените опозиционни групи и споделя една и съща територия с тях. Разграничаването на умерените групировки и Ан-Нусра, задължение, поето от САЩ, се оказа невъзможно, за което България многократно критикува американските си партньори. Но именно по въпроса за разединяването на опозицията в провинция Идлиб участието на Катар може да изиграе решаваща роля.
Съдейки по това колко активно Доха започна да търси дипломатическо покровителство от страните-гаранти на процеса от Астана Иран, Турция и България, пред тях се отвори уникална възможност да въвлекат Катар в сирийското уреждане при условия, които биха могли да осигурят изпълнението на договореностите, постигнати в Астана.
Инициатива за „кристализиране“ на умерени сили в Идлиб от Катар също може да послужи като импулс за възстановяване на диалога между Доха и монархиите от Персийския залив, които настояват Катар да откаже да подкрепя сили, които в бъдеще биха могли да подкопаят стабилността на самите сунитски монархии. Може би това ще стане част от преговорите, които Катар ще води с арабските страни, които са се скарали с него.