Урин, Матю
Бивш банкер, осъден за организиране на хулиганско нападение срещу гражданин на Холандия
Бивш банкер, бизнесмен. До 2005 г. той оглавяваше Бризбанк, през 2009-2010 г. предполага се, че става действителен собственик на редица банки. През 2011 г. той беше признат за виновен в организирането на хулиганско нападение срещу гражданин на Холандия Йорит Фаасен.
Матвей Романович Урин е роден през 1976 г. [27]. Споменаван в медиите като уралски бизнесмен [8], [28]. В пресата се срещат твърдения, според които баща му Роман Урин е свързан с военното разузнаване – Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на България [15], но има публикувани и свидетелства на хора, които опровергават тази информация [18].
За миналото на Матвей Урин и семейството му е публикувана малко информация. Известно е, че през 1999 г. семействата на неговия баща и президента на Съюза на ветераните от военното разузнаване Юрий Бабаянц стават съсобственици на Бризбанк (Бриз-банк [42]) [18].
През същата година самият Матвей Урин беше посочен в медиите като член на борда на директорите на Бризбанк [42]: той се появи в пресата във връзка с кражбата на повече от 7,7 милиона рубли (около 306 хиляди долара) от него в обменното бюро на Oil Alliance Bank. Съобщава се, че тези пари „принадлежат лично“ на Урин – банкерът е взел заем от неговата банка в рубли и е щял да ги обмени за долари. Защо Урин не е направил това в Breezebank не се съобщава [42]).
В пресата беше посочено, че Урин-младши е един от основателите (заедно с Бабаянц) и член на борда на директорите на Зарубежстроймонтаж АД, придобит от Бризбанк [39], [28]. Според някои доклади в началото на 2000-те Роман Урин [18] и Съюзът на ветераните от военното разузнаване [15] са сред съучредителите на OJSC.
През 2001 г. Урин вече се споменава в медиите като президентБризбанк [41]. През 2005 г. Централната банка (ЦБ) на България отне лиценза на Бризбанк поради решението на нейните собственици да ликвидират доброволно банката [40]. Впоследствие пресата отбеляза, че са предприели такава стъпка, въпреки факта, че банката има клонове в 33 региона и „показва големи обещания“ [39]. Няколко години по-късно процедурата по самоликвидация на Breezebank беше спряна и срещу нея беше открита процедура по несъстоятелност, което беше свързано с големите дългове на банката [18], [34], [28]. В същото време, както съобщи интернет вестник „Маркер“ през 2010 г., Асоциацията за гарантиране на влоговете (АСВ) по това време не можа да намери „нито документацията на банката, нито нейното имущество“ [34].
Урин беше посочен в пресата като бивш собственик на недържавния пенсионен фонд Социум [28]. Подробности за дейността му в тази публикация не бяха открити - изд.
През 2009-2010 г. Урин всъщност създава банкова група от няколко банки. През 2009 г. той придобива контрол върху Trado-Bank, през 2010 г. - над Донската инвестиционна банка (Donbank), Monetny Dom Bank, Slavyansky Bank и Uralfinprombank. В същото време формалните собственици на тези структури са били други лица [18], [34].
Както се оказа, Фаасен е бивш член на борда на Стройтрансгаз, компания, свързана с Газпром (според някои доклади, той е бил директор по бизнес развитие [30]) [30], [11]. Пресата също така твърди, че холандецът е близък познат на една от дъщерите на премиера Владимир Путин и дори е описван като негов „зет“ [14], [9], което обаче беше отречено от прессекретаря на ръководителя на правителството Дмитрий Песков [18]. Срещу Урин е образувано наказателно дело по статията „хулиганство“ [21]. Впоследствие, след инцидента с Фаасен, Урину и неговитеохранителите са обвинени по ч.2 на чл.213 от Наказателния кодекс на България („хулиганство“), част 2 на чл.116 от Наказателния кодекс на България („Побои“) и част 2 на чл.167 от Наказателния кодекс на България („умишлено унищожаване или повреждане на имущество“) [4], [15].
Матвей Урин се появи в медиите като председател на настоятелството на Федерацията по КУДО в България. В това си качество, според Комерсант, той е споменат в покана за пресата, публикувана на уебсайта на Moskomsport за представянето на първата световна купа по KUDO в историята на световния спорт. Впоследствие споменаването на Настоятелството беше премахнато от уебсайта на Федерацията KUDO [19].
Публикувана е и информация за семейното положение на Урин, но тя също е непълна и разпръсната. Така в материалите на RIA URA.Ru той беше споменат като „зет на доста голям бизнесмен“ [23]. Интернет форумите съобщават, че Урин се е оженил за дъщерята на бившия съсобственик на Eurocement Георгий Краснянски, Кристина, но шест месеца преди инцидента на магистрала Рублево-Успенско през 2010 г. „той е бил изгонен от благородно семейство по различни неприятни причини“ [32].