Урок по български език в 3. клас - Фразеологизми - устойчиви изрази на речта

Цели:

  • показват богатството на българския език на примера на фразеологизмите;
  • да се формира концепцията за „устойчиви обороти на речта“;
  • развиват интерес към българския език, словото;
  • да формират речеви, познавателни, творчески и комуникативни компетентности на учениците;
  • продължи да работи за създаване на положителна мотивация за учене и благоприятна емоционална среда.
  • I. Организационен момент. 1 минута.

    II. Момент на прочистване. 2 минути.

    III. Работа по темата на урока. 27 мин.

    1. Въведение в темата. 2 минути.
    2. Работа с текст. 5 минути.
    3. Писане на предложение, работа по него. 2 минути.
    4. Записване на фразеологични единици. Анализ на съществителните имена по състав. 3 мин.
    5. Отгатване на фразеологични единици по илюстрации. 2 минути.
    6. Почивка „Фразеологична менажерия“. 2 минути.
    7. Равномерни обрати в стих. 2 минути.
    8. От историята на появата на фразеологични единици. 4 мин.
    9. Фразеологизми в анаграми. 5 минути.

    IV. Обобщение на урока. Компилация на syncwine. 8 мин.

    V. Домашна работа. 2 минути.

    I. Организационен момент.

    Звънецът бие. Време е да започнем урока. Пожелаваме си Ни пух, ни перце!

    II. Минута прочистване.

    „И ние ще те пазим, българска реч, велико българско слово! (А. Ахматова)

    Как разбирате тези думи?

    III. Работа по темата на урока.

    1. Въведение в темата.

    За да разберете темата на нашия урок, познайте анаграмната дума:

    Пребройте броя на сричките в една дума. (6 срички)

    Запишете темата в тетрадката си.

    Какво е фразеологична единица? (Обрат на речта)

    Дайте примери за фразеологияреволюции.

    Децата дават свои примери.

    Защо мислите, че тези установени изрази често се срещат в учебника по български език за 3 клас? (За да обогатим знанията си, по-добре е да се запознаем с нашата история, за да покажем неразривната връзка на езика с историята на българския народ)

    Нека си представим, че нашата реч няма да има толкова стабилни обороти. Каква би била речта ни тогава? (Беден, безизразен)

    Защо фразеологичните единици се наричат ​​стабилниобрати на речта?

    Детски отговори.

    След като изпълним няколко задачи, ще проверим дали сме били прави в предположенията си.

    2. Работа с текст (работа по двойки).

    Веднъж синът на горския ни покани при себе си. За гъби, казва, ще ходим, ще ловим, ще ловим риба. Сварете ухото, оближете пръстите си.

    Разбира се, бяхме възхитени, ушите ни виснаха, слушаме. Брат ми загуби главата си от щастие. Как! Ще нощуваме в гората, ще опънем палатка, ще запалим огън, ще стреляме от пушка. Тогава той не ми даде мира: „Хайде, хайде! Казват, че е такъв майстор на риболова, в случая изял куче. Не знам какви кучета е ял, но ние се хванахме на стръвта. Той ни измами.

    Разбрахме се да дойдем в събота вечерта. Изминахме пет километра на един дъх. Но нашият "приятел" не беше вкъщи. Тръгна си, казват на леля му в неделя.

    - Той ни покани на риболов, на лов - бяхме объркани.

    - Ето един дърдорко - възмути се дядото, - през цялото време заблуждава нечия глава.

    Брат ми има сълзи в три потока. Разбира се, и аз не съм спокоен.

    - Няма нищо, деца - успокои ни дядото, - ще тръгнете с мен.

    И да тръгваме. И хванаха риба. И огънят беше запален. И ухото беше - нито в приказка да кажеш, нито с химикалка да опишеш. Само дядо не ни даде пистолет. малъкПовече ▼.

    Четене на текст на глас.

    Какъв израз от текста бихте искали да озаглавите разказа? (Хванах стръвта)

    Какво означава този израз? (Измамени)

    Възможно ли е да се даде такава илюстрация на това заглавие? (Няма)

    Защо? (Този израз се използва в преносен смисъл, така че картината няма да работи)

    Какви изрази, използвани в преносен смисъл, срещнахте в текста? Обяснете значението им. (Ще си оближеш пръстите, ще провесиш ушите си, ще загубиш главата си, ще изядеш куче, наведнъж, ще заблудиш главата си, ще плачеш на три потока, ще бъдеш извън стихията си, не в приказка да кажеш, не да опишеш с писалка.)

    Зарибихме се.

    Подчертайте главните членове, посочете частите на речта.

    4. Записване на фразеологични единици.

  • Спуснете ушите си.
  • Заблуди си главата.
  • Не е спокоен.
  • Подредете съществителните в тези изрази.

    5. Отгатване на стабилни обороти по илюстрации.

    Един час по-късно една чаена лъжичка (много бавно).

    Крокодилски сълзи (престорено).

    Направете слон от мухата (направете проблем от дреболия).

    Мечката стъпи на ухото му (няма ухо за музика).

    Да говорим със зъби (отвличане на вниманието от същността на въпроса).

    За един зъб (много малко).

    Гледайте през розови очила (имайте наивен поглед върху живота).

    С голям нос (много малко).

    Бързайте възможно най-бързо (бягайте стремглаво).

    6. Пауза за почивка. „Фразеологична менажерия“.

    Какви имена на животни могат да се добавят към следните фрази? Трябва да назовете животните и да направите пантомима или изражение на лицето, за да ги изобразите.

    Гладен като... (вълк).

    Страхлив, като... (заек).

    Облечете като...(пуйка).

    Непохватен като... (мечка).

    Здрав като... (бик).

    7. Равномерни обрати в поезията.

    Летяха бели мухи, Седяха по дворовете, по покривите. Не можеш да преброиш белите мухи, Те летят като пух.

    Зад къщата тревата едва пожълтя, Двама братя цепят дърва. Единият го направи през ръкавите си, Другият запретна ръкавите си.

    Имало едно време един гусак - голям чудак: Той тормозел просто така. Но изведнъж гусакът Изпадна в беда - Гусакът се натъкна на кучетата.

    Децата намират фразеологични единици, обясняват ги.

    8. От историята на появата на фразеологични единици.

    Вече ни е трудно да обясним историята на много стабилни революции, те се появиха много отдавна. Учениците дават исторически фон на следните постоянни обрати:изхлузете ръкавите си, запретнете ръкавите си, изпаднете в беда.

    Изразитебез ръкавиинавиване на ръкава са възникнали в онези далечни времена, когато българите са носили дрехи с много дълги ръкави: за мъжете те са достигали 95 см, а за жените са били по-дълги с 40 см. Опитайте се да работите с дрехи с такива ръкави, лошо ще стане. За да се спори, трябва да са запретнати ръкави. Хората забелязаха това и започнаха да говорят за хора, които правят нещо мързеливо, неохотно, бавно, че работят безгрижно. Дори и сега казват за спорния, сръчен работник, че работи със запретнати ръкави, въпреки че ръкавите могат да бъдат толкова къси, че да не се налага да се запретват.

    Изразътизпаднал в бедавъзникнал, когато занаятчиите разклонили въжетата на специална машина, нареченабъркотия. Зяпваш, ще бъдеш невнимателен, ще влезеш в подова машина или дълъг ръкав, няма да излезеш веднага. Добре, че ти самият ще останеш жив, само ще си съсипеш дрехите. И сега казват:попаднах в бъркотия- „влязохнеудобна позиция."

    9. Фразеологизми в анаграми. (Компилация на фразеологични единици и обяснение на техните значения в групи.)

    За да решите анаграма, трябва да започнете с главна буква, която е маркирана.

    biodevelop an sonuхак на носа

    vedMed an ohu lipunastмечка стъпи на ухото му

    бръмча бръмча тегло ишубръмча всички уши

    преследване на два заека с един удар

    yatPusya dop gaminoзастани на пътя

    dieKeep the zyaki az bazumiдръж си устата затворена

    IV. Обобщение на урока. Компилация на syncwine.

    И така, обратно към въпроса: Защо фразеологичните единици се наричат ​​стабилни обрати на речта?

    (Фразеологичните обрати не се създават в момента на говорене, а съществуват отдавна установени в българския език)

    Например:С тази работа нашият приятел влезе в галош, тоест попадна в неудобно положение.

    В такива завои е невъзможно да се замени една дума с друга. Напримерседнете в обувки.

    Капка в океана, но некапка в океана

    Котката извика, ноне котка.

    Фразеологичните обрати също не позволяват промяна на реда на думите. Думите в наборните изрази са тясно свързани помежду си и са разположени една след друга в строго установен ред.

    Учениците правят синквини. Например:

    Изразява, украсява, допълва.

    Речта е ясна и емоционална.

    V. Домашна работа (карта).