УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ЗАРАСТЯВАНЕ НА РАНА

Петров Сергей Викторович, Обща хирургия, 1999 г

УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ЗАРАСТЯВАНЕ НА РАНА

10 дни), когато силата на възникващия белег е ниска и се наблюдава напрежение в тъканите (чревна непроходимост, метеоризъм, повишено интраабдоминално налягане). Разминаването на всички слоеве на хирургическата рана изисква спешна повторна хирургична интервенция.

  1. БЕЛЕЗИ
И ТЕХНИТЕ УСЛОЖНЕНИЯ Резултатът от заздравяването на всяка рана е образуването на белег. Естеството и свойствата на белега зависят преди всичко от метода на заздравяване.
  1. РАЗЛИКИ В БЕЛЕЗИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЧНО ЗАРАСТЯВАНЕ
И ВТОРИЧНО ИНТЕНЗИРАНЕ След заздравяване с първично натягане белегът е равен, на едно ниво с цялата повърхност на кожата, линеен, неразличим от околните тъкани по консистенция, подвижен. При заздравяване с вторично намерение белегът има неправилна звездовидна форма, плътен, често пигментиран и неактивен. Обикновено такива белези са ретрахирани, разположени под повърхността на кожата, тъй като гранулационната тъкан се замества от съединителна тъкан на белег, която има по-голяма плътност и по-малък обем, което води до ретракция на повърхностните слоеве и епител.
  1. ХИПЕРТРОФИЧНИ БЕЛЕЗИ И КЕЛОИДИ
Всички белези се делят на нормални и хипертрофични. Нормалният белег се състои от нормална съединителна тъкан и е еластичен. Силата на белега и устойчивостта на увреждане се придобиват постепенно. Хипертрофичните белези са съставени от плътна фиброзна тъкан и се образуват при прекомерен синтез на колаген. Те имат характер на груби, стегнати, грозни белези, издигат се над повърхността на кожата, имат червеникав оттенък, чувствителни са и болезнени и често предизвикват сърбеж. Сред тях са обичайните хипертрофични белези и келоиди. Нормален хипертрофичен белег никогасе простира отвъд зоната на увреждане, съответства на границите на предишната рана. В развитието на такъв белег водеща роля играят два фактора: големият размер на дефекта на раната и постоянната травматизация на белега. Келоидът е белег, който навлиза в околните нормални тъкани, които преди това не са участвали в процеса на раната. За разлика от конвенционалните хипертрофични белези, той често се образува върху функционално неактивни области на тялото. Растежът му обикновено започва 1-3 месеца след епителизацията на раната. Белегът продължава да расте дори след 6 месеца и обикновено не се свива или омеква. Келоидни белези се появяват след всяко, дори леко нараняване (убождане с игла, ухапване от насекомо), повърхностно изгаряне. Стабилизирането на белега настъпва средно 2 години след появата му. Морфологичната структура на келоида е изградена от прекомерно нарастваща незряла съединителна тъкан с голям брой атипични гигантски фибробласти. Патогенезата на образуването на келоиди остава неясна до днес. Определена роля играят механизмите на автоагресия върху собствената незряла съединителна тъкан. Нарушаването на синтеза на колаген може да бъде предопределено от генетични аномалии. При развитието на келоиди се използва електрофореза с ензими (лидаза), изрязване на белега с налагане на козметичен интрадермален шев и с излагане на лъчева терапия, стероидни хормони, ензими и т.н.. По време на целия лечебен процес. Трябва обаче да се признае, че понастоящем не са открити адекватни методи за профилактика и лечение на келоидни белези.
  1. УСЛОЖНЕНИЯ НА БЕЛЕЗИ
Основните усложнения на белези са:
  • Контрактури на белези.
  • Разязвяване на белег.
  • Белези папиломатоза.
  • Туморна дегенерация на белези (злокачествено заболяване).
Трябва да се отбележи, че най-често всички видове усложнения се появяват в белези след заздравяване с вторично намерение.

Цикатрициалните контрактури са контрактури на околните тъкани с белези с ограничение и дисфункция на засегнатите структури. Обикновено този процес се причинява от големи по площ и обем белези след обширни гнойни рани и изгаряния. Често има ограничение или дори липса на подвижност в ставите, нарушение на дейността на органите (с белези по лицето, шията, перинеума), влошаване на кръвоснабдяването на дисталните области. Хипертрофичните белези и белезите, разположени в най-наранените части на тялото, са по-склонни да образуват язви. Това се дължи на постоянна травма и инфекция. Папиломатозата на белега и злокачественото заболяване също често се развиват на фона на хипертрофични белези и постоянна травматизация.